Дълголетниците – досущ като „простосмъртните”

Изследователи от Станфордския университет са провели пълно секвениране на генома на 17 дълголетници, за да изучат генетичната основа на необичайната им продължителност на живот.

Учените не успели да открият каквито и да било съществени различия в сравнение с контролната група геноми (34 души на възраст от 21 до 79 години).

Тези данни са в разрез с множество предишни изследвания. В експеримента взели участие 16 жени и един мъж, чиято средна възраст била 112 години, най-старият в момента на изследването навършил 116 години.

Всички те били граждани на САЩ, 14 с европейски произход (от тях – двама с испански), един латиноамериканец и един афроамериканец. Към днешна дата всички хора, чиито геноми били секвенирани в хода на изследването, вече са покойници.

Удивително, дълголетниците не били привърженици на здравословния начин на живот. Те не си отказвали алкохол, не спазвали диети и не изпълнявали някакви особени физически упражнения, а половината от тях дори били заклети пушачи. Мнозина до старини работили и шофирали, оставайки с ясен ум.

Което е съвсем необяснимо, един от дълголетниците притежавал вариация на ген, свързан с повишена вероятност от смърт поради нарушение на сърдечния ритъм. Въпросната жена обаче никога не се оплаквала от сърце – очевидно тази мутация не се е проявила. Друг от дълголетниците бил с диагностициран Алцхаймер, а трети страдал от онкологично заболяване.

„Дълголетието все още остава тайна за нас – отбелязва водещият автор на изследването Хинко Гирман. – Не успяхме да открием редки вариации на белтъци, свързани с дълголетието, както и не видяхме някакви общи навици у всички доброволци.“

Известно е, че хората, които живеят повече от век, имат доста по-малко шансове да заболеят от онкологични болести (общо 19% в сравнение с 49% при „обикновените“ хора). Също при тях не се срещат често сърдечносъдови болести и има изключително малка вероятност за инсулт.

Съществува хипотеза, че хората, преживели определена възрастова граница, едновременно с това „преживяват“ и различни старчески болести.

В хода на предишни изследвания се изяснило, че дълголетниците са носители на необичайни гени, кодиращи белтъци, включително исулиноподобния фактор на ръста 1. Но той не бил открит у хората, чиито геноми се разглеждали в изследването.

Единственият „коз“ на учените станал генът TSHZ3, участващ в работата на нервната система. Само в него били открити едва забележими вариации в сравнение с контролната група.

Специалистите се обърнали към секвенираните геноми на 99 души на възраст от 98 до 105 години и открили, че TSHZ3 отговаря за вариантността на белтъка, изменящ се у хората, живеещи дълъг живот. Но тези различия с контролната група също не се оказали принципни.

Изследователите изказали предположение, че дълголетието се крие не в самите гени, а в тяхната активност. Възможно е някоя досега неизявена комбинация от гени да е встъпила в роля. С други думи, тайната на този феномен тепърва предстои да се разгадава – засега учените са публикували своите данни, за да могат други изследователи да се възползват от тях в търсене на ключ за дълъг живот.

Статията е публикувана в изданието PLoS One.