Има ли Бог? Мистификации и математически доказателства

И вярващи, и атеисти постоянно търсят доказателства, които да потвърдят или отхвърлят съществуването на Бога.

Сега ще ви разкажем за различни теории и опити, проведени от учени от различни области – така те искали да докажат съществуването на Бога и дявола, рая и ада. Факти или измишльотини? Преценете сами.

Тунелът в Сибир и прокълнатите души

Според легендата през 1989 г. група руски учени под ръководството на руския биолог д-р Дмитрий Азаков пробива дупка в земята (това се случило в дивите райони на Сибир). Дълбочината на тунела надминала 12 километра и неочаквано учените се натъкнали на подземна пропаст.

Заинтригувани от неочакваната находка, те спуснали там свръхчувствителен микрофон и друго сензорно оборудване и чули и записали (уж) крясъците на измъчени и отчаяни хора. Втора изненада станала необичайно високата температура в дупката – над 180°С. Учените направили извод, че това е вратата към ада.

„Като комунист не вярвам в небесата и в Библията, но като учен съм принуден сега да повярвам в ада. Не е необходимо да споменавам, че бяхме потресени, правейки такова откритие. Но ние знаем какво чухме и видяхме. И сме абсолютно сигурни, че пробихме вратата на ада“, заявил Азаков.

Тази история за първи път е публикувана през 1990 година във финландския вестник Ammennusatia, издаван от група християни от Левасьоки, град в Западна Финландия.

Скоро историята била подхваната от други информационни издания и звуковите файлове с виковете на хипотетичните грешници започнали да се появяват в различни интернет издания. Trinity Broadcasting Network (TNB) веднага обявила, че записът е окончателно доказателство за съществуването на ада.

Историята чул по време на пътешествие из САЩ учителят от Норвегия Аге Рендален. Отвратен от това, което той нарекъл лековерие на масите, Рендален решил да поукраси приказката.

Първо написал в мрежата, че не повярвал на нито една дума, но като се върнал в Норвегия, прочел „фактическите отчети“ на експедицията. Рендален заявил, че съгласно получени от достоверни източници сведения, звуците били издавани не само от грешниците, но и от прилепи призраци, каквито се смятат за обща графична представа за демоните и се срещат например при Микеланджело в картината „Мъчението на свети Антоний“. Такъв призрак се издигнал от пещерата и оставил пламтяща следа в небето.

За да подкрепи лъжите си, Рендален преднамерено превел неправилно баналната статия и предоставил оригиналната статия на норвежки език и своя превод в TNB. Той посочил истинското си име, телефона и адреса си и прибавил данните за свой приятел пастор, който знаел за мистификацията, в случай че има нужда да се провери неговият разказ.

За съжаление TNB пуснали продължението на историята, без да споменат Рендален или пастора, и лъжливата „Адска мистификация“ се появила по телевизията, радиото и в голям брой печатни издания.

Нещо в тази история все пак е истина. Съветският съюз наистина пробива в земята сондаж с дълбочина 12 262 метра. Това е Колският свръхдълбок сондаж, разположен обаче не в Сибир, а на Колския полуостров. През 1989 г. действително били открити интересни геоложки аномалии, в които впрочем няма нищо свръхестествено. Според учените температурата на 12 км под земното равнище е трябвало да достига 100°C, но на практика тя е 180°C, като се предполага, че на 15 км дълбочина би била от порядъка на 300°C.

Що се отнася до звука от записа, то по-късно се изяснило, че това са ремикси на части от саундтрака тъм филма от 1972 година „Кървавият барон“ с различни ефекти.

Раят на неврохирурга

През 2008 година Ебен Александър, неврохирург от Харвард, преживял бактериален менингит, който атакувал мозъка му и го потопил в едноседмична кома. Сканирането на мозъка показало, че цялата кора, включително областите, отговарящи за съзнанието, мисленето, паметта и разбирането, били поразени.

Лекарите не били сигурни, че колегата им ще оцелее, а и изглеждало, че мозъкът му до края на живота ще остане увреден. Независимо от всички прогнози, след седмица Александър се събудил.

Тогава Александър разказал, че е преживял нещо изключително и го описал.

В автобиографичната си книга „Доказателство за Рая: пътешествието на неврохирург в задгробния живот“ авторът твърди, че е бил в клинична смърт и е напуснал своето тяло. По думите на Александър отвъд ни очаква вечност, изпълнена със съвършена светлина, в комплект с ангели, розови облачета и починали роднини.

Книгата се задържала сред бестселърите на The New York Times цели 35 седмици. След това сп. Esquire провело разследване за живота на Александър. Станало ясно, че той бил уволнен от няколко болници, попадал няколко пъти в съда за небрежност, включително за фалшифициране на два болнични записа с цел да прикрие свои лекарски грешки.

Списанието открило в книгата на неврохирурга и няколко несъответствия. Например Александър пише, че изпаднал в кома поради тежък бактериален менингит и мозъкът му не е можел да осъществява висша нервна дейност, докато лекуващият му лекар твърди, че комата била предизвикана изкуствено по медицински причини и пациентът частично се намирал в съзнание, макар да халюцинирал.

След публикацията Александър написал опровержение, като твърдял, че е описал истинските си преживявания по време на кома.

Книгата на Александър и рекламната кампания били критикувани от учените, включително от невробиолога Сам Харис, който характеризирал околосмъртните преживявания на Александър като „тревожно ненаучни“ и отбелязал, че „предоставените от автора доказателства не просто са недостатъчно – те също означават, че той нищо не знае за мозъка“.

През ноември 2012 година Александър отвърнал на критиките във втора статия в Newsweek: той пишел, че преминал всички стандартни тестове за зрение, слух, емоции, памет и логика и мозъкът му не е претърпял значителни изменения след болестта.

Доказателство за рая

Студент по химия от Вашингтонския университет дал толкова подробен отчет на зададен на изпит въпрос, че професорът му го споделил с колегите си по интернет.

И така, въпросът: Адът е екзотермичен (отдава топлина) или е ендотермичен (поглъща топлина)?

Повечето студенти при доказателствата използвали закона на Бойл за газовете. Един от студентите обаче написал следното:

„Първо, ние трябва да знаем как масата на Ада се променя във времето. Така трябва да знаем скоростта, с която душите се движат в Ада, и скоростта, с която го напускат. Мисля, че можем със сигурност да предположим, че ако една душа е попаднала в Ада, то тя няма да излезе оттам. Тоест душите не напускат Ада.

За да кажем колко души попадат в Ада, нека да разгледаме различни примери за религията. Повечето от тези религии твърдят, че ако не сте привърженици именно на тяхната религия, ще попаднете в Ада. Тъй като тези религии явно са повече от една, а човек обикновено не изповядва повече от една религия, то може еднозначно да се твърди, че всички души ще попаднат в Ада.

Отчитайки раждаемостта и смъртността по света, можем да очакваме, че броят на душите в Ада ще расте експоненциално. Сега да разгледаме скоростта на изменението на обема на Ада, тъй като законът на Бойл твърди, че за да се поддържат в Ада еднакви температура и налягане, обемът на Ада трябва да се разширява пропорционално на добавените души. Това дава две възможности:

1. Ако адът се разширява по-бавно, отколкото расте броят на пребиваващите в него души, то температурата и налягането там ще растат, докато Адът не се взриви.

2. Ако адът се разширява по-бързо, отколкото се увеличава количеството на душите в него, то температурата и налягането ще спаднат и Адът ще замръзне.

Къде е истината?

Ако приемем твърдението, отправено към мен от Тереза от първи курс: „По-скоро Адът ще замръзне, отколкото да преспя с теб“, и вземем под внимание факта, че спах с нея миналата нощ, то е правдив вариант номер две и затова аз съм сигурен, че Адът е екзотермичен и вече е замръзнал.

Следствие от тази теория е това, че тъй като Адът е замръзнал и следователно душите повече не могат да попадат там, остава само Раят, което доказва съществуването на божествено същество и обяснява защо вчера вечерта Тереза крещеше „О, Боже мой!“

Скулптурите, направени от самия Бог

През 1725 г. Йохан Бартоломеус Адам Берингер, декан ма медицинския факултет към университета във Вюрцбург, открил в планината Айбелщат, Германия, множество изсечени от варовик фигурки – гущери, жаби, паяци, риби с птичи глави, слънца и звезди. На някои имало надписи, например Йехова на латински, арабски и иврит. Професорът решил, че камъните са създадени от Бога, експериментиращ с формите на живот, които замислил да сътвори.

Берингер също намерил няколко възможни обяснения на предполагаемите изкопаеми – според него тези мъртви животни били „капризни измислици“ на Бога. Професорът отчел също така, че фигурките можело да са творение на древни езичници, но този вариант не издържал на критика, тай като езичниците не можели да знаят името Божие.

Всъщност Берингер станал жертва на шега на свои колеги – бившия йезуит Дж. Игнац Родерик, професор по география и математика, и Йохан фон Екхарт, таен съветник и университетски библиотекар.

Като разбрал истината, Берингер решил да съди измамниците, а последвалият след това скандал съсипал авторитета и на тримата.

Облогът на Паскал

Облогът на Паскал принадлежи на френския математик физик и религиозен философ Блез Паскал, живял през XVII век. Според Паскал разумният човек трябва да живее така, сякаш Бог съществува, да го търси и да вярва в него.

Той си представя двама души, които се обзалагат дали съществува Бог, или не. Облогът е съдбоносен, залогът е проектиран във Вечността и не е нещо друго освен „вечния живот”. Ако облога бъде спечелен от този, който залага на това, че Бог не съществува, той на практика не печели залога, тъй като ако Бог не съществува, няма и вечен живот. Но ако загуби, той губи всичко.

Респективно, ако този, който се е обзаложил, че Бог съществува, в случай че спечели облога, печели висшата награда, но ако изгуби облога, не губи нищо. Затова и според Паскал чисто рационално е по-добре човек да заложи на съществуването на Бог, отколкото да го отхвърля.

Формулата на Ойлер

Леонард Ойлер (1707–1783) е швейцарски математик и физик. Той е известен със своите работи по механика, хидродинамика, оптика и астрономия. Голяма част от зрелите си години Ойлер прекарва в Санкт Петербург, Русия и Берлин, Прусия.

За религиозните убеждения на Ойлер може да се съди по неговите „Писма до една германска принцеса“ и по-ранната му работа „Защита на божественото откровение срещу възраженията на инакомислещите“. Тези документи показват, че Ойлер е бил ревностен християнин, вярващ, че Библията влияе благотворно на хората.

Според легендата Ойлер открил аргументи в полза на съществуването на Бога, когато дискутирал на тази тема с руски философи. По това време той живеел в Санкт Петербург и тогава в Русия по покана на Екатерина Велика гостувал френският философ Дени Дидро. Императрицата била разтревожена от аргументите на французина в полза на атеизма – те можели зле да повлияят на нейния двор, така че тя помолила Ойлер да влезе в спор с Дидро.

Дидро разбрал, че известният математик е открил доказателство за съществуването на Бога, и се съгласил да го погледне. При срещата Ойлер плътно се приближил към Дидро и му казал следното: „Сър, \frac{a+b^n}{n}=x, следователно Бог съществува.“

Аргументът се сторил на Дидро, който нищо не разбирал от математика, безсмислен, така че той стоял с отворена уста, докато свидетелите на тази сцена вече тайничко се кикотели. Смутен, той се обърнал към императрицата с молба да напусне Русия, което тя му разрешила.

Теорема за Бога

Курт Гьодел е австрийски, а след това американски логик, математик и философ. Заедно с Аристотел и Фреге той е смятан за един от най-значителните логици в историята на човечеството. Гьодел има огромен принос в развитието на научно-философското мислене през ХХ век.

През 1931-ва, когато бил на 25 г., Гьодел публикувал две теореми за непълнотата. Година по-рано получил докторска степен във Виенския университет. За доказателство на първата теорема на Гьодел е разработена методика, преобразуваща формалните изрази в числа.

Гьодел доказал също така, че нито аксиомата на избора, нито хипотезата за континуума могат да бъдат опровергани чрез приетите теории на множествата, тъй като тези аксиоми се съгласуват. Благодарение на това математиците получили възможност да изследват аксиомата на избора в своите доказателства. Той също внесъл важен принос в теорията на доказателствата с уточняване на връзките между класическата логика, интуиционистката логика и модалната логика.

След смъртта на Гьодел през 1978 г. останала теорията, основана на принципите на модалната логика – вид формална логика, в тесен смисъл предполагаща използването на изразите „задължително“ и „възможно“. Теоремата твърди, че Бог, или висшето същество, се явява това, което ние не сме в състояние да разберем. Но Бог съществува в разбирането. Ако Бог съществува в разбирането, може да се предположи, че той съществува в реалността. По такъв начин Бог трябва да съществува.

Мост между науката и религията

В интервю за CNN през април 2007 година в Роквил, щата Мериленд, Франсис Колинс, директор на проекта „Човешки геном“, заявява, че информацията, вградена в ДНК, доказва съществуването на Бога.

Като вярващ, д-р Колинс вижда ДНК – молекула, присъстваща за всички живи същества, в която е включена цялата информация за вида – като език на Бога, а елегантността и сложността на организмите и останалата природа – като отражение на Божествения план.

Но Колинс не е мислил винаги така. През 1970 г., когато бил аспирант във факултета по теоретична химия, той бил атеист и не намирал основание да постулира съществуването на каквито и да било истини извън математиката, физиката и химията. След това постъпил в медицинското училище и се сблъскал с проблема за живота и смъртта на пациентите. Един от пациентите го запитал: „В какво вярвате, докторе?“ И Колинс започнал да търси отговорите…

Той признал, че науката, която толкова много обича, е безсилна да отговори на следните въпроси: „В какво е смисълът на човешкия живот?“, „Защо съм тук?“, „Защо математиката работи така, а не иначе?“, „Ако Вселената има начало, то кой е дал това начало?“, „Защо физичните константи на Вселената са настроени така, че се допуска възможността от появата на сложни форми на живот?“, „Откъде хората имат морал?“и „Какво се случва след смъртта?“.

Д-р Колинс винаги е смятал, че вярата е основана на чисто емоционални и ирационални аргументи. Затова бил изумен, когато открил в ранни трудове на оксфордския учен К. С. Луис и впоследствие – в много други източници, доста сериозни аргументи в полза на съществуването на Бога, формирани на чисто рационална основа.

Всъщност д-р Колинс твърди, че не вижда никакъв конфликт между науката и религията. Да, той е съгласен, че произходът от общ източник по пътя на еволюцията е очевиден. Но също твърди, че изучаването на ДНК осигурява убедително доказателство за нашата свързаност с всички други живи същества.

Според Колинс той е открил, че в истините на науката и вярата е заключена невероятна хармония. Библейският Бог е също Бог на генома. Изследващата величественото и страшно Божие творение наука наистина може да му се поклони.

Доказателството на двама програмисти

През октомври 2013 година двама учени – Кристоф Бенцмюлер от Берлинския свободен университет и колегата му Бруно Волценлогел Палео от Техническия университет на Виена – доказали теоремата за съществуването на Бога, създадена от австрийския математик Курт Гьодел, за която вече споменахме.

Използвайки за изчисления обикновен компютър „MacBook“, те показали, че доказателството на Гьодел е правилно, или поне на математическо ниво, от гледна точка на високата модална логика.

В своя доклад „Сформиране, механизация и автоматизация на доказателството на Гьодел за съществуването на Бог“ те казват, че „онтологичното доказателство на Гьодел се анализира за първи път с безпрецедентна степен на детайлност и строгост с помощта на по-висок разред програми, доказващи теореми“.

Така или иначе доказателството предизвиква скептицизма на много учени. Макар изследователите да твърдят, че са доказали теоремата на Гьодел, тяхната работа потвърждава не съществуването на Бога, а това какви други достижения могат да се направят в науката с използването на съвременните технологии.

Реалността на клиничната смърт

Научно изследване показало, че клиничната смърт с всичките си прояви – ярка светлина, пътешествие през тунела или усещане за излизане от собственото тяло – е преживяване, по-ярко и запомнящо се от всяко друго.

Според белгийския невролог Стивън Лориус, ръководител на екипа за коматозни изследвания в университетската болница в Лиеж, Белгия, през дългите години работа той е разговарял с много пациенти, излезли от кома. Те му разказвали за своите „пътешествия“ и друг околосмъртен опит.

Екипът, съставено от учени от групата за коматозни изследвания и от учени от Университета за когнитивна психология, разработил въпросници за уточняване на сензорни и емоционални детайли в спомените на доброволците. След това те сравнявали клиничната смърт с други спомени за реални събития, съпровождани от силни емоции, както и спомени за приятни мечти и мисли.

Учените с изумление открили, че клиничната смърт била несравнимо по-ярка, отколкото всяко въображаемо или реално събитие, включително раждането на дете или сватба.

На 10 април 2013 година д-р Лориус разказва пред CNN, че пациентите често се страхуват да разказват своите истории за клиничната смърт, тъй като се опасяват, че хората няма да ги вземат на сериозно, но тези, които са преживели подобен опит, често се променят завинаги и вече не се страхуват от смъртта.

Всички те са убедени, че яркият им опит е бил реален. Д-р Лориус смята, че опитът води началото си във физиологията на човека. Освен това се оказало, че е достатъчно човек просто да си помисли, че умира, и паметта за предсмъртния опит ще се появи.

Много хора, преживели околосмъртен опит, физически не са се намирали в смъртна опасност и това косвено доказвало, че възприятието за риска от смъртта само по себе си представлява важно от гледна точка на получаването на околосмъртния опит.

Лориус не иска да спекулира около съществуването на рай или ад, но според него едва незначително малцинство от преживяванията на хора в клинична смърт е ужасяващо. В повечето случаи у човека остават приятни спомени от този период.