Катастрофата на самолета на авиокомпанията Trans World Airlines (TWA), изпълняващ рейс №800 по маршрута Ню Йорк – Париж – Рим до днес остава загадка. Хиляди часове изследвания на открити отломки не дали по-добро обяснение от образуването на искра в единия от опустошените резервоари за гориво, която възпламенила горивните изпарения и взривила самолета във въздуха.
Проблемът се състои в това, че точната причина за образуването на искрата така и не е обяснена. Със сигурност може да се твърди само, че резервоарът се е взривил отвътре навън. Нито преди, нито след този случаи са се взривявали централни резервоари на „Боинг 747”. И независимо от изобилните версии за произхода на искрата, окончателен извод така и не е направен. Сега отломките на TWA 800 се съхраняват в хангар, където от време на време ги изучават различни изследователи. Тези отломки безмълвно напомнят, че някои неща завинаги си остават тайна, колкото и силно да се стремим да я разгадаем.
Много години хората си задават въпроса, какво в действителност се е случило с TWA 800. Известно е, че в нощта на 17 юли 1996 г. „Боинг 747” изчезва от радарите над Атлантическия океан недалеч от Ийст Моричис, щата Ню Йорк, и всичките 230 души на борда загиват. Проведеното с размах разследване не успява да установи окончателната причина за трагичния инцидент. Мнозина твърдят, че TWA 800 не се е взривил поради техническа неизправност, а е бил уцелен случайно от ракета на ВВС на САЩ. Официалните лица веднага отхвърлят подобна теория като нелепа и заявяват, че укриването на събития от подобен мащаб „никога не е било възможно”. С изключение на случай 16 години преди това, станал с друг пътнически самолет и в друга страна.
Тъмната история на рейс 870
В нощта на 27 юни 1980 г. самолет на италианската авиокомпания Itavia – DC9, изпълнява рейс №870 от Болоня до Палермо. На борда се намират 77 пасажери, двама пилоти и две стюардеси. От пасажерите 11 били деца на възраст от 2 до 12 години, имало и две бебета.
© Werner Fischdick
Полетът преминава в нормален режим по обичайния маршрут на юг покрай крайбрежието на Италия. След това, в 20,59 ч., самолетът внезапно изчезва от радарите на италианската авиодиспечерска служба. От пилотите не постъпва нито съобщение за проблеми, нито сигнал за помощ – самолетът изчезва за една секунда. Отломките падат в морето и никой от 81-те души на борда не оцелява.
Първоначално обстоятелствата изглеждат напълно необясними – полетът протича идеално и изведнъж самолетът се взривява във въздуха заедно с пътниците и екипажа. В отговор на въпроси на медиите чиновници изказват предположение, че е възможно самолетът да е унищожен от терористична бомба. Отначало тази версия е основна, но нито една от терористичните организации не поема отговорност за взрива.
Тогава неудовлетворените медии заливат чиновниците с нов град от въпроси, но сякаш по заповед всички официални лица неочаквано стават доста неразговорливи. Никаква нова информация няма. Това само засилва подозренията, че истината се крие от обществеността. За съжаление се оказва точно така. По каквито и врати да се чукало, всички те оставали затворени. Изглежда, никой не желаел да говори за случилото се.
Друг лош знак става изчезването на лентата със записите от показанията на радара (на някои ленти данните се оказват по някакви причини изтрити). Останалите документи също пропадат или се оказват недостъпни. След това започват да се случват още по-плашещи събития – при странни обстоятелства започва да умират главни свидетели – автокатастрофи, самоубийства и дори инфаркт. През следващите три десетилетия в скриването на фактите участва висшето ръководство на три страни. Истината остава скрита доскоро. Събитията напомнят лоша холивудска лента, но всичко се случва наистина.
От тъмно на светло
Историята на рейс 870 е мрачно повествование за гафове, грешки и скрити факти от страна на минимум три държави, без да се брои либийското правителство на Муамар Кадафи. Много подробности все още остават неразкрити, но появили се доказателства хвърлят светлина на основните събития от тази нощ. С падането на правителството на Кадафи през 2011 г. частично са разсекретени либийските държавни архиви. Сред безбройните планове за терористични актове, международни операции и ужасни злодеяния отлежавали документите, засягащи събитията от нощта на 27 юни 1980 г.
Ето какво се случва с рейс 870 според либийските документи
Сложна геополитическа обстановка
През 1980 т. международната общност все повече се опълчвала срещу войнстващото либийско правителство воглаве с диктатора – полковник Муамар Кадафи. В САЩ за последна година управлявала администрацията на Джими Картър, впуснал се в предизборна надпревара с неочаквано издигнати бивш губернатор на Калифорния Роналд Рейгън. В Европа НАТО затънала в студена война. Съветският съюз тъкмо нахлува в Афганистан – изглежда, светът бил на границата на конфликт.
За страните от средиземноморския регион Либия била голям проблем. Силите на Кадафи все по-силно противодействали на правителствата на много страни от региона, включително бившите френски колонии в Северна Африка. От гледна точка на френското правителство – дошло било време да се реши въпросът с Кадафи.
Покушение от международен мащаб
Според документите, открити в Либия, възможността да бъде унищожен Кадафи се отваряла в нощта на 27 юни 1980 г., когато той по план трябвало да лети от Европа за Либия през Средиземно море на личния си самолет „Туполев”. Два френски изтребителя „Мираж” били подготвени за особена мисия – прехващане и унищожаване на самолета на Кадафи. Според плана либийският проблем трябвало да потъне в морето заедно с отломките на самолета веднъж завинаги.
Но нещата тръгнали наопаки още от самото начало. Това, което трябвало да бъде обикновено прехващане, се превърнало в заплетена маневра на изтребители от поне четири страни. Французи, либийци, италианци и американци били привлечени буквално като магнит в една точка над морето заедно с италианското крайбрежие, където се движел нищо неподозиращият за наближаващата драма самолет на Itavia.
Французите не знаели, че покушението е обречено на провал от самото начало. Според публикувани либийски документи Кадафи в последния момент бил информиран за готвения план от някой от SISMI – секретните служби на Италия. Кадафи взел мигновено решение за промяна на маршрута и се приземил в Малта. Забележително, че SISMI имала определено влияние благодарение на контактите си с висшия ешелон на властта в Либия. Италия поддържала тесни връзки с Кадафи в продължение на много години. През 1986 г. италианският политик Бетино Кракси позвънил на Кадафи, за да го предупреди за нападение на американски бомбардировачи F-111 и либийският лидер успял да напусне убежището си няколко минути преди бомбардировката.
Въпросната нощ на 1980 г., когато самолетът на Кадафи вече кацал в Малта, либийски изтребител МиГ-23 продължил, сякаш нищо не е станало, да изпълнява задачата по посрещането и съпровождането му в Либия. Никой не уведомил пилота на МиГ-23 – Езедин Коал, за промяната на оперативната обстановка и не му дал заповед за връщане в базата.
Затова той продължавал да лети на север през Средиземно море и в търсене на самолета на Кадафи. На НАТО-вското ПВО либийския МиГ веднага присветнал като „бързодвижещ се обект”. Според стандартния протокол италианските ВВС и ВМС на САЩ изпратили изтребители, за да прехванат самолета, тъй като той приближавал италианското въздушно пространство.
Внезапна суматоха
Няколко минути по-късно либийският МиГ-23 вече бил до бреговете на Сицилия. В това време три италиански изтребителя F-104S и един американски A-7 Corsair II (вероятно самолетите са били два) приближили към него на отделни групи от изток.
Air Force F-104S Starfighter
Два френски „Мираж” идвали от север. В нощното небе над Средиземно море се намирали от седем до девет изтребителя на НАТО, чиито маршрути се кръстосвали в една точка. Същата, към която към среща със съдбата летял нищо неподозиращият самолет на Itavia.
Очевидно либийският пилот на МиГ-23 първи е видял самолета DC9 на радара. Както и очаквал, той летял на юг. Пилотът обърнал и се присъединил към пътническия самолет, който в тъмното небе взел за този на Кадафи. За френските изтребители тези самолети точно съответствали на целта – големия самолет „Туполев” на Кадафи, съпровождан от либийския изтребител, идващ от юг. Двете цели се движели на юг в посока Либия.
Предупредителни изстрели нямало – всичко трябвало да стане бързо. Един от френските пилоти изпратил ракета по голямата цел. Ракетата попаднала целта и ударила предната част на рейс 870. Пътническият самолет нямал шансове – ракетата го разпръснала на парчета. Пилотите на двата „Мираж”-а видели огнената топка, а радарите им показали, че МиГ-23 се готви за контраатака.
От ситуацията имало един приемлив изход –МиГ-ът трябвало да последва Itavia.
Унищожаването на МиГ-23
Като видял попадението на ракетите в самолета, пилотът на МиГ-23 – Езедин Коал, закръжал в търсен на вражеския самолет. Където и да обърнел нос изтребителят, радарът внезапно показвал все нови самолети на противника. Три италиански F-104S Starfighter приближавали от една страна, един или два американски A-7 Corsair-II извали от друга посока. Два френски „Мираж” атакували от север – излъчването от радарите им било засечено от системата за ранно оповестяване, когато го взели на прицел и се приготвили да открият огън. Езедин Коал разбрал, че е сам и че го очакват големи неприятности. Оставало му само с бой да си пробива път на юг. Шансовете за оцеляване били нищожно малки. В намеренията на атакуващите нямало ни най-малко съмнение, те току-що били се справили (поне така изглеждало) с полковник Кадафи, чиято безопасност Езедин трябвало да подсигури.
Тъмното небе над Италия безмълвно наблюдавало обърканата серия скоростни маневри и контраманеври. Либийският МиГ и френските „Мираж”-и водели бой над водата. Боят се преместил на изток към територията на Италия, където МиГ-23 или бил уцелен, или сам се разбил в планината поради лоша видимост в нощни условия. Отломките на либийския Миг-23 са намерени по-късно. Изпълнили задачата си, „Мираж”-ите обърнали на север и се върнали във Франция, сигурни, че свидетели на убийството на Кадафи вече няма.
Източник: Historic Wings
