Ехо от бъдещ катаклизъм
Последно: 13 септември 2014 г. в 00:07
Мощно земетресение може да разтърси Истанбул в близките години, твърдят сеизмолози.
Международен екип учени е оценил сеизмичната обстановка около Истанбул и е стигнал до извода, че в близките години бившата столица на Турция може да бъде разтърсена от мощно земетресение с магнитуд над 7 по Рихтер.
Природният катаклизъм може да се съпровожда от гигантски морски вълни, тъй като епицентърът му ще се намира в Мраморно море, на осем километра от града.
„Много постройки в Истанбул не отговарят на съвременните сеизмологични стандарти. Ако гледаме на ситуацията през очите на специалистите по земетресения, то Истанбул може да се нарече гореща сеизмична точка.
Когато хората се интересуват кога ще бъде следващото земетресение, те всъщност казват: „Искам да знам кога ще се случи то с точност до час, за да мога да се евакуирам.“ Подобни предсказания принципно са невъзможни. Затова ние призоваваме хората, за тяхна собствена безопасност, да бъдат готови постоянно за такъв катаклизъм. Разкрили сме всички потенциални заплахи за Истанбул в нашата статия (в сп. Geophysical Research Letters)“, обяснява Майкъл Флойд от Масачузетския технологичен институт, един от авторите на изследването.
Американският сеизмолог и колегите му избягват да дават точни прогнози за времето и последствията на надигащата се заплаха поради един нагледен и печален пример от взаимодействието на науката и политиката. През 2012 година магистратите в италианския град Акуила осъдиха на шест години затвор седем учени, дали неверни (занижени) прогнози за силата и времето на земетресенията в този град за 2009 година.
Съдията Марко Били ги сметнал за виновни за гибелта на 309 души, които не успели да напуснат домовете си след началото на трусовете. С решението не се съгласила международната асоциация на сеизмолозите IASPEI, която прехвърлила вината върху строителите и градските служби и кръстила целия процес „средновековен трибунал“ и наричайки присъдите „атака върху свободата на словото в науката“.
Флойд и още шестима сеизмолози от университети на Турция и Австралия в продължение на няколко години наблюдавали състоянието на т.нар. Северноанатолийски разлом. Той представлява гигантска пукнатина в земната кора, простираща се на 1200 километра по дъното на Мраморно и Егейско море и по някои крайбрежни райони на Турция.
Този разлом се явява граница и допирна точка на литосферни плочи – Анатолийската, включваща цяла Турция и част от Мала Азия, и Евроазиатската, върху която е разположена цяла Европа и голяма част от Азия.
Тези плочи „плават“ в разтопеното „масло“ на земната мантия в различни посоки и с различни скорости. Техните граници никога не са гладки и както обясняват авторите на статията, често се срещат, което възпрепятства движението на породи и създава точки на напрежение, в които постепенно се натрупва потенциална енергия.
Когато нейните запаси достигнат критична точка, пречещите движението издатини на границите на плочите рязко се деформират и енергията се освобождава във вид на мощни подземни трусове.
Днес Северноанатолийският разлом се държи сравнително неспокойно. Силни и средни земетресения периодично се случват по неговите граници през последните няколко века, движейки се по линиите на разлома от източните региони на Турция към нейните западни предели.
Възможният епицентър на земетресението.
© NASA, Christine Daniloff и Jose-Luis Olivares / MIT
Последното от тях е било през август 1999 година недалеч от град Измит, разположен на 85 км от Истанбул. Тази катастрофа е довела до гибелта, по официални оценки, на повече от 17 000 души и е оставила още половин милион души без дом.
За отговор на въпроса, къде ще се случи следващото земетресение и какви последствия може да предизвика то, Флойд и колегите му са анализирали и съпоставили данните, събрани от спътници от системата за навигация GPS и сеизмографите по границите на разлома.
Информацията от спътниците за навигация е била необходима на сеизмолозите по една проста причина – GPS притежава достатъчно висока точност за наблюдения на какво разстояние са се придвижили за изминалите години различни части на Анатолийската и Евроазиатската плоча.
Както обясняват учените, ако някой регион в една от плочите почти не променя своето положение или се движи значително по-бавно от другите части на разлома, това означава, че в него се намира една от точките на напрежение, потенциално способна да предизвика земетресение в близко бъдеще.
Като цяло Анатолийската плоча се движи достатъчно бавно дори по геоложки мерки, придвижвайки се само с 2,5 сантиметра в югозападна посока всяка година. Но на нейната територия има сегмент, който пълзи по повърхността на земната мантия още по-бавно, със скорост 1–1,5 сантиметра годишно. Той е разположен в Мраморно море, редом до Принцовите острови и само на 8 километра западно от Истанбул.
Както твърдят Флойд и колегите му, тази точка на сеизмично напрежение съществува в околностите на бившата столица на Турция вече минимум 250 години. За това време планинските породи трябва да са се преместили почти с четири метра, което не се е случило и което свидетелства за огромни запаси потенциално разрушителна енергия, натрупваща се в зоната на триене на Анатолийската и Евроазиатската плоча.
Според изчисленията на сеизмолозите земетресение в тази част на Мраморно море може да се случи в близките десетилетия.
Истанбул вече е преживявал подобни катаклизми в миналото. Последното голямо земетресение на негова територия се е случило през 1766 година, когато подземните трусове в тази част на морското дъно са довели до гибелта на хиляди хора и разрушаването на много съоръжения.
Вторичните трусове, както се съобщава в източници от това време, са попречили на жителите на града да възстановят инфраструктурата през следващите осем месеца. Аналогично по сила на разрушения и жертви земетресение е имало през 989 г., разрушило част от купола на църквата „Света София“ в тогава все още византийския Константинопол. Флойд и колегите му смятат, че бъдещото земетресение няма да отстъпва по сила на тези две.
Сеизмолозите не се нагърбват да отгатнат годината и да прогнозират точните последствия от бедствието. Причината е, че „застиналата“ част на разлома се намира под водите на Мраморно море, поради което наблюденията на нейното състояние са невъзможни без спускане на дъното. Затова учените призовават да се проведе подобно изследване в близко бъдеще за оценка на мащабите на бъдещите разрушения и вземане на необходимите защитни мерки.
„Земетресенията не се случват през еднакви интервали от време и е невъзможно да се предскажат с точност. Те са изключително случайни в дългосрочна перспектива и може да изминат, образно казано, няколко живота, преди да станете свидетели на подобен катаклизъм.
Но дори едно земетресение може да унищожи живота на много хора. На такова място като Истанбул, където вече е имало мощни земетресения в миналото, този факт ни връща към простата максима: винаги бъди готов“, заключава Флойд.
