Живот от Марс? Бактерии оцеляха при космически полет и навлизане в атмосферата
Възможността микроорганизми да пътуват между планетите чрез метеорити и комети получи ново научно подкрепление.
Резултати от уникален космически експеримент сочат, че бактерии могат да оцелеят в суровите условия на открития космос и при екстремното нагряване при навлизане в земната атмосфера.
Това възражда хипотезата, че първите форми на живот на Земята теоретично биха могли да са пристигнали от съседен Марс.
Въпреки вълнуващите данни специалистите подчертават, че това е само част от цялостната картина.
За да бъде напълно доказана междупланетната миграция на организми, трябва да се потвърди, че микробите могат да издържат и на останалите етапи от пътуването. А те включват първоначалния сблъсък, изхвърлянето от „родната“ планета и хилядолетния дрейф във вакуума.
Откритието обаче отново напомня колко строги мерки за биосигурност са нужни при бъдещите мисии до други небесни тела, за да се избегне замърсяването им със земни организми.

Експериментът „Метеорит“: Изпитание сред пламъци и вакуум
Проучването е реализирано в рамките на проекта „Метеорит“ на борда на руския биоспътник „Бион-М“ № 2.
Апаратът прекара един месец в полярна орбита на височина между 370 и 380 км, натоварен с разнообразна биологична проба – животни, растения, гъби и микроби.
За да пресъздадат падането на метеорит, учените поставили бактериални култури в специални базалтови дискове.
Те били монтирани директно върху външната обшивка на термозащитния щит – зоната, подложена на най-яростно триене и нагряване при връщането в плътните слоеве на атмосферата.
В проекта участват изследователи от Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) и Института по микробиология към Руската академия на науките.
„Оказа се, че след полета са оцелели термофилни анаеробни бактерии, изолирани първоначално от горещи извори в Камчатка. Те бяха смесени с минерала глауконит. Той очевидно ги е предпазил от високите температури. Характерно за тези микроорганизми е, че не образуват спори, а преживяват екстремните условия в изсушено състояние“, коментира Александър Гуридов от ИМБП.
След завръщането на капсулата екипът е успял да съживи и спорообразуващ щам на познатия сенен бацил (Bacillus subtilis). Това потвърди научният сътрудник Елена Дьомкина.
В лабораторията микробите не само възстановили нормалното си развитие, но и показали морфологични адаптации към преживения стрес.
Теорията за литопанспермията и ролята на Червената планета
Резултатите дават нов тласък на концепцията за литопанспермия. Според тази научна теория мощен астероиден удар може да избие скални отломки от повърхността на обитаема планета и да ги изстреля в открития космос.
Скрити дълбоко в скалата, микроорганизмите изпадат в анабиоза (чрез спори или изсушаване). Те са защитени от космическата радиация и студа.
Когато такъв метеорит навлезе в атмосферата на друга планета, повърхността му се топи, но вътрешността остава достатъчно студена, за да запази биологичния товар жив.
При контакт с благоприятна среда микробите се активират отново.
Учените посочват Марс като най-вероятния „донор“ на ранната Земя. В зората на Слънчевата система Червената планета е била подложена на масирана бомбардировка. Към Земята са полетели до един милиард тона марсиански скали.
Част от тях са стигали до нашата планета за броени столетия или хилядолетия – време, напълно съвместимо с оцеляването на бактериите.
Въпреки обнадеждаващите изводи, научната общност остава предпазлива
Експертите напомнят, че експериментът потвърждава физическата и биологичната възможност за подобен трансфер, но не доказва категорично, че животът на Земята има извънземен произход.
Хипотезата не отговаря на най-фундаменталния въпрос – как първоначално се е зародил самият живот във Вселената?
Новите научни открития дават ясна представа за мащаба на риска от биологично „замърсяване“ на Марс, Луната и други небесни тела със земни бактерии.
Изводите налагат стриктен карантинен протокол при бъдещи експедиции. Включително пълна стерилизация на оборудването и строги мерки при изследване на зони с потенциално наличие на извънредни форми на живот.

