Унищожаваме Вселената само докато я наблюдаваме?

Знанието е сила, или поне така е прието да се смята. Но според двама американски физици човешкият стремеж към знания може да стартира процеса по унищожаване на Вселената.

Тоест ние (възможно) се приближаваме към гибелта на Вселената, просто като я наблюдаваме. Лорънс Краус от университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в Кливланд, щата Охайо, и колегата му Джеймс Дент твърдят, че наблюденията на астрономите са ускорили процеса по унищожение на Вселената в последните десетилетия.

Те смятат, че причина за това е опитът да се измери тъмната енергия – тайнствената сила, която отдалечава галактиките една от друга.

Изследователите, които за първи път предложили идеята си през 2007 година, твърдят, че непрекъснатото наблюдение на Вселената може да унищожи всички ни, пише Mail Online. Тяхната теория се базира на квантовата физика, която управлява субатомните частици и вероятно – цялата Вселена.

Квантовите системи могат да превключват енергийното състояние на частиците на случаен принцип, например при разпад на радиоактивен атом.

Някои учени смятат, че квантовото превключване на енергията може да унищожи всичко живо във Вселената във всеки момент. Ако колапсът настъпи, неговата скорост няма да превишава скоростта на светлината, затова ние вероятно ще видим неговото приближаване.

Според експеримента на Шрьодингер котката в кутията, чиято съдба се решава на ниво субатомни частици, се явява едновременно и жива, и мъртва, докато не се отвори капакът. Само в този случай ще стане ясно, че котката или е жива, или мъртва.

Според закона, известен като „квантов ефект на Зенон“, всеки път, когато наблюдаваме или измерваме нещо на квантово ниво, ние нулираме часовника на разпада. Според ефекта на Зенон тъмната енергия, изпълваща Вселената, я държи нестабилна. Това означава, че в даден момент може да се получи промяна в квантовото състояние на материята, което да доведе от повсеместно унищожение.

Добрата новина е, че ако престанем да наблюдаваме, Вселената може да се върне в състоянието, при което нейният разпад ще протича много по-бавно. Същото се отнася и за формирането на Вселената.

В интервю за сп. Radcliffe проф. Краус обяснява, че Вселената е възникнала от нищото. Той твърди, че ние просто сме случили да живеем в във Вселената с правилния набор от закони, които да поддържат човешкия живот, но нямаше да съществуваме при други условия.

„Отговорът на въпроса, защо съществува нещо, а не нищо, наистина е много прост. Просто почакайте, няма да е за дълго“, казва проф. Краус.