Изследователи от Станфордския университет са провели пълно секвениране на генома на 17 дълголетници, за да изучат генетичната основа на необичайната им продължителност на живот.
Учените не успели да открият каквито и да било съществени различия в сравнение с контролната група геноми (34 души на възраст от 21 до 79 години).
Тези данни са в разрез с множество предишни изследвания. В експеримента взели участие 16 жени и един мъж, чиято средна възраст била 112 години, най-старият в момента на изследването навършил 116 години.
Всички те били граждани на САЩ, 14 с европейски произход (от тях – двама с испански), един латиноамериканец и един афроамериканец. Към днешна дата всички хора, чиито геноми били секвенирани в хода на изследването, вече са покойници.
Удивително, дълголетниците не били привърженици на здравословния начин на живот. Те не си отказвали алкохол, не спазвали диети и не изпълнявали някакви особени физически упражнения, а половината от тях дори били заклети пушачи. Мнозина до старини работили и шофирали, оставайки с ясен ум.
Което е съвсем необяснимо, един от дълголетниците притежавал вариация на ген, свързан с повишена вероятност от смърт поради нарушение на сърдечния ритъм. Въпросната жена обаче никога не се оплаквала от сърце – очевидно тази мутация не се е проявила. Друг от дълголетниците бил с диагностициран Алцхаймер, а трети страдал от онкологично заболяване.
„Дълголетието все още остава тайна за нас – отбелязва водещият автор на изследването Хинко Гирман. – Не успяхме да открием редки вариации на белтъци, свързани с дълголетието, както и не видяхме някакви общи навици у всички доброволци.“
Известно е, че хората, които живеят повече от век, имат доста по-малко шансове да заболеят от онкологични болести (общо 19% в сравнение с 49% при „обикновените“ хора). Също при тях не се срещат често сърдечносъдови болести и има изключително малка вероятност за инсулт.
Съществува хипотеза, че хората, преживели определена възрастова граница, едновременно с това „преживяват“ и различни старчески болести.
В хода на предишни изследвания се изяснило, че дълголетниците са носители на необичайни гени, кодиращи белтъци, включително исулиноподобния фактор на ръста 1. Но той не бил открит у хората, чиито геноми се разглеждали в изследването.
Единственият „коз“ на учените станал генът TSHZ3, участващ в работата на нервната система. Само в него били открити едва забележими вариации в сравнение с контролната група.
Специалистите се обърнали към секвенираните геноми на 99 души на възраст от 98 до 105 години и открили, че TSHZ3 отговаря за вариантността на белтъка, изменящ се у хората, живеещи дълъг живот. Но тези различия с контролната група също не се оказали принципни.
Изследователите изказали предположение, че дълголетието се крие не в самите гени, а в тяхната активност. Възможно е някоя досега неизявена комбинация от гени да е встъпила в роля. С други думи, тайната на този феномен тепърва предстои да се разгадава – засега учените са публикували своите данни, за да могат други изследователи да се възползват от тях в търсене на ключ за дълъг живот.
Статията е публикувана в изданието PLoS One.
