Психологическата дъга

Как цветовете са свързани с характера? Как по цвета да разбереш себе си и своя проблем?

Отначало да кажем няколко думи за психологическата работа с рисунки, а съответно – с цветове. Този вид работа се нарича арт терапия.

Арт терапията е художествена терапия, която се разглежда в контекста на така наречените пластични изкуства – живопис, графика, скулптура, дизайн и други форми на творчество, в които визуалният канал за комуникация играе водеща роля. Казано просто, арт терапията е система за психологическа работа, основана на феномена на изцеляващите възможности на изкуството.

За да се занимавате с арт терапия, не е необходим опит за рисуване, лепене и т.н. Не са необходими и художествени способности. В детството си всички сме рисували, независимо от нашите умения. Арт терапията е начин да се върнем в детството, отново да започнем да говорим на „езика“ на детството, който несъзнателно е познат на всички нас. Рисунките на участниците в арт терапевтичния процес не могат да бъдат „добри“ или „лоши“, „правилни“ или „неправилни“.

Арт терапевтът и други участници в процеса (ако арт терапията е групова) не са художествени критици – това са хора, които могат да ви помогнат да разберете самите себе си.

Създавайки рисунка, скулптура или каквато и да е художествена композиция по време на арт терапевтичната сесия, всеки участник отначало влиза в ролята на художник, след това става „зрител“, наблюдавайки своята работа отстрани, а също работата на другите участници. Този етап предполага рефлексивен анализ на работата непосредствено на самия автор, а след това – обсъждането в група.

Обсъждат се, разбира се, не художествените способности на автора, а това, което според участниците в процеса авторът е вложил в своето произведение – какви чувства, мисли, какво е искал да каже и т.н. След като са се изказали всички участници, понякога своето виждане дава и арт терапевтът – водещ процеса. Арт терапията предполага и внасяне на изменения в работата след този етап. Например някой може да обърне рисунката си или да я допълни с нещо.

Благодарение на всичко това с времето може да настъпи осъзнаване на нещо в себе си, да се измени отношението към своя проблем, да се коригира самооценката и т.н.

Изцеляващият ефект на арт терапията се заключава в това, че „материализираните“, „оживелите“ на хартия страхове, обиди или други негативни чувства и преживявания по удивителен начин се лишават от своето емоционално напрежение и драматизъм. Гледайки на своята работа не просто като на предмет на изобразителното изкуство, а – рефлексивно – като на част от своето Аз, авторът овладява ситуацията, придобива над нея някаква власт и получава възможност да я погледне по нов начин.

Никога ли не сте се замисляли защо понякога – например на скучен урок, по време на важен разговор по телефона или когато чакате напрегнато някого, започвате да драскате в тетрадка или на лист хартия странни (или не много странни) заврънкулки, чието значение ви е непознато? Става дума за това, че подобни невербални средства често са единствено възможни за изразяване и проясняване на травмиращо емоционално състояние.

Намирайки се в трудна, стресова ситуация (макар че стресовостта на ситуацията често не се осъзнава), човек, без сам да забелязва това, спонтанно рисува линии, криволици, лица, задрасква изображения, запълва пространството в листа хартия, чертае с пръчка по пясъка и т.н.

Този процес обикновено не се контролира от съзнанието, това са така наречените свободни рисунки, „почерци“. Те се явяват неосъзнат начин да изведем травмиращите преживявания навън, да се освободим от натрупаните чувства и емоции. Именно затова арт терапията често служи като средство за „бърза“ психологическа помощ. Тя е основана на безопасното и естествено за човека изобразително творчество, като своеобразно „транзитно пространство“, по-сигурно и защитено от думите.

Предмет за размишление за специалиста могат да станат такива характеристики на рисунките като гамата на боите, общия колорит, наситеността, трудоемкостта на процеса на рисуване, доколко този процес е бил енергичен или обратно, да не говорим вече за това, което впоследствие авторът казва за рисунката, какви чувства е изпитвал и т.н.

Днес ще разгледаме едва малка част от многостранния „език“ на рисунката – цветовете. Веднага правим уговорката, че не публикуваме психологически тест, не трябва да се отнасяте към интерпретацията на цветовете като към нещо завършено и даващо отговор на всички въпроси. Ще споменем само символизма на цветовете, който се „познава“ от нашето несъзнателно. Въз основа на знанията за този символизъм всеки има възможност да отговори на своите въпроси сам.

За подсказване може да ви послужи това какви цветове предпочитате в дрехите, интериора и т.н., кои обичате и не обичате по принцип.

© Flickr/ petite âme perdue

Като начало да направим класификация на цветовете. Те биват:

Стимулиращи (топли). Към тях се отнася целият спектър за хроматичен тон от червено до жълто, и по яркост – в посока бяло (кармин, киновар и т.н.). Основното свойство на тези цветове е да предизвика възбуда. Те стимулират интереса на човека към околния свят, общуването и дейността.

Дезинтегриращи (студени). Към тях се отнася целият спектър от виолетово до синьо-зелено. Основно свойство – да предизвикат забавяне. Това са студени, успокояващи и свалящи възбудата тонове. Те внасят в поведението на човека преценка и рационалност.

Статични (уравновесяващи). Към тях се отнасят зеленият, синьо-зеленият, маслиненият и други цветове от средната част на спектъра както светли, така и тъмни оттенъци. Подпомагат спокойствието, стабилността и потапянето на човека в своя вътрешен свят.

Пастелни (меки). Тук се отнасят розово, зелено, сиво-синьо, лилаво и други цветове от горната част на спектъра (близо до бялото), които имат малка наситеност. Имат свойството да предизвикват усещане за мекота, нежност, слабост. Това са чисти, приглушени, меки тонове, създаващи усещането за сдържаност, скромност, нежност и ласка.

Потискащи (угнетяващи). Това са черният и други цветове от спектъра с повишена наситеност. Основното им свойство е да предизвикват усещане за угнетение и потискане. Произвеждат мрачно, тъмно, угнетяващо впечатление, предизвикват тъга и страх.

Както виждаме, цветовете и техните оттенъци са много, затова ще разгледаме психологическото значение само на основните от тях.

Черно. Асоциира се с всичко невидимо, недостъпно, неосъзнато, а също със загубата на разсъдък и загубата на обичайното усещане за Аз. Оттук и плашещият за повечето хора божествен характер на черното. Черното нерядко символизира и сексуалната енергия (малката черна рокля, която трябва да има всяка жена), хвърлящ предизвикателство на Егото.

© Flickr/ Diana Susselman

Заедно с това символизира в някои случаи срамежливост и плашливост.

То е символ на пълна тишина, липса на възможности и обездвиженост.

Асоциира се със силата, а също обозначава магьосничество, бездуховност и ад.

Това е цветът на несъзнателното.

Нерядко символизира суицидни тенденции.

Може да се асоциира впрочем не само със смъртта, но и с живота, тъй като се асоциира и с Майката Земя, която е с черен цвят.

Символ на протест. Затова младите момичета и момчета често се обличат в черно – това е знак на протест срещу несправедливото отношение на околните. Често това се случва несъзнателно. Възрастните хора често избират черния цвят на дрехата като символ на душевен кризис, задънена улица, разочарование, отказ от личен живот и активна духовна дейност.

Черното като официална дреха за светски приеми е свързано повече с такива понятия на символично ниво, като строгост и слаба емоционалност. Черният цвят в дрехата на младоженеца е алегоричен знак на траур по загубата на свободния живот, предчувствие за идващите грижи и отговорности за създаването на семейство.

Ако любимият цвят е черният. Според различни автори това означава, че човек иска да отхвърли всичко, изразява протест срещу съществуващото положение, провъзгласява, че не всичко върви така, както трябва да бъде. Черното предизвиква не само протест, но и агресивност, краен субективизъм, чувство на обособеност и непокорство. Също може да свидетелства за преждевременно съзряваща сложна психика и за стрес, който преобръща живота на детето. Например смъртта или напускането на родител от семейството.

Колкото по-предпочитан е черният цвят, толкова по-силна е заплахата, драматичното състояние на детето. Когато в младостта заедно с черното се предпочита жълт и виолетов цвят, това може да означава ярка природа на драматичен актьор.

Ако черното е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Това означава повече или по-малко естествено желание да не се отказвате от каквото и да било и да запазите контрол над своите решения и действия.

Съчетание на черно и бяло. Това са две крайности – алфа и омега, начало и край. Ако белият цвят символизира границата между настоящето и миналото, вече известното, то черният е между настоящето и бъдещето, което не знаем.

Бяло. Както и черният цвят, е надарен с божествени свойства. С него се свързват представите за духовното, нематериалното, за другия свят, за безкрайното пространство и екстатичните, висши състояния на съзнанието. Това е синтез на всички цветове, затова той се явява „идеален“ цвят, цвят на „мечтите“.

В него е заложен многозначен смисъл, тъй като той едновременно предава и сиянието на светлината, и студа на леда. Но в психологическо отношение това е слабо информативен цвят, тъй като го предпочитат хора с най-различни, често противоречиви черти на характера.

© Flickr/ Chris Mclean

Белият цвят обозначава детето във всеки човек – чистотата на неговите помисли и постъпки. Асоциира се с девственост и духовност. В същото време бялото е цветът на небитието. Но често се асоциира като светлина, включително светлината на творението.

Цвят на началото, забравянето на миналото, на новия живот, указател на пътя. Предпочита се само в условия на изключителни жизнени ситуации.

При подрастващите – в периода на настъпване на полова зрялост (при пълна неосведоменост в тази област), продължително пребиваване в болница (често едновременно се предпочита черният цвят), промяна на местожителството, пълна смяна на начина на живот.

Белият цвят на сватбената рокля символизира прехода на момичето към ново качество – жена. Той означава едновременно чистота и целомъдреност на новобрачната и край на нейната зависимост от родителите, начало на ново семейство и смърт на девствеността.

Друга страна на бялото е яснота, безстрастие и рационалност, мъдрост, доброта и святост.

Тъй като бялото се възприема и като липса на цвят, изборът на бяло (в рисунка, дреха и т.н.), може да сочи за наличието на потиснати емоции. След като авторът е използвал всички други цветове, използването на бяло е знак за завършващ живот.

Неоцветените части (в рисунка) могат да сочат готовност за психологическа трансформация.

Червено. Този цвят (активен, сексуален, властен и волеви) се явява символ на мъжкия хроматизъм. От гледна точка на психологията може да означава жизненоважен въпрос, „горещ“ проблем, емоционално напрежение или опасност. Насочва вниманието на човека на външния свят, предизвиква възбуда, вълнение, безпокойство, повишава нивото на тревога. Символизира само физическа сила, той е лишен от духовност.

© Flickr/ bound_4_freedom

Асоциира се с живота, силата, радостта, възбудата и любовта. В същото време символизира чувствена страст, гняв и насилие. Оказва стимулиращо въздействие върху двигателните функции и процеса на вземане на решение, провокира импулсивно поведение.

Заедно с увеличаването на силата на мускулите увеличава и скоростта на движения чак до суетност. Стимулацията на дейността, която той предизвиква, носи принудителен, насилствен характер. В началото на работа този цвят рязко повишава работоспособността, но след това доста бързо предизвиква умора и работоспособността спада.

Означава сила на волята. Олицетворява интереса към околния свят, агресивност, независимост, стремеж към постоянно движение, стремеж към съревнование. Служи като символ на власт, сила, неслучайно царе и императори са носили именно дрехи с червени оттенъци.

Червената дреха обикновено е и несъзнателен стремеж да се предизвика у околните възбуда, и знак на определена готовност на нейния притежател да преживее възбуда (обикновено сексуална).

Ако този цвят присъства в излишък (в дреха, в интериор, в рисунки и т.н.), това може да сочи гняв и потребност на някого да се отмъсти.

Ако любимият цвят е червен. Може да означава желание да придобиете богат опит и пълнокръвно усещане за живота от собствената ви активност, в каквото и да се изразява тя – самореализация, лидерство, сексуално удовлетворение. Характерен е за откритите и активни деца, живите, подвижните, възбудимите, непослушните. Високата работоспособност на хората, предпочитащи червения цвят, се определя от стремежа да постигнат успех, да получат резултат, заслужаващ похвала. Оттук и напоритостта и егоизмът. Интересите на днешния ден за тях са над всичко.

Ако червеното е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Може да означава физическо и нервно изтощение, прескачане в работата на сърцето, импотентност, фригидност, сурово потискане или упадък на половото желание. Хората, които се дразнят от червения цвят, обикновено имат комплекс за непълноценност, при тях има страх от кавги, склонност към уединение, стремеж към стабилност в отношенията.

Синьо. Смята се не само за духовен, дълбок, божествен, но и неспокоен, неясен и прикрит, в зависимост от оттенъка. Асоциира се с безкрайната далечина или дълбочина. Обозначава истина, сигурност, хармония, спокойствие и надежда. Развива рационалност . Висшите понятия, символизиращи синия цвят, са вечността и безкрайността, тоест без граници във времето и пространството. Неслучайно синьото се смята за цвят на Божествената мъдрост и Вселената.

© Flickr/ Les Gamble

Психофизиологичните свойства на синьото са успокоение и удовлетворение. Този цвят е способен да намали честотата на дишане, да отслаби пулса, да удължи вдишването и да отпусне тялото. Намалява болката и сваля мускулното напрежение.

В западната култура символизира женски качества – състрадание, вярност, преданост и любов.

Цвят на самоанализа, самовглъбяването. Притежава хипнотично, завладяващо действие. Означава дълбочина на чувствата, олицетворява съсредоточено внимание към своите дела, пасивност. Участие, чувственост, възприемчивост, стремеж да се постигне цялостност.

Асоциира се със сладкия вкус. Съдържанието му е нежност, негов сетивен орган е кожата. Затова според швейцарския психолог и автор на знаменития цветови тест на Макс Люшер появата на екземи и пъпки е свързано с тези отношения, в които трябва да присъства нежност, любов, чувство на близост, като например между влюбени, съпрузи, членове на семейството.

Също е свързан с потребност от спокойствие поради силно емоционално претоварване. Децата, рисуващи много син цвят, имат понижена способност към усвояване на учебния материал. Обикновено това се съпровожда с отхвърляне на червеното (умора, обща физическа слабост), синьо-зеленото (нервно изтощение), жълтото (разочарование, съпровождано с психическо изтощение).

Ако любимият цвят е синьо. Това свидетелства за потребност от емоционално спокойствие, безметежно състояние на духа, хармония и удовлетвореност или потребност от почивка, разтоварване и лечение. Такъв човек се стреми към строг ред, към липса на тревоги и безпокойство. Отношенията с хората носят спокоен характер, освободен от конкуренция. Синьото предполага спокойствие на духа, такива маниери и желания, че животът да се строи върху здрави морално-естетични принципи.

Такъв човек иска сам да се доверява и да му се доверяват. Говори също за скромност и меланхолия, спокойно настроение, стремеж към сътрудничество и взаимно разбирателство. Тези хора са добри и изпълнителни подчинени.

Ако синият е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Потребността от безметежно състояние на духа или взаимно доверие остава неудовлетворена и това се явява източник на безпокойство, което нараства толкова повече, колкото по-малко син цвят се използва, например в рисунките.

Съществуващите емоционални отношения със съпруга (съпругата), с приятелите, родителите или колегите се отхвърлят, защото не съответстват на високите изисквания на човека и му се струват или уморителни, или обременяващи. Те го разочароват, той иска да ги прекъсне. Това може да доведе дотам човек да остави семейството си, да си тръгне от вкъщи или да смени работата си. Ако той осъзнава своята отговорност пред семейство или работа в такава степен, че не може да скъса с тях, така или иначе ще се стреми да избяга от неприятните отговорности.

В неприемането на синьото се проявява и това, че човек иска да направи впечатление на всемогъщ и всесилен. Но всъщност той е образец на несигурност и затвореност.

Жълто. Асоциира се преди всичко със Слънцето, с неговата светлина, топлина и хранителна жизнена енергия. Състоянията, предизвиквани от жълтото, са радост, яснота, оптимизъм и веселие. Цвят на откритост, енергия, целеустременост и живост, цвят на желанията. Затова чувствата, с които се асоциира, са стремеж към независимост, нови запознанства, общуване.

© Flickr/ Molly Hunt

Означава: самопроизволност, непосредственост. Олицетворява интерес към околния свят, активност, прожектьорство, експанзивност, любознателност. Неговите психологически прояви са непостоянство, оптимизъм, оригиналност на характера, весела природа.

Важен индикатор на развитието на съзнанието, а също на формирането на самосъзнание и чувство на собствена идентичност. Жълтото представя героичните аспекти на съзнанието и е свързано с индивидуалната мисия. Често се свързва с активните, мъжки прояви на психиката.

Лекотата и живостта на жълтия цвят имат и обратна страна – този цвят създава усещане за достъпност, лекомисленост, повърхностност и изменчивост. Затова във всички времена той се е смятал за цвят на изневярата.

Повишава апетита и перисталтиката, премахва спазмите (макар че действа малко по-слабо от оранжевото).

Жълтата дреха, както и червената, предизвиква интерес към нейния притежател, но не сексуален, а чисто духовен. Затова жената в червена рокля предизвиква сексуално желание, а в жълто – интерес към личността.

Ако любимият цвят е жълто. Демонстрира стремежа към освобождение и надежда за голямо щастие, а също предполага конфликт, ликвидирането на който е желано. Надеждата за щастие може да се проявява в безброй форми, като се започне от полово приключение и се завърши с философия, обещаваща просветление и усъвършенстване.

Означава общителност, смелост, любопитство, лесна приспособимост, получаване на удоволствие от възможността да се харесваш и привличаш хората към себе си. При лицата, предпочитащи жълтия цвят, изборът на професия е по-ориентиран върху самия процес на дейност, носещ удовлетворение, отколкото върху постиганите резултати.

Среща се при хора, чиято професия така или иначе е свързана с широки контакти, различни сфери на общуване. Явно предпочитание се отдава на тези видове работа, където има по-малко формалност и повече простор за свободен избор на действия. Това са хора с преобладаващо художествено мислене и образно възприятие. Това са хора разкрепостени, оригинални, инакомислещи, а затова са опасни за тези, които поставят начело реда, неограничената власт и при които основен морален принцип е да не се открояваш и да не умуваш.

„Жълтите“ предпочитат интересната разнообразна работа, винаги в нещо вярват, на нещо се надяват, живеят в бъдещето. От друга страна, такива хора, бидейки фантазьори, могат в своите фантазии да се откъснат от земята и да стигнат прекалено далече – чак до „жълтия дом“.

„Жълтото“ дете е мечтател фантазьор, мистификатор, шут, не от този свят, неприспособено, неразумно, непрактично. То обича да играе самичко, обича абстрактните играчки, като ги оживява със силата на своето въображение.

Ако жълтото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден момент от живота). Предполага объркване на душата, предизвикано от разочарование и разбиране, че надеждите няма да бъдат реализирани. Това объркване може да приеме формата на раздразнителност, разочарование, недоверие или подозрителност към другите и техните намерения. Колкото повече е разочарованието, толкова по-малко е жълтият цвят – най-често в рисунките.

Означава опит да защитиш себе си от самота и още разочарование. Когато този цвят е неприятен, то става дума за човек съсредоточен, песимистично настроен, с който трудно може да се завърже запознанство.

Зелено. То е смес от жълто и синьо. Зеленото освежава, успокоява, зарежда с енергия, макар и да досажда. Асоциира се с живата природа, флората. Цветът на надеждата и открития път, но в психологическия портрет носи малко по-различно значение.

© Flickr/ Cathy Scola

Означава както мъжко, така и женско начало. Говори за развита система на удовлетворение на първичните потребности, волята и способността към самоутвърждение. Това е цветът на „хуманизацията“ на съзнанието.

Зеленото съдържа известно количество синьо и изразява състояние на „еластично напрежение“, а психологически – воля за действие, упоритост и настойчивост. Затова зеленият цвят е въплъщение на твърдост, постоянство и преди всичко съпротива на промените. Това е свидетелство за постоянна гледна точка и постоянно внимание към собствената персона. „Аз“ придобива висока ценност във всички прояви на самоутвърждение и притежание на отговорност. Последното се разглежда като начин да си осигуриш безопасност и самоуважение.

Означава гъвкавост на ума, което позволява на човека да проявява упоритост въпреки съпротивата и трудностите, за това че само с упоритост може да се изпълни някоя задача и да се подобри самооценката.

Олицетворява съсредоточено внимание към своите дела, пасивност, умение да се защитаваш, упоритост, независимост, оригиналност на съжденията. Психологическите му прояви са упоритост, самоувереност, упоритост, самоуважение. Характеризира консервативна, страхуваща се от промени, които се асоциират със загуби, личност. Символично съответства на величествената секвоя с дълбоки корени, горда и неизменна, извисяваща се над малките дървета, суров и авторитарен характер, натегнати тетива на лък.

Символизира напрежение – язовирна стена, сдържаща съблазните от външни дразнители, които противостоят на човека. Това засилва чувството на гордост, съзнанието за превъзходство над другите, своята сила, способността да се контролират събитията, да се управляват и да се насочват.

Създаването на такава „дига“ се изразява в това, че човек се стреми да установи контрол над своя живот в много сфери и на различни нива. Това води до стриктна точност в отношенията с факти и се изразява в добра памет, яснота на самоизразяването, способност към критичен анализ и логична последователност. Понякога това може да доведе до отхвърлен от живота абстрактен формализъм в мисленето. Предпочитащите зеления цвят хора се съпротивляват на промените и не са склонни към фантазии.

В много отношения действа противоположно на червения цвят – повишава съдържанието на калциеви йони и снижава съдържанието на ацетилхолин в кръвта, нормализира артериалното и вътреочното налягане, намалява честотата на пулса и дишането. В психологически план повишава остротата на зрението и благоприятства концентрацията на вниманието. Повишава тонуса и успокоява, създава усещането за почивка, оказва слабо болкоуспокоително и хипнотизиращо действие. Работоспособността се повишава слабо, но задълго.

Ако любимият цвят е зелено. Желание да направите силно впечатление. Това е цветът на хората спокойни, самодостатъчни и доволни от себе си, но често ограничени поради това. Повече от всичко човекът, избиращ зеления цвят, иска мнението му да възтържествува, да го признаят като представител на основополагащи и неоспорими принципи. Затова поставя себе си на пиедестал и проявява склонност към морализаторство и четене на лекции.

Любителите на зеления цвят са придирчиви в запознанствата и не се разбират много добре с колегите си поради собствената си несговорчивост, липса на гъвкавост, критичност, праволинейност.

Ако зеленото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Иска същото, както и „зеления“ човек, но той е отслабен в борбата срещу препятствията, с които се сблъсква. Той чувства, че неговият статус страда от недостиг на признание. А тъй като не може да преодолее своите желания, те се явяват източник на напрежение и разстройство.

Последните могат да се изразят в осезаема физическа форма (например болки в гърдите и сърцето), в материални трудности или в неговото подчинено положение. Човек се стреми да преодолее всички тези трудности, упоритостта и самоувереността се явяват определящи в неговите постъпки.

Следващия път ще ви разкажем за значението на другите цветове, оттенъци и техните съчетания.