Озоновият слой за първи път е започнал да се възстановява, а озоновата дупка – да намалява. Учените смятат, че причината е в отказа от старите хладилници, изхвърлящи опасни вещества.
До този обнадеждаващ извод са стигнали учени, провели мащабно изследване под егидата на Световната метеорологична организация към ООН и Програмата на ООН по околна среда.
Според представители на екипа, в който влизат 292-ма изследователи от 36 страни по света, „за първи път в последните три десетилетия признаците на възстановяване на озоновия слой са станали възможни благодарение на взетите мерки по съкращаване на емисиите, унищожаващи озона“.
Тези признаци са фиксирани за първи път, след като през 2010 година за последен път учените са оценявали дебелината на озоновия слой. „Открихме убедителни признаци за възстановяване на озоновия слой в горните слоеве на атмосферата“, казва проф. Рави Равишанкара от университета на Колорадо, водещ изследването.
Озоновият слой, намиращ се в стратосферата на различни височини в зависимост от ширината, защитава всички живи организми на Земята от действието на слънчевата ултравиолетова радиация. През 70-те години учените са стигнали до извода, че до изтъняването на озоновия слой водят емисиите на редица промишлени газове. Към тях се отнасят хлорфлуорвъглеводороди и халони, които се използват в хладилните инсталации и аерозолните флакони като пенообразуващи агенти.
За работата в областта на въздействие на хлорфлуорвъглеводородите трима учени бяха удостоени с Нобелова награда за химия, независимо от възраженията на представители на химическата промишленост, произвеждащи аерозоли.
През 1985 година е приет международният Монреалски протокол, задължаващ подписалите го страни да свалят от производство разрушаващите озона вещества. През същата година е открита огромна озонова дупка, която ежегодно се появява над антарктическите ширини.
От 1987 година почти 200 страни по света са ратифицирали договора. В заключенията си учените са стигнали до извода, че именно съкращаването на емисиите промишлени аерозоли е довело до спиране на растежа на озоновата дупка и възстановяването на слоя.
„Има обнадеждаващи признаци, сочещи, че озоновият слой може да се възстанови към средата на века. Монреалският протокол е едно от най-действените климатични споразумения – успя да защити озоновия слой в стратосферата и да предпази земната повърхност от ултравиолетовото лъчение“, казва Ахим Щейнер, изпълнителен директор а Програмата по околна среда на ООН.
Според чиновниците на ООН Монреалският протокол е предотвратил десеткратния ръст на емисиите озонразрушаващи вещества, прогнозиран към 2050 година, а действието му е предотвратило 2 млн. случая на заболявания от рак ежегодно. По думите на същите чиновници действието на договора позволява да се защитят дивата природа и селскостопанските култури.
„Собствените ни наблюдения на Антарктида изискват няколко седмици обработка, но ние се надяваме да потвърдим изводите. Ако те са верни, това ще докаже потенциала и силата на международното споразумение“, допълва проф. Дейвид Воган от Британската антарктическа служба.
Добрите новини за озоновия слой идват едновременно с лошите за парниковите газове. Преди дни Световната метеорологична организация съобщи, че концентрацията на парникови газове в атмосферата е достигнала поредния исторически максимум.
Учените акцентират, че задачата по съкращаване на парниковите газове и на първо място на въглеродния диоксид, е на порядъци по-сложна от замяната на редица опасни химикали с безвредни заместители.
Според прогнозата на Световната метеорологична организация сегашните обеми емисии озонразрушаващи вещества ще останат на предишното ниво още около 11 години – докато се използват остарели хладилници и пожарогасители.
Буквално преди дни изследвания на НАСА показваха неочаквано голямо съдържание на озонразрушаващи вещества в атмосферата на Земята.
