Ново дърво на живота разклаща теорията на Дарвин
Екип изследователи от Темпъл юнивърсити във Филаделфия, САЩ, са провели мащабен анализ на биологични данни за определяне на закономерностите в развитието на биоразнообразието на Земята.
Съставеното от учените дърво на живота (TimeTree of Life) с поправка на времето показало, че появата на нови видове и разширението на вътревидовите популации винаги е протичало с постоянна скорост.
„Постоянната скорост на биологичната диверсификация, която установихме в хода на последното изследване, опровергава общоприетата теория, прогнозираща забавяне на скоростта на ръста на биологичното разнообразие и запълването на екологичните ниши на съществуващите видове“, отбелязва водещият автор на изследването проф. Блеър Хеджис, еволюционен биолог от Темпъл юнивърсити.
Дървото на живота, съставено от екипа на Хеджис, представлява фактическа схема на ръста на биологичното разнообразие на Земята с времето. За разлика от аналогични стандартни модели новият акцентира не толкова на произхода на различните видове, колкото на времето на тяхната поява.
Биолозите на Темпъл юнивърсити са съставили времева спирала, включваща събития и отделяне на 50 000 вида от техните предци.
За да създадат подобна схема, изследователите търпеливо събирали данни от 2274 молекулярни изследвания, 96% от които били публикувани във вид на научни статии в последното десетилетие – в периода от 2005 до 2015 г.
Специално за провеждането на метаанализ екипът създал компютърни алгоритми и информационни инструменти, които им позволили да съставят най-голямото дърво на живота с поправка на времето, основано на резултатите от предишни изследвания в областта на еволюционната биология.
Резултатите от въпросното изследване разклатили основата на основите – важността на естествения отбор, описан още от Чарлз Дарвин. Според съставената схема основна движеща сила на разнообразието на видовете е била не толкова адаптацията, колкото появата на случайни генетични събития и географската изолация.
„Нашето изследване показа, че видообразуването и биологичната диверсификация стоят отделно от адаптацията. Впрочем тези изводи не са в разрез с принципите на дарвинизма, тъй като сме сигурни, че процесът на адаптация играе своя роля.
Друг е въпросът, че нашата схема противоречи на популярната хипотеза, която гласи, че именно адаптацията води до видообразуване“, пояснява проф. Хеджес, чиито статии за откриването на нови принципи на развитието на живота може да се открият в сп. Molecular Biology and Evolution.
Според авторите на изследването тяхната методика, работата над която продължава вече около 20 години, позволява да се установят нови закономерности и да се направят открития и в други научни сфери, например в изучаването на заболявания или климатологични фактори за влиянието на биологията на Земята.
Учените отбелязват, че работата им още не е завършена. Ако на този етап са установени нови закономерности на видообразуването и развитието на биологичната диверсификация, то в бъдеще Хеджес и колегите му се надяват „да определят времевите рамки на живота на Земята“.
Това означава, че в близко бъдеще биолозите искат да установят кога е възникнал всеки вид, в какъв момент се е отделил от прародителя си и какво е било биоразнообразието на нашата планета преди четири милиарда години.
Информацията за закономерностите в развитието на живота на Земята ще помогне също да се правят различни прогнози за бъдещето.