Трудът освобождава от депресия

Съсредоточената работа помага да се отървем от депресия по-бързо, отколкото почивката, твърдят психолози.

Австралийски психолози са провели любопитно изследване, в рамките на което са оценили темповете на излизане от депресия на обикновени хора, които си вземат отпуск по време на пристъпи на меланхолия, и продължаващи да се трудят работохолици.

Оказало се, че допълнителните почивни дни не помагат за по-бързото избавяне от унинието и го правят по-скъпо от болест, повишавайки разходите за антидепресанти и консултации при психоаналитици.

Днес, според статистиката на Световната здравна организация, от депресии страдат около 350 млн. души, като около един милион от тях всяка година приключват живота си със самоубийство, без да успеят да се справят с промените в настроението и лошото самочувствие.

Обикновено депресията поразява жителите на големите градове в страните от първия свят, чийто висок темп на живота и постоянната смяна на обстановката създават натоварване върху човешкото съзнание.

За последните години учените са разработили стотици различни видове антидепресанти, много от които имат сериозни странични ефекти, сред които влизат нарушена обмяна на веществата, затлъстяване и привикване.

За борба с депресията психолозите често съветват хората да спрат работа, да си вземат отпуск, за да вкарат мислите си в ред. Много работохолици често се отказват от подобна неочаквана почивка и се опитват да преодолеят депресията, съсредоточавайки се върху работата, а не върху емоциите.

Девет австралийски и тасманийски психолози под ръководството на Фиона Кокер от университета на Мелбърн са решили да проверят коя от тези две стратегии за борба с унинието се явява по-полезна за здравето на човека, за джоба и работодателя.

За тази цел на учените помогнала програмата за оценка на здравето и психическото състояние NSMHWB, която провели социалните служби на Австралия от 2007 до 2012 година. В нея участвали около 8000 жители на южния континент, които се съгласили на ежемесечни психологически изследвания, публикуване на резултатите и постоянно наблюдение на всекидневния им живот.

Кокер и колегите ѝ анализирали данните, събрани в рамките на тази програма, по доста своеобразен начин. Макар учените да отчитали множество различни социални и психологически критерии, характеризиращи фазите на настъпване и излизане от депресия, ключов фактор в техния анализ били сумите пари, които доброволците харчели за антидепресанти и психологическа помощ всяка година.

Освен това психолозите изчислявали разходите, които работодателите били принудени да правят при плащане на болнични, и загубите, възникващи в резултат на неоптималната работа на работохолиците, страдащи от депресии.

„Оказа се, че продължаването на работа по време на депресия се отразява положително върху здравето. От друга страна, вземането на болничен или отпуск не подобрява нито психическото състояние на болния, нито общото качество на неговия живот“, пояснява Кокер.

Според изчисленията на учените австралийците работохолици средно харчели за борба с депресията с 1700 австралийски долара по-малко, отколкото тези, които си вземали отпуск след настъпването на депресията. Освен това, както позакали допитванията, проведени в рамките на NSMHWB, постоянно работещите австралийци се чувствали средно по-добре, по-рядко се оплаквали от живота и по-бързо излизали от депресията.

Всичко това се отразявало добре и на работодателите – разходите за продължителни болнични и замяната на персонала били значително по-високи от ползите и печалбите, които те имали в резултат на меланхолията на подчинените си работохолици.

Въпросната тенденция се проследявала както сред офисните служители, така и сред работниците в заводи, гаражи и други промишлени предприятия. Единствената разлика между тях били две неща – нивото на разходи за медицински услуги и антидепресанти („белите якички“ харчат два-три пъти повече от работниците) и в честотата на депресивните състояния.

„Това е важна информация за работодателите, психолозите професионалисти и просто за всички хора, които се намират пред труден избор – да продължат работа или да си вземат болничен.

Получените от нас данни говорят, че бъдещите стратегии по подобряване на психологическия климат трябва да включват мерки, които ще стимулират хората да продължат работа. Те може да включват гъвкав работен график, преход на други задачи или смяна на работната обстановка“, заключава психологът.