Преди 25 г. „Хъбъл” треперел от светлината като вампир
Последно: 20 април 2015 г. в 11:44
Астрономи от БАН ще разкрият невиждано досега космическо изображение.
Вече 25 години човечеството се любува на снимките, направени от космическия телескоп „Хъбъл“.
Първоначалната му работа обаче не тръгнала по най-гладкия начин. Скоро след като на 24 април 1990 година „Хъбъл“ е изпратен на орбита, в работата му започват проблеми, припомня National Geographic.
Вместо да се фокусира върху далечни галактики, космическият телескоп треперел точно като вампир, плашейки се от слънчевата светлина. Достатъчно било първите лъчи да попаднат върху слънчевите му панели, и корпусът на апарата започвал да вибрира.
„Стълбовете на сътворението“ е една от хилядите снимки, направени от „Хъбъл“. Золтан Левай, водещият специалист, който отговаря за тези изображения, е избрал десетте най-добри.
© NASA, ESA/Hubble and the Hubble Heritage Team
Оказало се, че при отварянето на защитния люк телескопът се повредил силно и изпаднал в „електронна кома“. Проблемите не свършили с това – първите снимки показали „късогледство“ на „Хъбъл“.
Космически Фойерверк. Куп от млади звезди, блестящи от излишъка енергия, образуват ярко петно на фона на облаците космически прах на мъглявината Тарантула. Золтан Левай е поразен от мащабите на освобождаваната енергия: „Звездите се раждат и умират, пускайки кръговрата от гигантски обеми материя.
© NASA, ESA, and F. Paresce (INAF-IASF, Bologna, Italy), R. O’Connell (University of Virginia, Charlottesville), and the Wide Field Camera 3 Science Oversight Committee
Основното огледало с диаметър 2,4 метра се оказало прекалено плоско по края – производствен дефект. Проблемът бил решен чак след три години, когато специалистите поставили система за оптична корекция.
Звездна мощ. Снимки на мъглявината Конска глава, направена в инфрачервения диапазон с широкоъгълната камера 3 на „Хъбъл“, порязява с яснота и обилие на детайли. Обикновено те изглеждат като тъмни петна на яркия фон на звездите, но „Хъбъл“ лесно пробива облака от междузвездни газове и прах. „Какво ли ще бъде, когато НАСА пусне инфрачервената космическа обсерваторияя „Джеймс Уеб!“, предвкусва Левай.
© NASA, ESA, and the Hubble Heritage Team (AURA/STScI)
Изобщо учените неведнъж били принудени да търсят компромиси. Например изследователите мечтаели за апарат с по-голям размер и на по-висока орбита. Но габаритите трябвало да се пожертват, иначе „Хъбъл“ нямало да се помести в товарния отсек на совалката, доставила го на мястото му.
А за да може да бъде обслужван от астронавтите, той бил изведен на 550-километрова орбита – в зоната на досегаемост на космическите совалки.
Галактичен валс. Гравитационното взаимодействие „огъва“ двойка намиращи се на разстояние 300 млн. светлинни години от Земята спирални галактики, известни под общото название Arp 273. „Винаги съм си представял, че те се въртят в танц – казва Левай. – Като направят още няколко па, след милиарди години тези галактики ще се превърнат в едно цяло.
© NASA, ESA and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Ако обсерваторията беше изведена на по-висока орбита, недостъпна за астронавтите, цялата мисия рискувала да се обърне в грандиозен провал. Модулната конструкция на телескопа позволява да се ремонтират и заменят основните му компоненти – камери, бордови компютър, жироскопи и радиопредаватели. От момента на пускането на „Хъбъл“ той е обслужван от пет експедиции и всички те минали без спънки.
Отблизо и отдалеч. Фокусът на телескопа е оставен на безкрайност. На снимката виждате ярки звезди, населяващи нашата галактика Млечен път. Повечето други звезди, включително звездния куп долу, се намират в галактиката Андромеда. На тази снимка са попаднали и галактики, отдалечени на милиарди светлинни години от нас. „На пръв поглед съвсем обикновено изображение. Но това впечатление е измамно. Пред вас като на длан са представени всички класове на космическото многообразие“, пояснява Левай.
© NASA, ESA. T. M. Braun, STSCI
В списъка на „Хъбъл“ има немалко открития – и свръхмасивни черни дупки, и първите свидетелства за съществуването на тъмна материя и тъмна енергия.
Небесни крила. Газовете, изпуснати от горните слоеве на умираща звезда, напомнят на разперените крила на пеперуда. Цветните изображения на уникални планетарни мъглявини от рода на NGC 6302 са най-популярните от снимките на „Хъбъл“. „Но не бива да забравяме, че в основата на цялата тази красота лежат сложни физични явления“, казва Левай.
© NASA, ESA and the Hubble SM4 ERO Team
„Хъбъл“ е разширил хоризонтите на човешките знания. Осигурил ново ниво на яснота, той е позволил на астрономите да разгледат далечни светове, надниквайки с милиарди години в миналото, за да разбере как неголемите разкъсани части материя в ранната Вселена са се събирали в галактики.
Спектрално зрение. Призрачният пръстен, висящ в небето, изглежда наистина зловещо, нали? Всъщност това е газов мехур с диаметър 23 светлинни години, напомнящ за взрив на свръхнова звезда преди 400 години. „Простотата на тази снимка завладява, тя остава задълго в паметта“, споделя впечатления Левай. Различни сили постоянно въздействат върху повърхността на мехура, постепенно размивайки неговата форма.
© NASA, ESA, and the Hubble Heritage Team (STScI/AURA). Acknowledgement: J. Hughes (Rutgers University)
Невъзможните без участието на „Хъбъл“ изследвания на бледи бели джуджета са потвърдили, че за формирането на галактиките във вида, в който ги наблюдаваме сега, не е било достатъчно гравитационното въздействие на барионната (обичайна) материя – своя принос е внесла загадъчната тъмна материя, чийто състав е неизвестен и до днес.
Светлинно ехо. През 2002 година, в продължение на няколко месеца, учените наблюдавали необикновена картина – телескопът „Хъбъл“ фиксирал светлина, отразена от прахов облак, заобикалящ звездата V838 Monocerotis (V838 Mon) в съзвездие Еднорог. На снимката облакът се вижда така, сякаше се разширява с огромна скорост. Всъщност този ефект се обяснява с изблик светлина на звездата, който с времето озарява все по-обширни участъци от небето. „Да видиш измененията на космически обекти, случващи се в рамките на човешки живот, се случва изключително рядко“, коментира Левай.
© NASA, ESA, and The Hubble Heritage Team (AURA/STScI)
Измерването на скоростта на движение на галактиките една спрямо друга навело учените на мисълта за тайнствена сила, ускоряваща разширението на Вселената – тъмна енергия. Наскоро, благодарение на този свръхмощен телескоп, е фиксирано лъчение от най-старите – на възраст над 13 млрд. години – галактики.
Свалете шапка. Това спиращо дъха изображение на спиралната галактика Сомбреро, добре видима от Земята, според Левай има „особена емоцианална окраска“. Золтан и досега с топлина си спомня един от професорите си, който нощем с благоговеен трепет наблюдавал тази галактика от обсерваторията.
© NASA/ESA and The Hubble Heritage Team STScI/AURA)
Не е минало без участието на „Хъбъл“ и измерването на температурите на „горещите“ планети, въртящи се около звезди, отдалечени от нас на 260 светлинни години.
Телескопът се е прославил не само с фантастични открития, но и със запомнящи се снимки на сияещи ярки галактики, нежно осветени мъглявини и запечатани последни мигове от живота на звезди.
Звездно вълнение. Раждането и смъртта на многобройни звезди са създали истински космически хаос на панорамното изображение на мъглявината Кил. Изображението е било оцветено въз основа на данните от наземни телескопи за спектъра на наблюдаваните космически елементи.
© NASA, ESA, N. Smith (University of California, Berkeley), and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
За 25 години снимките на заобикалящата ни Вселена, събрани от водещите специалисти на Института за изследвания на Космоса с помощта на космическия телескоп (Space Telescope Science Institute, STScI), по думите на историка от НАСА Стивън Дик, са „разширили границите на самото понятие „култура“.
Ненадмината красота. Пред вас е визитната картичка на „Хъбъл“ – изображение на спиралната галактика NGC 1300. То поразява с най-дребни детайли – тук се виждат и нежносини млади звезди, и завити в спирали ръкави от космически прах. Тук-там проблясват по-далечни галактики. „Такава картина завладява – замислено казва Левай. – Мнозина тя пленява завинаги.“
© NASA, ESA, and The Hubble Heritage Team STScI/AURA)
Космическите снимки показват свят на недокосната красота, събуждат фантастични емоции, не отстъпвайки по нищо на спиращите дъха земни залези и снежни планински върхове, доказвайки за пореден път, че природата е един организъм, а човекът е негова неотменна част.
България също се включва в световното честване на 25-годишнината на телескопа „Хъбъл“ – на 23 април от 18 часа астрономите от БАН ще разкрият непоказвано досега изображение в Големия салон на БАН (ул. „15 ноември” №1, гр. София). Подробности за събитието можете да научите тук.
