Садомазохизмът променя съзнанието

Садомазохизмът (получаването на сексуално удоволствие от това, че изпитваш болка или я причиняваш на друг) може да се смята за нещо от рода на медитация и в някои случаи води към изменено състояние на съзнанието, твърдят изследователи.

Садомазохизмът дълго време се смяташе за патология, но психолозите, изучаващи БДСМ отношенията (любов към връзването, наказанията, садизма и мазохизма), не намерили потвърждение, че този вид сексуален опит нанася вреда.

Освен това едно от изследванията показало, че БДСМ специалистите в нещо дори са по-добри от останалите – те имат по-здрави отношения и снижено ниво на тревога. В петото издание на „Ръководство по диагностика и статистика на психическите разстройства“ БДСМ се числи към парафилията, тоест необичайна сексуална фиксация, но се смята за заболяване само когато нанася вреда на човека.

Това, че садомазохизмът не е патология, не ни помага да разберем защо хората получават парадоксално удоволствие от болката (своята или чуждата), подчертава авторът на новото изследване Джеймс Амблер от Северния илинойски университет (САЩ).

Той и колегите му открили хора, които на жаргон се наричат „превключватели“ (switches), тъй като им харесва да встъпват ту в ролята на жертва, ту на страната на мъчителя. Четиринадесет души (от тях десет жени) се съгласили да приемат тази роля в експеримента, която покаже хвърлянето на зарове.

Преди и след „горещата нощ“ доброволците преминали тест за ефект на Струп, чиято същина е в това, че думата, обозначаваща един цвят (например син) е написана с друг (да речем червен). Мозъкът изпитва затруднения при разпознаването на подобни думи, затова по такъв начин е удобно да се проверяват когнитивните способности на човека.

Освен това участниците в експеримента попълнили анкета, отнасяща се до усещанията на „потока“ по време на садомазохистичните упражнения. Поток се нарича състоянието на концентрация и наслада при пълната ангажираност в някое занимание.

Тези, на които се паднало да станат жертви, се справили по-зле с теста, което сочи за снижаване на активността на дорзолатералния префронтален кортекс, който е свързан с контрола на изпълнението, работната памет и други видове висша нервна дейност. Според Амблер болката кара мозъка да отрязва кръвотока от тази област, водейки към изменено състояние на съзнанието и своеобразно удоволствие.

Двете страни демонстрирали аналогично ниво на потока.

Като цяло е очевидно, че садомазохизмът невинаги има непосредствено отношение към секса. Научният ръководител на Амблер – Брад Сагарин, се занимава с изучаването на такава практика като „танц на душата“, в който кожата на жертвата се пробива със специални куки, към които се съединява друг човек или неподвижен предмет. Жертвата се движи под музика или просто ритъм на барабани, като дърпа кожата. Според Сагарин това не е толкова сексуален, колкото духовен опит, нещо като ритуал, изпълващ жертвата с енергия.

Изследователите посетили едно от събранията на поклонниците на този вид удоволствие в Калифорния. Пет души се съгласили на куки, девет наблюдавали никой да не пострада, осем просто гледали. Доброволците отговорили на въпроси, отнасящи се до нивото на стрес, емоционалност, поток и за това колко силно според тях усещали единение с другите участници в действието. Едновременно с това им взели слюнка за анализ на кортизола – хормона на стреса.

Разбира се, по време на „обреда“ нивото на кортизола се повишило (боли все пак!). Но се случило и нещо странно: участниците в церемонията твърдели, че чувствали, че сякаш нивото на стреса намаляло (и възникнало небивало единение на душите). „Възможно е именно към това изменено състояние на съзнанието да се стремят садомазохистите“, прави извод Сагарин. Според него нещо подобно се случва, когато хората се занимават с йога, разтягат тялото си до невъзможност или практикуват медитация.

Това, което открил Амблер, позволява да се обясни въпросното наблюдение. Дорзолатералният префронтален котекс отговаря (заедно с други области от мозъка) за различаването на себе си и другия. Ако се ограничи притокът на кръв към тази зона, теоретично може да възникне чувството на единение с друг.

Резултатите от изследването били представени на конференцията на Обществото по психология на личността и социална психология в Остин (САЩ).

LiveScience