Океанът работи на гърба на китовете

Най-големите бозайници допринасят за циркулацията на хранителни вещества вертикално и хоризонтално.

Китовете играят ключова роля в океанската екосистема, циркулацията на въглероден диоксид и промишления риболов, изясниха американски учени.

Китовете са най-големите от живеещите днес бозайници. Системата за обмяна на вещества на един кит е цял завод, през който за денонощие минават стотици килограми биомаса – риби и безгръбначни.

И все пак досега се смяташе, че животните са прекалено малко, за да играят някаква забележителна роля в екосистемата.

След като анализирали резултатите от наблюденията на китове, направени в последните няколко десетки години, изследователи от университетите на Върмонт, Калифорния, Хаваите, Мейн, Портланд, Тасмания, Харвард и немския институт „Алфред Вегенер“ стигнали до противоположния извод.

Биологичният баланс в океана в много отношения се опира на популацията на най-големите видове китообразни, изяснили учените.

Най-важната роля на китовете във водния свят се явява преработката на хранителни вещества. Става дума не само за прякото участие в хранителните вериги – в качеството на хищник за рибите и плячка за косатките.

Популациите на планктона съществуват и се развиват благодарение на ефект, който учените наричат „китова помпа“ – кашалотите, гърбатите китове и техните родственици ловуват основно надълбоко, а отходите се отделят близо към повърхността, създавайки хранителна среда за малките обитатели на горните слоеве на океанските води.

Освен това те разнасят хранителни вещества на огромни разстояния, тоест допринасят за циркулацията и вертикално, и хоризонтално.

С това „функционалността“ на китовете не приключва. Спусналите се на дъното тела на умрели животни едновременно се превръщат в хранилище на въглеродния диоксид и уникална екосистема за десетки и дори стотици видове организми. Трупът на кита става едновременно среда за обитание и източник на храна за животните, способни да съществуват не само в такива условия.

Авторите на изследването дори смятат, че с китоловната промишленост хората, без сами да знаят това, са довели до измирането на много неизвестни видове. Ако това наистина е така, то тези морски обитатели са станали първите, които човекът е изтребил в морето.

Наблюденията се оказали систематизирани едва сега поради лова на китове. Съответната промишленост, по най-скромни оценки, е довела до съкращаване на популацията на най-големите от тях с 66%.

Авторите на изследването смятат, че всъщност става дума за изтребването на 90%. Оттук произтича и грешната представа, че китовете са недостатъчно за съществена роля в екосистемата.

С голяма вероятност ловът на най-големите морски бозайници е довел до структурни изменения в биосистемата на океаните. Но сега популациите започват постепенно да се възстановяват благодарение на ограниченията, наложени върху лова по цял свят.

Историческите рибари са разглеждали китовете като конкуренти. Изследване на тяхната роля в разпределянето и преработката на хранителни вещества показва, че с възстановяването на популациите в любимите им зони ефективността на промишления рибен улов само нараства: китовете поддържат биологичното разнообразие около себе си и човек напълно може да „работи“ ръка за ръка с тях.

Анализът на няколко десетилетия изследвания на най-големите бозайници е публикуван в сп. Frontiers in Ecology and the Environment.