На всеки от нас се е случвало да изпитва пулсираща болка и навярно мнозина смятат, че причината за нея е биенето на сърцето.
Лекарите също мислели така – първият, който свързвал пулсиращата болка със сърдечния ритъм, бил Аристотел.
Всичко изглеждало очевидно – тласъците на кръвта, преминаващи по съдовете близо до огнището на болката, потискат увредените участъци и стимулират болковите усещания.
Предлагано е да се побеждава пулсиращата болка със съдосвиващи средства, които да намалят потока на кръв към болния участък. Но всеки път обезболяващите се оказвали слабо ефективни или с маса неприятни странични ефекти.
Това е, защото досега неправилно сме си представяли причината за болковата пулсация, смятат изследователи от университета във Флорида. Колкото и да е странно, пулсиращата болка изобщо не е свързана със сърдечни ритъм, твърдят учените.
Достатъчно е да сравним ритъма на болката с ритъма на сърцето, за да разберем колко се различават те. Учудващо е, че досега никой не го е забелязал! Но в какво тогава е причината за тази особено неприятна болка?
В статия, публикувана в сп. Pain, Андрю Ан и колегите му изказват предположение, че се отнася за активността на мозъка. Изследователите работили с хора, страдащи от мигрена, и в даден момент забелязали, че пулсиращите усещания се съхраняват дори след като мигрената е изчезнала. Болката не съвпадала с артериалния пулс. Но затова, както показала електроенцефалограмата, ритъмът на болката прекрасно съответствал на ритъма на мозъчните алфа-вълни.
Както се смята, алфа-вълните възникват при операции на мозъка с вниманието и изобщо при възприемането на информация отвън, от света. Те се появяват и при общуване на различни отдели на мозъка един с друг. Но и едните, и другите ритми на мозъка са изучени недостатъчно, тоест напълно е възможно алфа-вълните да възникват и при обработката на болковите усещания.
Тема за по-нататъшни експерименти е може ли да се успокоява болката, като се потискат мозъчните ритми.
Източник: University of Florida
