Двигател за Луната

Септември. Полунощ по московско време. Космодрумът „Байконур”. Стартира ракета носител „Зенит” с космическия апарат „Амос-4”. Най-главната и ярка роля в този случай има двигателят, произведен от НПО „Енергомаш”.

В близките два часа в залата влизането за външни лица е забранено, никой не бива да пречи на раждането на „сърцето” на ракетата. Там е само програмистът с оборудването.

„Ние сглобяваме двигатели, които извършват най-неблагодарната и тежка работа – те откъсват ракетата от земята, преодолявайки силата на привличане”, разказва главният конструктор Владимир Чванов пред Вести.ru.

Тук казват, че нито една техника не може да заработи без пламенен мотор. Вече повече от 80 години опитно-конструкторското бюро „Енергомаш” ги разработва и създава.

По образ на немските ракети ФАУ-2 са конструирани двигателите за първите руски ракети Р-1, Р-2, Р-5. Само че те са можели да се издигат само на около хиляда километра. С такава мощност можеш само да мечтаеш за Космоса.

Затова създателят на „Енергомаш”, конструкторът Валентин Глушко, заедно с инженерите стоял денонощно над чертежите, за да измисли нов, а главното – свръхмощен двигател, който да откъсне човечеството от плена на земното привличане.

РД-107 е двигател, който е издигнал в Космоса първия спътник на Земята и първия космонавт. Той прославя „Енергомаш” по целия свят като предприятие, където правят най-мощните и сигурни космически мотори. За да се сглоби ракетният двигател от нула, е необходима година и половина. Работата е разпределена сред цеховете, част от тях правят различни детайли за бъдещия мотор.

Този апарат е като мощен воден нож. Под напора на шест хиляди атмосфери тънка струя вода изрязва заготовката от материала. Пробвали да правят дори човешки портрети като експеримент, но им отнело прекалено много време.

Запояването на детайлите продължава няколко часа при температура хиляда градуса, след което следва нова проверка на качеството. Детайлите се събират в основни възли и агрегати на бъдещия двигател – сложните блокове от газоотводи и генератори придобиват реалните си очертания.

Важна операция е проверката на горивната камера – има ли в нея недостатъци и шупли. Като медицински преглед, само че пациентът е техниката. Всеки минус е повод да се отстрани детайлът от потока. Чак след това всичко, произведено в цеха, се извозва до главния цех за сглобяване – сърцето на „Енергомаш”.

Конструкторите казват, че „съюзният” двигател ще стане по-прост, по-лек и ще бъде адаптиран към конкретна ракета. След финалното сглобяване на двигателя той се изпитва на стенд. Моторът трябва да извърши цикъла от работа, която му предстои да изпълни в полет, и чак след това се изпраща при ракетчиците. В завода разбират, че произвеждането на сегашните ракетни двигатели е тактическа задача, а разработката на нови, перспективни модели вече е стратегия.

„За първи път се прицелваме в тяга 1000 тона. РД-171м осигурява 800 тона, а РД-175 ще осигурява 1000 тона тяга и напълно ще се вписва в отсека на съществуващите ракети „Зенит”, разказва зам. главният конструктор Пьотър Левочкин.

Създаването на по-мощен ракетен двигател при съществуващото ниво на техниката е сложно. Изходът е или внедряването на ново гориво, или търсенето на иновационни решения, технически скок.

„Техническият скок е т.нар. детонационно горене, което ще ни позволи на кислородно-керосинов двигател да получим специфичен импулс, приближаващ се към най-добрите по характеристики кислородно-водородни двигатели. Днес скоростта на изхвърляните газове от соплото на нашите двигатели е 3000 метра в секунда”, добавя Левочкин.

Внедряването на този метод ще позволи да се увеличи мощността на двигателите с една четвърт. Възможно е именно на новите двигатели от „Енергомаш” да тръгнат пилотираните експедиции към други планети.