Торинската плащаница се озова в лапите на неутронно лъчение

Италианците са различни. Едни, като Андреа Роси, добиват топлинна енергия от ядрено сливане, но упорито отказват да обяснят как им се получава това.

Други, като Паоло ди Лацаро от Националната агенция за нови технологии, енергетика и устойчиво икономическо развитие, смятат за свой дълг да доказват автентичността на Торинската плащаница, твърдейки, че изображението върху нея можело да се направи само с използването на ултравиолетов лазер, с какъвто (съгласете се) няма как да са разполагали в древността и средните векове.

Алберто Карпинтери от Торинския политехнически университет в Италия пък отдавна се увлича от изучаването на протичането на термоядрени реакции в необичайни условия. Тоест не така, както в токамаците – на чудовищно сложни инсталации и с огромни разходи на енергия, а по не толкова енергоефективни механизми, които впрочем не намират потвърждение сред физиците, упорито мърморещи за Кулонова бариера.

Тъкмо по тази причина колегите на Карпинтери успешно го изхвърлили навремето от Националния институт по метрологични изследвания на Италия – както разбирате, това още е и място за усъвършенстване в ядрената физика.

Сега Карпинтери смята, че знаменитото изображение на Торинската плащаница може да се обясни с явления, съпътстващи земетресенията. Същността на идеята му е следната: при компресиране на планинските породи – такива като гранит и базалт, неутроните в техните атоми, независимо от ниските скорости, могат така да се каже да се „просмукват“ в ядрата на съседни атоми в хода на пиезоелектричен ядрен синтез (да не се бърка с пироелектричен!).

Къде в цялата тази работа е Торинската плащаница?

Карпинтери е на мнение, че неутронното лъчение, предизвикано от земетресение през 33 година от новата ера, е допринесло за отпечатъка на човека, снет от кръста, върху лененото платно. Освен това лъчението увеличило съдържанието на въглерод-14 – именно затова радиовъглеродното датиране, проведено през 1988 година, показало, че реликвата е само на 728 години.

Тогава било издигнато предположението, че платното е изработено между 1260 и 1390 г. от н.е. През 2009 г. било установено също така, че сплитането на нишките в платното е характерно за средните векове – това дало основание за хипотеза, че светинята е средновековен фалшификат.

Wikimedia Сommons

Според преданието Торинската плащаница е погребалното платно, в което е увит Исус Христос след свалянето от кръста. Първото споменаване на реликвата датира от XIV век, когато Жофроа дьо Шарни обявил, че плащаницата се намира у него и я преместил във своите владения в град Лирей.

През 1452 г. тя била откупена от Луи I Савойскии и съхранявана в гр. Шамбери, където значително пострадала при пожар през 1532 г. След преместването на столицата в Торино през 1578 г. плащаницата се съхранявала в специален ковчег в катедралата „Св. Йоан Кръстител“. Артефактът се изнасял за поклонение изключително рядко (един път на четвърт век).

Интересът на обществеността към Торинската плащаница се увеличил през 1898 г., след като италианският фотограф любител Секондо Пиа направил снимки и открил на негативите ярък човешки лик. Когато радиовъглеродното датиране от 1988 показало неправдоподобно младата възраст на реликвата, много учени подложили тези данни на критика. Те твърдели, че реликвата е много по-стара и че резултатите били неточни поради неутронното лъчение – явление, което става резултат от ядрен синтез, в хода на който неутроните се освобождават от атомите, а след това, взаимодействайки с ядрата на други атоми, образуват нови въглеродни изотопи.

Подобна реакция може да се генерира с ядрени реактори или ускорители на частици, но понякога протича по естествен път.

По-рано не са предлагани никакви правдоподобни причини, обясняващи произхода на това загадъчно неутронно лъчение, изменило възрастта на плащаницата. Били издигани версии, че „младостта“ на реликвата е свързана с изваряване в масло или с въздействието на високите температури при пожара.

Сега екипът на Карпинтери с помощта на серия механични и химични експерименти определил, че източник на подобни емисии неутрони може да са били високочестотни сеизмични вълни, генерирани в земната кора при земетресения. За да стигнат до този извод, изследователите изучили пиезоядрената реакция, която се пуска, когато много крехки образци планински породи се смачкват от налягането.

Лесно е да се види, че всички места, на които е пребивавала Торинската плащаница, са близки до точките, в които земетресения се случват с учудваща честота. Ако Карпинтери е прав, то неутроните са влияли на този обект многократно. И как след това можем да говорим за научно датиране?
Wikimedia Commons

Този процес помага да се произвеждат неутрони без гама-лъчение. По аналогия учените и направили извод, че при нарастване на неутронния поток в съответствие със сеизмичната активност резултатът ще бъде същият, само че усилен много пъти.

Според учените източник на неутроните е било историческо земетресение, случило се в Стария Йерусалим през 33 година от нашата ера. Мощността му вероятно е била 8,2 бала по скалата на Рихтер, което е напълно достатъчно взаимодействието на неутроните с азотните ядра да породи протони, които могат да действат като реагент върху тъканта. Това и довело до образуването на изображението.

Така че едно явление провокирало и появата на отпечатъка на човека със скръстените ръце върху плащаницата, и повишило нивото на въглерод-14 в ленените влакна.

„Ние смятаме, че по-скоро именно освобождаването на неутронните частици при земетресението е провокирало появата на изображението на лененото платно на плащаницата, а захващането на топлинните неутрони на азотните ядра е довело до неверния резултат от радиовъглеродното датиране“, коментира Карпинтери.

Но скептично настроените представители на научната общественост смятат, че ако такова земетресение и неутронното лъчение са имали място в реалността, то и останалите археологически ценности от това време също биха изглеждали „по-млади“ и биха съхранили следи от лъчението.

Сега водещият експерт и ръководител на Resurrection of the Shroud Foundation Марк Антоначи се опитва да получи разрешение от папа Франциск за молекулярен анализ на платното с нови технологии. Той се надява, че тази процедура ще внесе яснота по въпроса за възрастта и автентичността на реликвата.

Подробности за изследването са публикувани в изданието Meccanica.