„Дълбокият хоризонт” на мъртвите корали

Последствията от аварията на платформата на „Бритиш петролиъм” в Мексиканския залив се оказа по-сериозна за кораловите рифове, отколкото смятаха еколозите.

Американските еколози публикуваха нови данни за екологичните последствия от аварията на нефтодобивната платформа Deepwater Horizon за кораловите колонии, обитаващи Карибско море и Мексиканския залив.

Според техните наблюдения дълбоководните изхвърляния на нефт се оказали по-опасни за полипите, отколкото се смяташе по-рано, и са засегнали около 90% от кораловите колонии в радиус 22 километра от платформата и на дълбочина почти две хиляди метра.

Резултатите от наблюденията и прогнозите за бъдещите последствия от аварията за безгръбначната фауна на Карибите са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.

„Коралите се явяват крайно полезен екологичен индикатор за нас благодарение на това, че техните калциеви скелети съхраняват в себе си следи от щетите, нанесени на флората и фауната на Карибите от нефта в продължение на изключително дълго време, след като източникът на замърсяване вече е изчезнал.

Те ни показаха, че петното от разлива на нефт и неговото действие върху кораловата общност са били доста по-дълбоки и широки, отколкото показваха предишните изследвания. Едновременно няколко колонии полипи, разположени на разстояние 22 километра от платформата и на дълбочина 1,8 метра, са изпитали върху себе си въздействието на въглеводородите“, разказва Чарлз Фишър, един от участниците в изследването (Пенсилвански университет в Юнивърсити парк).

Фишър и колегите му стигнали до този извод, след като анализирали данните за състоянието на дълбочинните корали на дъното на Мексиканския залив и Карибско море, събрани от тях по време на експедиция на мястото на аварията на сондата Макондо през октомври 2010 година, три месеца след ликвидиране на нейните последствия.

Тази катастрофа се случва на 22 април 2011 година, когато в резултат на взрив и последвал пожар е увреден тръбопроводът, по който нефтът тече от морското дъно на борда на платформата Deepwater Horizon.

Започва гигантско изтичане на въглеводороди в морето, за ликвидирането на което компанията „Бритиш петролиъм“ съобщава на 4 август 2010 година. За това време във водите на Мексиканския залив попадат около пет милиона барела суров нефт.

Фишър и няколко десетки други еколози под ръководството на Хелън Уайт от Хавърфорд колидж (САЩ) прекарват три седмици в морето, за които извършват 14 потапяния на дъното на Мексиканския залив с автономния спускаем апарат Jason II.

Те успяват да открият следи от масовата гибел на дълбочинните корали на дълбочина около километър. Предварителните изводи, направени по резултатите от анализа на малък участък, са публикувани в сп. PNAS преди две години.

В новата работа, подготвена от част от първоначалния състав на експедицията, еколозите надникнали по-дълбоко и анализирали снимките, получени от други участъци на Карибско море в околностите на платформата Deepwater Horizon. Използвайки по-рано събраните образци и снимки на корали, загинали в резултат на контакта с нефта и продуктите от неговия разпад във водата, авторите на статията оценили колко силно катастрофата от 2010 година е повлияла на живота на другите колонии полипи, по-далечни и по-дълбоки.

Получените снимки и образци от свръхдълбоките корали станали възможни благодарение на нова методика за 3D сканиране на морското дъно, която позволила на учените да намерят малки коралови „храсти“ с размер половин тенис корт по сеизмографските данни, събрани от „Бритиш петролиъм“ и други нефтодобивни компании.

Еколозите открили 488 участъка с обитание на дълбоководни полипи в 40-километрова зона от сондата Макондо. От тях учените избрали 29 зони, където шансовете за откриване на коралите били максимално високи, и се отправили на още една експедиция към Deepwater Horizon с кораба „Атлантис“ при съдействието на Океанографския институт Уудс Хоул. Когато еколозите стигали всяка от избраните точки, те спускали под вода два автономни апарата, които предавали на кораба снимки от морското дъно и коралите.

Прогнозите на учените се оказали доста неточни: те успели да открият колонии от полипи едва в десет от 29-те точки. Но дори този показател може да се смята за голям успех, тъй като дълбоководните корали в Карибския басейн се срещат относително рядко. Съдейки по снимките, коралите на голямо разстояние от нефтодобивната платформа, на 30 км и повече, практически не били засегнати от замърсяването.

От друга страна, калциевите скелети на полипите, живеещи доста по-близо към Макондо, носели върху себе си следи от масова гибел и рязко забавяне на растежа. По думите на учените полуразложените въглеводороди и други компоненти на нефта са унищожили една десета от коралите от рода Paramuricea в 90% от колониите, разположени в радиус 22 километра от сондата. Много колонии се лишили от половината полипи, а две групи корали измрели.

Това е потвърждение на версията, че следите от уврежданията, открити от авторите на статията през 2012 година в околностите на Deepwater Horizon, наистина са предизвикани от нефта и продуктите от неговия разпад. Веднага след публикуването на това изследване в PNAS се появили множество негови критици, сочещи необичайно „точния“ характер на смъртта на отделни полипи, нехарактерен за екологичните последствия от изтичането на нефт.

Те смятали, че масовата смърт на полипите по-скоро е била предизвикана от изхвърлянето на газове от дъното или на други биологични причини, а не на катастрофата на сондата Макондо. Данните, събрани от Фишер и колегите му, говорят за обратното и потвърждават подозренията, че катастрофата на Deepwater Horizon има наистина дълбок екологичен „хоризонт“.

Засега не е ясно колко бързо колониите дълбоководни корали ще се възстановят – жизненият цикъл на тези безгръбначни същества продължава стотици години и новите корали растат изключително бавно.

В близка перспектива рязкото съкращаване на техните популации и пълното изчезване на полипите в някои ъгълчета на Карибите може значително да повлияе на състоянието на местните екосистеми, в които коралите често играят централна роля.

Например много риби използват дълбоководните рифове за хвърляне на хайвер, а техните активно разбърквани води се явяват основен източник на храна за морските звезди и много други безгръбначни.

Екипът на Фишер планира да продължи наблюденията на Paramuricea и други обитатели на дъното на Мексиканския залив, за да оцени точно цялата дълбочина на екологичните последствия от аварията през 2010 година.