За истинските привърженици на телепатия, телепортация, ясновидство, живот след смъртта и други „паранормалности“ професор Роджър Пенроуз е почти икона.
От една страна, знаменитият физик-теоретик оглавява катедрата по математика на Оксфордския университет, явява се почетен професор на много университети и академии. Той е награждаван с престижни награди, включително с награда Алберт Айнщайн, Волф, медал на Кралското общество.
През 1994 г. за заслугите му в развитието на науката кралицата на Англия му присъжда рицарско звание.
Но от друга страна, този голям учен дава шанс на различни „феномени“ и паранормални явления. Като капитан на науката, как може да е доплувал до такова пристанище? Обяснението е в една удивителна работа на учения.
Той е създал квантова теория на съзнанието. Как е стигнал до нея, е друг разговор, разбираем само за тесни специалисти в областта на теоретичната физика. Мнозина се учудват, че отправна точка са му принципните противоречия между теорията на относителността на Айнщайн и някои положения от квантовата физика.
В резултат от сложни умозаключения този конфликт на двете велики постижения в историята на науката навел учения на… принципи на работата на мозъка. И в края на краищата – на неговата квантова природа.
Не, Пенроуз никога не е споменавал нито за телепатия, нито за това що е душа, нито за висш разум, нито за живот след смъртта. За него това са направили други, по-конкретно съратникът му Стюарт Хамероф – професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, а също директор на Центъра за изучаване на съзнанието.
Може да се каже, че Хамероф по свой начин е развил идеите на Пенроуз. Той казва, че човешкият мозък е природен квантов компютър, нашето съзнание е софтуер, а душата – информация, натрупана на квантово ниво.
И накрая, апотеозът на неговите откровения: квантовата информация не може да бъде унищожена. И ако е така, то след смъртта на тялото информацията се слива с Вселената, където може да съществува безкрайно дълго. „Тази информация е душата – твърди Хамероф. – Смятам, че съзнанието или това, което го е предшествало, винаги е съществувало във Вселената. Възможно от времената на Големия взрив.“
Феноменът „живот след смъртта“ според Хамероф е съвсем обясним от гледна точка на науката. Ако пациентът възкръсне, то душата му се връща от Космоса със съответните спомени. И оживелият човек разказва за тунел, ярка светлина и за това как е излязъл от своето тяло.
Как се отнася към такива откровения самият Роджър Пенроуз, не е известно. Но в същото време е очевидно, че тези учени са се открили един друг.
В теорията на Пенроуз не достигал един важен детайл – носител на квантовото съзнание. Онова, което трябва да бъде основа на квантовия компютър. А Хамероф е подсказал отговора – това са разположени в невроните белтъчни микротръбички.
Още през 1987 г. в една от своите книги той казва, че микротръбичките явно са недооценени от науката. Че не невроните, а именно те в мозъка натрупват и обработват информацията. Професорът убедил Пенроуз в това и сега ученият дует твърди: микротръбичките по своята структура най-много подхождат да бъдат носители на квантовите свойства в мозъка, тоест работят като квантови компютри.
Квантовият компютър, микротръбичките, квантовото съзнание отдавна са станали коз на най-издигнатите апологети на „паранауката“. Те твърдят, че техните „феноменални“ способности са научно обосновани в работите на световноизвестни учени. А това означава, че по този повод не може да има никакви съмнения.
Знае ли самият Пенроуз, че се е сдобил с армия фенове? Които едва ли разбират нещо от неговите идеи, но нелошо си живеят си под тяхна сянка.
Колкото до научната общественост, то повечето учени възприемат скептично идеите на Пенроуз.
Какво е съзнанието? Днес науката смята, че то възниква от множество изчисления, които прави мозъкът. А значи мозъкът също е компютър. Пенроуз категорично не е съгласен с това. Той доказва, че има определени сфери, задачи, въпроси, с които никога не може да се справи нито един от най-мощните суперкомпютри. Те са по силата на мозъка. Самият Пенроуз нарича това удивително качество неизчислителна активност на мозъка.
После ученият си задава въпроса в какво е причината за този феномен? И започва да прехвърля различни области на физиката.
Става ясно, че и класическата, и квантовата механика са просто чисто изчислителни сфери. Тъй като мозъкът се явява не класически, а суперквантов компютър, чиито закони на строеж науката предстои да открие.
Тоест за обяснение на феномена мозък е необходима все още неизвестна физика. Тя трябва да замени квантовата механика, както някога тя e сменила класическата.
Къде да се търси обаче тази наука, Пенроуз не посочва.
Какво се получава?
1.“…то след смъртта на тялото информацията се слива с Вселената“ („Квантовата механика за живота след смъртта“).
2. „…Болцмановите мозъци създават сериозни проблеми за теоретиците (защото) са изобщо някаква непонятност за повечето хора.“ („Това ли е краят на Мултивселената? „)
3. „…Отправна точка на идеята му била това, че квантовите флуктуации зависят от взаимодействието с външната система или частиците, тоест с „наблюдателите“ – доста разпространено понятие в квантовата механика.“ („Това ли е краят на Мултивселената? „)
4. „…позволяват да се предположи, че квантовите флуктуации в ранната Вселена са направили някои нейни региони по-плътни от останалите, в резултат на което е възникнала космическа паяжина от галактики, звезди, планети и разбира се, на нас в крайна сметка.“ („Това ли е краят на Мултивселената? „)
5. „…Когато се опитвате да направите измерване, вълновата функция „колапсира“ и избира една стойност, но до този момент позицията на електрона флуктуира. Такава неопределеност на пръв поглед поражда квантови флуктуации в празно пространство.“ („Това ли е краят на Мултивселената? „)
6. „…Инфлатонът трябва да се е появил по-рано от всички други частици в самото начало на Вселената. Това означава, че инфлатонът е бил единственият тип частици, които са съществували така, сякаш не е имало нищо „външно“, с което можело да си взаимодействат, казва Карол. В този случай инфлатонът не може да мине през квантови флуктуации. Това „тихо“ състояние е продължило дотогава, докато инфлатоните не се разпаднали на няколко типа обикновени частици, които биха могли да взаимодействат помежду си. „И тогава накрая се родили квантовите флуктуации …“, („Това ли е краят на Мултивселената? „)
Болцмановите мозъци вече съществуват – всъщност няма други мозъци освен Болцмановите – това сме ние (следва от 1 и 2). Флуктуациите взаимодействат с „наблюдателите“ – Нас , но в същност с Болцмановите мозъци.
Флуктуациите създават Болцмановите мозъци – т.е. „Наблюдатели“. Наблюдателите т.е. Болцмановите мозъци създават флуктуации. (следва от 3 , 4 и 5)
7. Това взаимодействие може се само засилва и да води до експоненциално развитие и разрастване на Болцмановия мозък. Особено ако Болцмановият мозък го осъзнава и желае. (следва от това че самосъзнанието е точно такъв процес – колкото повече се самосъзнаваме – толкова повече се самозъзнаваме / самосъздаваме)
От друга страна флуктуациите създават вселената. А Болцмановият мозък създава флуктоациите. (следва от 3, 4 и 5)
Т.е. за възникването на Болцманов мозък не е необходимо много време – той ще се създаде сам в момента в който възникне някаква „достатъчно голяма“ флуктуация, създавайки флуктуации които ще го създават и заедно с това ще създава и света. (следва от 3, 4, 5 и 7)
И обърнете внимание – Болцмановият мозък не изчезва след края на флуктуацията. (следва от 1)
Така ще се получи нещо като експлозия като резултат от която ще се получи света / вселената и едновременно с нея един гигантски „Болзманов мозък“ който ще създава вселената. (следва от 3,4,5 и 7)
И така: първоначално е имало някаква среда – инфлатрони , след което те са се разпаднали и е възникнала верига от флуктуации създаващи „наблюдатели и „наблюдатели“ създаващи флуктуации…
Които водят до разширяване и на вселената и на Болцмановия мозък. (следва от 6 и 7)
Това много съвпада с представите на много религии за устройството на света – в частен случай на Християнството – има някаква среда – Дух Свети – от който и чрез който е създадена вселената/света и освен това Бог – съзнание което създава, и след това Син – съзнание създадено от съзнание – самосъздаващо се съзнание…
Вселена и Съзнание в крайна сметка се оказват едно и също нещо – точно както са едно и също нещо вълната и частицата.
Но материята се разрушава а Съзнанието и Духът остават.
Драги Рашко, понеже се подразних от заиграването ти с вярванията на хората искам да те попитам:
Чел ли си „Малката Кибритопродавачка“ на Х. К. Андерсен ? Би ли бил толкова безсърдечен да и кажеш че това е само халюцинация?
И още нещо:
А ти от къде знаеш че не виждаш неща които не съществуват? (Каквито са случаите които цитираш)
А от къде знаеш че не съществуват нещата които не виждащ?
Ето един контра пример – и то не от света на психиатрията – завързват очите на човек и почват да сипят прах върху ръката му – той не усеща и си мисли че върху ръката му няма нищо , а околните се смеят на интересното явление. Или на глупостта на опитното зайче .
От къде знаеш че нещата които си мислиш че виждаш всъщност не съществуват (другаде освен в твоето съзнание)?
От къде знаеш че нещата които не са достъпни за твоите възприятия не съществуват?
Да, бръсначът на Окам, но ще положиш ли живота на децата си на него ?
„Тоест ако много вярваш в нещо, мозъка ще ти го достави.“
И ако много вярваш че си прав ….
До hipnoval
Приятелю, прости ми, че не ти вярвам много, ти си го преживял, какво е било преживяването само ти си знаеш, но аз съм виждал на какво е способен човешкия мозък и знам, че той може да те накара да виждаш неща, които са истински и реални за теб но са абсолютна халюцинация. Ще ти дам няколко примера. Две момчета от махалата преди няколко години се надрусаха с перкизан мисля, че се казваха хапчетата. На другия ден вечерта се засякохме в кафето пред блока и двамата бяха като вцепенени и казаха, че никога повече няма да опитат това нещо. След като се прибрали, всеки по домовете си, единия каза, лягам си да спя и тъкмо ще гася телевизора и усещам как леглото се тресе, наведох се под леглото а там със светещи очи ръмжи чудовище, такова от филмите, направо каза щях да умра. Извикал брат си, брат му казал, че няма нищо под леглото а той вижда чудовището, разбрал че е халюцинация от лекарството, но цяла вечер не спал от страх. Казваше, знам, че не е истина, знам, че е халюцинация, но го виждах, както виждам теб и го чувах, за мен то бе напълно истинско. Другия каза, че е нямал такива проблеми, прибрал се и заспал, на сутринта станал, майка му казала, сядай закуската е готова, отива сяда да хапне, вуйчо му и той бил на масата, донесъл някакви документи на майка му, хапнал сменил няколко думи с вуйчо си и отишъл да се облича за работа. След като се облякъл, отишъл да си вземе довиждане с майка си. Казал и чао мамо, а вуйчо тръгнали? Майка му казала, вуйчо ти изобщо не е идвал!?!? Той останал силно поразен, нищо не казал, защото бил чувал за халюцинациите на перкизана, но мислел, че отдавна го е пуснало действието на опиата, все пак го е взел предния ден. И двамата ми казаха, че нямаш никакъв шанс да разбереш че това са халюцинации ако не ти го каже друг човек и ти да го осъзнаеш, знаейки, че си взел хапове, които предизвикват това. Ще ти дам и друг пример. Чувал си за луди, които страдат от параноя/мания за преследване, конспирация и т.н./ те наистина чуват как хората край тях ги обсъждат, веждат как ги преследват и сочат, но това е халюцинация, тези хора не са вземали опиати и са сигурни, че това е истина и отказват да повярват, че халюцинират. Има още по-тежки халюцинации. Някой вярва, че е Наполеон Бонапарт, вижда се в униформа, вижда минувачите по улицата, но не ги вижда като минувачи а като строена армия, която му отдава чест. Той живее в съвсем различен свят, измислен, но не може да го разбере и осъзнае. Това е защита на мозъка. Когато стреса върху съзнанието или болката на съзнанието е толкова голяма, че може да нанесе непоправими поражения на индивида, мозъка има една черта, бягство от реалноста, създава измислен виртуален свят в който няма страх, ти си велик, успял и т.н. хората отстрани обаче разбират, че човека е за лудница. Хората вечер се прибират, кой лапва цигара, кой чаша с алкохол, съзнанието търси начин да се оттърси от стреса. Мисля, че момента преди смърта е друг такъв огромен стрес и вероятно мозъка пуска такава халюцинация. Ако ти вярваш, че след смърта идва отвъдното, мозъка ти пуска такава халюцинация и така. В Психиатрията има един такъв лаф, ако търсиш нещо прекалено дълго и вярваш че го има, накрая ще го намериш. Същото го казват и нашите свещенници, ако прекалено дълго търсиш бога и ако много силно вярваш в него, накрая той ще ти се яви и ще ти проговори. Тоест ако много вярваш в нещо, мозъка ще ти го достави. Така, че ти си видял неща, аз съм чул други, ти трудно ще ме убедиш, вероятно и аз няма как да убедя теб. Но трябва да признаеш, че има много доказателства, които да подкрепят теорията ми.
Аз лично не съм съгласен с тази теория. Смятам че паметта не е нещо, което стои в съзнанието. Сигурен съм, че информацията стои в мозъка и ако душата след смърта се отдели от тялото, то тя трябва да изгуби всички спомени на тялото. Мисля че след като мозъка умре умира и информацията в него, тоест тя се губи. Мога дам и пример. Всички сме чували, че при мпзъчни травми, може да ни се изгубят, минути, часове, дни. При по сериозни травми, може дори да получим пълна амнезия, тоест да забравим целия си живот и всичко и всички, които сме познаваме. Това показва, че съзнанието черпи информация от базата данни от мозъка. При още по-серозни травми може да се върнем на ниво бебе, да се учим да прохождаме, говорим и т.н. Или казано иначе звучи невъзможно и абсурдно отделения от тялото дух да черпи инфо от отдавна умрелия, погребан, разложен и изяден от червеите мозък. Но тогава се питаме как хората в клинична смърт отиват в отвъдното само с духа си и виждат роднини, познати, чуват гласове и т.н. преживявания и изникват следните два въпроса как разпознаваме роднините си местата които посещаваме и т.н. като склада с информация(мозъкат) е в тялото ни а ние сме извън него? Втория въпрос е как след като преживеем клиничната смърт, как мозъка е запазил спомена от преживяването ни извън тялото, сюед като тялото не е било на оня свят а някак не ми се вярва духа от отвъдното да е бил в wi fi връзка с мозъка. Логично според мен такова пътуване в отвъдното според мен не е истинско и тези всичките връщания от отвъдното, според мен са мозъчна халюцинация, която предпазва мозъка от силния стрес от настъпващата смърт. Някой сънища са доста реални и сме се пробуждали плувнали в пот от силното преживяване. Освен това тунела, който всички виждат е доказана халюцинация. Всички пилоти на изстребители и космонавти са изпитвали тази халюцинация на трнировките в центрофугата за ускорение „G“ натоварване, когато центрофугата се върти много бързо и достигне натоварване от 6-7G то кръвта започва да се отцежда от мозъка, така до мозъка не достига кислород, усещайки липсата на кислород, мозъка започва да изключва някой функции, за да намали разхода на кислород и енергия, едно от тези неща е периферното зрение, което създава илюзията за тъмен тунел и светлина в далечината. Ако натоварването продължи пилота припада. Това са неща, които се знаят отдавна и е учудващо такива големи учени да отказват да ги видят и да строят теории на въздушни кули. В заключение искам да кажа, че много ми се иска да продължа да съществувам и след смърта, но фактите към момента не са го доказали и много ще съм щастлив ако скоро намерим истински доказателства за това.
пише ви един дух, който се е върнал в тялото си след състояние на смърт. преживяванията през които минах не са в състояние да се опишат. така че ви разбирам напълно и приемам съпротивите да отворите съзнанието си като нормални. моят професор,който ми предаваше квантова физика,или както се наричаше „строеж на веществото“ в момента е преподавател в Харвард и той не е единствения българин там. в същото време друг наш професор, в Нова Зеландия, работи върху връзката на импулсите на мозъка и връзката им с тялто. ако се задълбочите малко в разсъжденията за фотона, може би и сами ще откриете как става прехода между вълна и материя. за това първия пустулат е че веществото има вълново -корпускулярно проявление. друг един мой приятел на една конференция в Париж, се оплакъл на негов колега с думите: в нашия институт има едва 5 или 6 човека които притежават квантово мислене. а знаете ли какво е отговорил колегата му!? а колко е голям вашия университет? отговора е: 25 000 души. французина: щастливци,нашият е 50 хиляди и едва ли имаме повече от трима.
разбирам съпротивата ви. това е по простата причина че човек мисли с картинките които са в неговото съзнание и ако в определен момент от вашето израстване не са ви ги поднесли по подобаващ начин и да приемете този тип информация от учител на който сте се доверили и сте повярвали в него, то следващото нещо с което можете да с есдобиете и да започнете да работите с тази информация е вие лично да го преживеете и да си набавите нужната картинка.
друго нещо което ви се губи е квантовия обем и различното проявление на едно и също количество енергия в различни обеми и баланса между каква часто от този квантов обем е в материя и каква във вълни. това се дава с понятията ентропия и енталпия.
аз самия, организирам семинари за разчитане на подсъзнателни импулси и работа с подсъзнанието. точно и това което ви тревожи, амнезията, е престартиране на жизнената пътека. знам че може да ви звучи космично,но е факт. ако посетите такъв семинар ще се убедите в това което ви пиша в резултатите които ще видите в хората. нашето тяло има своя програма, която е записана не само в подсъзнанието,но и в тялото като цяло. това е и целта на медитациите. да упдейтва двете състояния на тялото ,вълново и корпускулярно и така да понижи вибрациите му и да ги доближи до балансните му стойности,които при кванта като състояние е светлината.
сърдечни поздрави и следвайте плана с който сте се родили. за да се получи масовост на този род мислене са нужни 100 години. пример Коперник и неговата теория за слънчевата система.но сега това е теорията която се доказа излизайки извън орбита(Христовото съзнание, решетката на подсъзнанието на Земята,защото и тя си има поле и вибрация), трябва време и достатъчно осъзнали това хора, за да се приеме от останалите търсещи мозъци по индукция
Само искам да подчертая, че аз истински се надявам и моля да не свършва всичко със смърта ни и да има прекрасен живот в отвъдното. Просто съм силно скептична натура и при мене всичко е око да види, ръка да пипне. И докато има необорими факти, които да пораждат съмнения няма как да съм сигурен на 100%.
Ха сега си обясни и това че има хора на този свят които ,след получена травма по главата ,с други думи …..силен удар по главата ,се превръща в музикален гений !