Мозъкът обезболява разбитото сърце. А то боли истински

В отговор на емоционални неуредици мозъкът активира същата опиоидна система, която отговаря за потискането на невронните сигнали, съпровождащи физическата болка.

Ние смятаме изрази от рода на „думата ранява” за фигури на речта и съветваме децата, които получават обидни прякори в училище, просто да не обръщат внимание. Но мозъкът не може да се излъже – той оценява душевната болка като физическа и отговаря с повишено ниво на собствени вътрешни обезболяващи.

В мозъка има няколко класа опиоидни рецептори и един от тях – мю-рецепторите, се активират при болкови усещания. Те ловят опиоидите, изработвани от мозъка, и потискат болковия сигнал на невроните.

Тази система, както изяснили изследователите от Мичиганския университет (САЩ), се активират, когато са ви обидили, отхвърлили, обърнали са ви гръб – общо взето, когато е настъпил емоционален стрес, свързан със социално отхвърляне.

В експеримент на Дейвид Сю и колегите му участвали 18 доброволци, които разгледали няколкостотин чужди снимки и измислени социални профили. Участниците в експеримента трябвало да изберат сред тях тези, с които те не биха започнали романтична връзка. След това човек бил наблюдаван с позитронно-емисионен томограф и му било съобщавано, че неговата (или нейната) избраница (или избраник) не проявяват никакъв интерес към „отношения”.

Тоест учените разиграли сценарий на неуспешен онлайн флирт. В момента, когато доброволецът научавал за отказа, томографът фиксирал активирането на мю-опиоидните рецептори. Най-силно този ефект бил забележим в ивичестото тяло (стриатума), амигдалата и периакведукталното сиво вещество – тоест в зоните, които, както се смята, на първо място реагират на физическата болка.

При тези, които според психологическите тестове били по-устойчиви към социални неуспехи, вътрешните опиоиди – особено в амигдалата – се изработвали по-активно. От друга страна, ако опиоидният излишък възниквал в една от зоните на поясната кора, такъв човек при отхвърляне бил прекалено склонен да изпада в лошо настроение. Тоест възможно е външното безсърдечие или безгрижност да са свързани с някои особености на личната неврохимия.

Освен това учените проверили какво ще стане, ако на човека се каже, че той или тя е отговорил на интереса. В този случай в някои области на мозъка също се наблюдавало изхвърляне на опиоиди, което сочело двойствената природа на тези съединения – от една страна, те били спътници на удоволствието, а от друга – служели като аналгетик както за физическата болка, така и за емоционалните страдания.

Миналата година се появиха съобщения, че душевната болка е сродна на физическата. С други думи, разбитото сърце боли истински.

След като анализирали психическата реакция на отхвърлени хора, учените стигнали до извода, че болката от разбитото сърце може да наподобява физическата болка – и едната, и другата се разполагат едва ли не в един мозъчен отдел.

Интересът към психологическия ефект на отхвърлянето е обясним – отхвърлянето от социума или от друг човек е силен травматичен опит, за който хората могат да си спомнят едва ли не цял живот. Изследователите анализирали състоянието на мозъка при разбитото сърце и при физическата болка и открили удивително съвпадение в картината на работещия мозък, който си имал работа с неприятни усещания.

Физическата болка може да се раздели на две съставки – сензорно възприятие (собствена болка) и емоционална окраска, когато мозъкът решава колко неприятни са тези усещания. Именно емоционалната съставка определя сходството с душевната болка.

Чувствата, които изпитваме, когато се порежем, и емоциите на разбитото сърце се генерират от едни зони на мозъка. Освен това, ако отхвърлянето е било прекалено огорчително (например човек е отхвърлен от любовта на целия си живот), то мозъкът може да включи дори участъците, които отговарят за сензорното възприятие на болката.

Тоест вие наистина ще почувствате болка и това ще бъде съвсем реално усещане.

В статия, публикувана в сп. Current Directions in Psychological Science, Наоми Ейзенбергер от Калифорнийския университет в Лос Анджелис описва следствията от това съвпадение. Да речем човек, който е прекалено чувствителен към физическата болка, по същия начин се чувства при социални неуспехи и преживява при най-незначителния отказ. И обратното – може да се каже, че епитетът „безчувствен” се отнася не само към душевното устройство, но и към способността например спокойно да се понесе визитата при стоматолога.

Изследователите са изяснили още, че аналгетиците могат да намалят не само физическата, но и душевната болка.

Значи ли това, че преди интервю за работа, например, трябва да вземаме обезболяващи? Възможно е. Но учените подчертават, че душевната болка има един безспорен плюс – ние се учим от грешките си и впоследствие се стараем да не ги повтаряме. Тоест разбитото сърце има адаптивна функция – както казва известният философ: това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Заглушавайки сърдечните страдания, които ни поднасят околните, ние рискуваме да останем съвсем сами, без да се научим да намираме общ език с хората.

Споменатото вече опиоидно обезболяване се активира не само при разбито сърце, но и изобщо при всякакви неуредици, които ни карат да преживяваме. Възможно е тези данни в бъдеще да помогнат за създаването на ефективно средство срещу депресия, тревога и други психически разстройства, свързани с колебания в емоционалната сфера.

Резултатите от новото изследване са публикувани в Molecular Psychiatry.

Източник: University of Michigan