Колкото повече наблюдаваме другите в нещо, толкова повече мислим „и аз го мога“. Това в повечето случаи води до безмерно надценяване на собствените ни качества. Това твърди ново изследване, публикувано в специализириното издание Psycological Science.
Майкъл Кардас и Ед О’Брайън от Чикагския Университет помолили 200 доброволци да демонстрират уменията си по дартс. Участниците, които преди това гледали 20 пъти кратко видео с изпълнения на професионални дартс играчи, били много по-оптимистично настроени, че ще постигнат висок резултат в сравнение с останалите, които гледали видеото само веднъж.
Кратката партия дартс, която последвала, доказала, че това е само въздух под налягане, защото двете групи постигнали еднакви резултати.
До съвсем същите резултати довели и последвалите експерименти, в които Кардас и О’Брайън карали доброволците да правят „лунната походка“, да играят на нова компютърна игра и да жонглират.
Същевременно обаче се оказало, че ако доброволците получат опътване тип стъпка по стъпка, което да прочетат или ако просто трябвало определена дейност да „мине през главите им“, това не повлиявало на собствената им самооценка. Този извод бил подкрепен и с експеримент, в който доброволците трябвало да направят „трика с покривката за маса“, при който покривката трябва да се издърпа така, че всички чаши, чинии и други неща, които са на масата да останат на местата си, без да изпопадат.
Изводите от всичко това са, че хората, особено онези, които често гледат онлайн видео от типа „направи си сам“, трябва да имат предвид ефекта на повишената самооценка, казва Кардас. Защото такива онлайн видео клипове водят дотам, че да вярваме, че нещо е по-лесно, отколкото е в действителност.
