Легенди, вдъхновени от реални явления

Ако се потопим дълбоко, в основата на някои митове прозира истина.

Митовете са подхранвали въображението и душите на хората хиляди години. Повечето от тези разкази са просто измислица или блянове, осветени от времето.

Но някои от тях са основани на реални събития от миналото, включително геоложки явления.

Патрик Нан от университета в Съншайн Коуст (Австралия) е посветил живота си на изучаването на връзката между опасни природни явления и фолклора.

Невинаги може точно да се определи, че митът е съчиняван по мотиви на катаклизма или вече съществувалият сюжет е бил адаптиран към бедствието.

И все пак връзка има и вероятно тя може да е полезна за геолозите.

Ноевият ковчег

Добре известният сред християните, юдеите и мюсюлманите (а вече и в киносалоните по цял свят) сюжет гласи: Бог е решил да унищожи човечеството и му е пратил голямо наводнение. Спасили се само Ной и неговото семейство, които послушали Бога и построили огромен кораб – ковчег, където, освен тях, се събрали и всички животни на Земята (по двойка представители от всеки вид).

И така, Бог покрил Земята с вода и потопил всички, когато някога са бродили по нея. Когато водата се отдръпнала, семейството на Ной и спасените от тях животни отново заселили света.

Подобни истории имат много народи, но глобално наводнение никога не е имало. Освен това на цялата планета не съществува такова количество вода, че да покрие цялата Земя.

Възможно е митът за Световния потоп да е спомен за голямата вълна, потопила за няколко седмици значителен участък от сушата и останала известно време. Вероятно това се е случило в околностите на Черно море около 5000 г. пр.н.е.

Хората са склонни да преувеличават спомените, превръщайки лошото в още по-лошо. Освен това Световният потоп би позволил наличието на морски раковини по склоновете на планините. В древността никой не е предполагал, че поради тектониката на плочите дъното на океана с времето може да е станало планина…

Делфийският оракул

В Древна Гърция – в град Делфи, на склона на планината Парнас – съществувал храм, посветен на бог Аполон. В свещена зала жрицата Пития вдишвала изпаренията, излизащи от пукнатина в скалата. Те я въвеждали в изменено състояние на съзнанието, в което тя общувала със самия Аполон и говорела несвързано. Специален жрец трябвало да „преведе“ този нечленоразделен поток в нещо подобно на пророчество.

Учените са доказали, че такъв храм наистина е съществувал, а под него се намирали два геоложки разлома. Вероятно от тях е излизал газ, предизвикващ еуфория у този, който го е вдишвал. Изказвани са различни мнения за този газ – етилен, бензол, смес от въглероден диоксид и метан…

Атлантида

Древногръцкият философ Платон е описал велика цивилизация, основана от полубогове. Те живели на гигантски остров и притежавали огромна военноморска мощ. В резултат на стихийно бедствие цялата тази утопия заедно с мегаполиса във вид на концентрични кръгове потънали в дълбините на морето.

По-скоро нищо подобно на Атлантида не е имало някога. Очевидно Платон е бил вдъхновен от смътните спомени за някоя реално съществувала цивилизация. За ролята на катаклизъма, погубил Атлантида, претендират силно изригване на вулкан на остров Санторин преди около 3500 години (днес това е архипелаг, а тогава е бил един голям остров).

Не е изключено това да е била една от най-страшните катастрофи в историята на човечеството – в атмосферата са попаднали тонове серен диоксид, поради което за няколко години се настанил студен и влажен климат, а цунами погубило крайбрежните градове и посевите. Историците свързват бедствието със залеза на блестящата и могъща минойска култура с център Крит.

Има и друга гледна точка: възможно е Платон да е бил поразен от новината за земетресение и цунами през декември 373 г. пр.н.е., когато практически моментално бил изтрит от лицето на Земята град Хелике – древната столица на Ахея.

Пеле, богинята на Килауеа

Пеле пристигнала на Хавайския архипелаг със своите сестри и други роднини. На Кауай тя срещнала човек на име Лохиау, но не останала на острова, понеже там не ѝ достигала земя. Накрая се заселила в кратера на вулкана Килауеа на остров Хавай и помолила сестра си Хииака да отиде за Лохиау.

Хииака помолила Пеле да не разрушава любимата ѝ гора. Хииака получила 40 дни, но не се върнала навреме. Пеле, мислейки си, че Хииака и Лохиау са станали любовници, подпалила гората. Когато видяла това, Хииака започнала да прави любов пред учите на Пеле. Тогава Пеле убила Лохиау и хвърлила тялото му в своя кратер. Хииака започнала неистово да копае земята, за да намери тялото, и хвърляла във въздуха цели скали. Накрая открила любимия си и оттогава двамата са винаги заедно.

Вулканът Килауеа.                                                                                  © Greg Bishop

Пред нас е не просто сапунена опера, а доста точно описание на вулканичната активност на Килауеа. Гората вероятно е била подпалена от потоците лава – най-големите, откакто на острова се заселили полинезийците. Това се случило през XV век: лавата текла непрекъснато в продължение на 60 години и покрила около 430 км².

Естествено, катаклизмът се отразил на живота на туземците в много отношения и не може да не е попаднал във фолклора. Разкопките на разярената Хииака очевидно отразяват формирането на съвременната калдера, случило се няколко години след спирането на потока лава.

Мостът на Рама

В индийския епос „Рамаяна“ се разказва за похищението на Сита, жената на бог Рама, която била отнесена на остров Ланка в царството на демоните. Мечките и маймуните помогнали на Рама и брат му Лакшмана да построят плаващ мост между Индия и Ланка. Рама застанал начело на войска маймуноподобни хора и спасил жена си.

На спътникови изображения действително се забелязва 29-километрова линия от плитки води с варовиково дъно между Индия и Шри Ланка, която се оказала под вода, когато след последния ледников период нивото на морето се повишило. Вероятно хората са минавали по този мост преди около 4500 години.

Строителството на моста на Рама.

Но мостът на Рама не е единственото митологично място край индийските брегове.

Цунамито в Индийския океан, случило се на 26 декември 2004 година, доказало истинността на легендата за Махабалипурам – пристанищен град на североизточното крайбрежие на Индия, който, както казвали, бил място на седем пагоди.

Днес съществува само една пагода – Крайбрежният храм. Но цунамито отнесло вековен нанос от дъното близо до брега и там наистина се открили няколко потопени храма.

Взривното езеро

Народът Ком в Камерун известно врече живял в страната на Бамеси. Вождът, или фон, на Ком, разкрил заговор на фона на Бамеси да убие всички млади хора в царството и фонът на Ком се заклел да отмъсти.

Той казал на своята сестра, че ще се обеси, а от течностите на тялото му ще възникне езеро. Народът Ком не трябвало да ходи по брега на това езеро. Той трябвало да остави рибата на Бамеси и да се подготви да напусне в деня, който ще бъде определен за риболов. Когато народът Бамеси влязъл в езерото, за да лови риба, езерото се взривило и потопило цялото племе.

В нощта на 21 август 1986 година вулканичното езеро Ниос в Камерун изпуснало облак въглероден диоксид, погубил 1700 души, които спели в крайбрежните села. Две години преди това аналогично явление с по-малък мащаб убило 37 души в околностите на езерото Монун.

Въглеродният диоксид може да се натрупва с години на дъното на такива вулканични езера и налягането на водата не му позволява да излезе на повърхността. Но сеизмичната активност е способна да доведе до внезапно освобождаване на газа.

Разпространявайки се близо до повърхността на земята, облакът убива всичко живо по пътя си. Възможно е нещо подобно в далечното минало да е довело до легендата за народите Ком и Бамеси.

Гърците и римляните са имали подобни легенди за долини и езера, над които птиците падат мъртви.

Намазу, който тресе земята

Под Япония лежи гигантски сом на име Намазу. Бог Кашима се грижи Намазу да бъде спокоен, задържайки на главата на рибата огромен камък. Но понякога Кашима губи бдителност и Намазу помръдва с мустаци и опашка, като кара земята под него да се тресе.

Япония наистина е разположена на мястото на събирането на няколко литосферни плочи. Това е страна на активни вулкани и тектонски разломи, която няма нужда от никакъв сом.

Боговете удържат Намазу да стои мирно.

Разбира се, сомът фигурира и в друг японски мит – рибата предсказва земетресения. Десетилетия изследователите не са открили връзка между поведението на рибите и треперенето на земята, затова страната разчита на сложна система за ранно оповестяване, която в случай на регистриране на сеизмични вълни предупреждава хората, за да могат да вземат мерки (например да спрат влаковете), преди да се е случило непоправимото.

Химера

В „Илиада“ Омир описва „химерата грозна, от боговете родена, а не от преходните хора: с лъвска глава, със опашка на дракон, с туловище козе, яростно бълваща струя голяма от огън разпален“.

Това чудовище – дъщеря на полужената-полузмия Ехидна – е убито от героя Белерофонт. Но в леговището на Химера все още гори езикът ѝ.

На Ликийския път в Турция на туристите се предлага да посетят Янарташ – самото леговище. Метанът излиза там от десетки пукнатини в земята. Газът е горял на това място вероятно много хилядолетия и е служил за естествен маяк на древните мореплаватели.

Митът вероятно е по-стар от гърците и римляните и вероятно има хетски произход. Хетската Химера имала три глави – човешка като основна, лъвска отпред и змийска на опашката.

Създаването на езерото Крейтър

Когато първите европейци пристигнали в Северна Америка, кламатите им разказали историята на езерото Крайтър. Индианците вярвали, че езерото не трябва да се гледа поради смъртна заплаха. Езерото, казвали те, е възникнало в резултат на схватка между владетелите на долния и горния свят – Лао и Скел.

Езерото Крейтър в щата Орегон.                                                 © Charles Dawley

По време на битката мрак покрил земята и Лао, който стоял на планината Мазама, и Скел – на планината Шаста, хвърляли камъни и огън един срещу друг. Битката завършила, когато Мазама се разрушила и Лао се върнал в преизподнята. Дъждът запълнил образувалата се от планината падина и така възникнало езерото.

Разказът, записан от пътешествениците, е правдив. Относно съществуването на сърдитите богове има съмнения, но вулканът Мазама наистина е изригнал преди 7700 години. Не е изключено огнените камъни наистина да са летели по небето. След изригването вулканът се е разрушил и се е формирала калдера, запълнена с дъждовна вода.

Нима спомените за това събитие са се съхранили толкова хилядолетия?

Изчезналият остров

Жителите на Соломоновите острови в южната част на Тихия океан разказват за Теониману – остров, който изчезнал. Рапуанате си взел жена от острова, за да я направи своя съпруга, но брат ѝ си я прибрал.

Тогава Рапуанате, горящ от жажда за мъст, прибегнал до магия. Дали му три растения таро – две от тях трябвало да засади на Теониману, а третото да остави при себе си. Когато неговият стрък даде нови листа, това ще бъде знак, че островът ще потъне.

Жителите на острова впрочем сами разбрали, че ги чака катастрофа, тъй като земята станала солена от морската вода. Те се спасявали с лодки, салове и дънери на дървета.

На източния край на Соломоновите острови се намира скалата Ларк Шоал и това – според някои данни – е всичко, което е останало от Теониману. Архипелагът представлява планински хребет на края на падината Кейп Джонсън с дълбочина 5000 м.

Възможно е земетресение да е предизвикало свлачище, поради което островът се е плъзнал в падината. Изучаването на дъното показало, че на дълбочина стотици метри лежат няколко бивши острова. Вероятно архипелагът лека-полека потъва вече няколко милиона години.

За разлика от библейските и гръцките митове, които вдъхновяват много съвременни творци, истории като тази са неизвестни на широката публика и често доскоро не са били записани.

Те се предават от уста на уста стотици и хиляди години. Има опасност с разпространението на съвременния начин на живот много от тях да бъдат забравени. Но тези разкази нерядко говорят за събития, които наистина са се случили.