Как умствените способности се променят с възрастта

Далеч не всички функции на мозъка се влошават с възрастта – някои от нашите когнитивни способности достигат пик на 40 години и дори по-късно.

Смята се, че нашите умствени способности достигат максимума си към 20-ата година или около нея, след което започва плавен спад – ние започваме да запомняме по-зле, по-бавно да мислим и т.н.

Но в действителност, както изяснили психолози от Масачузетския технологичен институт, динамиката на когнитивните функции изглежда много по-сложно – в смисъл, че за различните способности има свои възрастови пикове.

Всъщност увереността, че младите мозъци правят всичко по-добре, се подкрепя от много научни изследвания, в които „опитни зайчета“ за когнитивните експерименти били студенти.

Колкото до хората, които вече са излезли от студентската възраст, но още не са остарели, то те доста по-трудно се озовават в лабораториите – все пак обикновения зрял човек си има много други грижи, за да бъде материал за експерименти.

Но този методологичен пропуск е попълнен от световната мрежа. Лора Жермин и колегите ѝ пуснали когнитивни тестове в два психологически теста, които можело да се направят буквално за няколко минути.

В резултат за няколко години били събрани данни за 3 млн. души от най-различна възраст. Обработката на такова море от информация дала малко неочаквани резултати – например през 2011 година изследователите публикували статия, в която доказвали, че способността да се разпознават лица достига пик не на 20 години, а на 30 и малко по-късно и чак след това започва да отслабва. По същия начин стоят нещата и с кратковременната зрителна памет.

Първоначално психолозите си помислили, че вероятно нещо не е наред с техните собствени мрежови методи за събиране на сведения за когнитивните особености. Те се обърнали към данните, получени преди десетилетия в рамките на голям проект по измерване на умствените способности, чиято особеност била в това, че тук можело да се проследят три различни съставляващи – от умението да се решават главоблъсканици до устно броене.

Към тях Лора Жермин и колегите ѝ приложили своя метод, който позволявал да се оцени нивото на всяка от способностите на една или друга възраст. И отново се оказало, че няма единен пик на 20-годишна възраст, напротив – различните когнитивни умения достигат максимум в различно време от живота.

Получените резултати били препроверени от психолозите в по-обширна извадка от интернет потребители – 50 000 души преминали няколко теста, които трябвало да определят четири когнитивни параметъра.

Станало ясно, че скоростта на обработка на информацията расте до 18-19 години и след това веднага започва да се снижава. Кратковременната памет се усилва до 25 години и остава в едно и също състояние до около 35 години.

А умението да се оценява емоционалното състояние на другите хора – което също може да се смята за висша когнитивна особеност – достига пик на 40-50 години. Най-любопитният резултат се оказал свързан с „речниковия параметър“, който показва доколко обширна е паметта на човека.

В по-ранни изследвания максимумът тук се пада на втората половина на 50-те, но новите данни показали, че той се намира още по-късно – на 70-годишната граница – тоест съвременният човек натрупва информация едва ли не до края на живота си.

Възможно е това да е свързано с факта, че сега хората по-дълго и по-добре се учат, четат повече и възрастните хора сега могат да водят по-наситен живот (включително интелектуално наситен).

Но не бива да забравяме, че върху нашите умствени способности влияят социално-икономически условия. С други думи, получените резултати сега е необходимо да се подкрепят със социологически изследвания, в които е отчитано нивото на образование, месторабота и прочие важни параметри.

От друга страна, добре би било да се знаят и биологичните основи на смените на когнитивните пикове – очевидно тук имат значение генетични фактори, от които пластичността на мозъка също зависи силно.

Струва си също да отбележим, че това не е първата работа, в която влиянието на възрастта върху висшата нервна дейност не е толкова еднозначно лошо. Например през 2011 година в сп. Child Development е публикувана статия, чиито автори твърдят, че възрастният мозък не отстъпва по точност на работата на младия, а по-ниската скорост се обяснява с това, че на старини нервната система по-дълго препроверява собственото си решение.

Което обаче не пречи да се „ускори“ старият мозък толкова, че той да надминава дори младите. От друга страна, известно е, че промените в проводящите пътища на мозъка продължават едва ли не цял живот, в съответствие с променящите се когнитивни задачи.

Разбира се, никой не се съмнява, че някои умствени функции с възрастта действително се влошават, но едва ли си струва да говорим за тотално когнитивно стареене.

За същото свидетелства и нашият всекидневен опит – тъй като старите хора често се оказват по-съобразителни и „здравомислещи“, отколкото изглежда на пръв поглед.