Защо президентите ги „издухват“?

Имат я Нелсън Мандела и Ричард Брансън. Развивали са я Стив Джобс и Барак Обама. За американския президент по-точно е да се каже – някога я е имал. Става дума за харизмата – едно от най-ценните качества на човешката личност. Какво представлява тя? Получава ли я човек по рождение, или я придобива, така да се каже, „в процеса”? Защо толкова много значи? И най-важното – ако се върнем на американския президент – можем ли да я загубим?

В речниците има термин „харизма” и той до днес носи оттенък на свръхестественост – там тя е описвана като „божествен дар или сила, призвание”, „Качество, изключителна способност на някои хора да печелят доверието, привързаността и преклонението на масите, на големи общности от хора” (Български тълковен речник – б.р.).

Съвременната психология още не е убедена какво е точно харизмата, но самата същност на това качество постепенно започва да се прояснява. Тези, които мечтаят да станат лидери на политическо движение или поне да направят впечатление на някоя сбирка, нека се подготвят: оказва се, че някои аспекти на харизмата може да се усвоят и да се вземат на въоръжение.

В света, наситен с информация и технически средства, харизмата играе огромна роля, особено за тези, които се намират в центъра на общественото внимание. Да речем, тя трябва да присъства в актьора, иначе ще му бъде трудно да си намери работа, казва Джоузеф Роуч, театрален историк от Йейлския университет.

Същото се отнася и до хората, претендиращи за лидерство, отбелязва Майкъл Морис от бизнес школата на Колумбийския университет в Ню Йорк. Тук не става дума само за държавни глави. Харизмата е важен инструмент на всеки ръководител, вселяващ вяра и способстващ за сплотяване на колектива около него. „Може да си добър мениджър и без да си харизматична личност, но е много полезно да те възприемат така, когато се готвиш да организираш ново дело или да въведеш промяна в съществуващото”, коментира изследователят.

Страстта да подчиняваш

Какво лежи в основата на харизматичността? Вероятно не последна роля играят гените. Натан Фокс, социолог от Мерилендския университет в Колидж Парк, изучавайки общественото поведение на деца, открил, че някои от тях още на 4-месечна възраст проявяват повишена социална активност, взаимодействат си с възрастните или със свои връстници. Те според Фокс имат големи шансове да станат харизматични възрастни, но за това трябва да притежават набор определени качества. „Бих казал, че харизмата е обусловена не само от социалната компетентност, но и от позитивното възприемане на самия себе си, което на свой ред е свързано с вродения темперамент и условията на развитие. Всичко това се проявява в средна училищна възраст”, казва изследователят.

Роуч подкрепя друга гледна точка. Според него става дума за непостижима привлекателност, предизвикваща у хората желание да се подчиняват. Тя е съвкупност от противоположни черти в един и същи човек. Да вземем например Обама. Той е мек, но в същото време твърд; той е син на американка и африканец и смята за свой дом и горещите Хаваи, и каменния Чикаго. Друг пример – актрисата Джулиан Мур, в образа на която едновременно присъстват сила и беззащитност. Появата и развитието на харизмата може да се подпомогнат от определени обстоятелства. Роуч отбелязва, че принцеса Даяна от срамежливата невеста на принц Чарлз за няколко години се е превърнала в „кралица на сърцата”. Наложило й се здраво да поработи върху себе си, за да „изкопае” харизмата, скрита в нея.

По думите на Роуч харизматичните хора са надарени с някакъв Х фактор по рождение.

Редица изследователи смятат, че става дума за цял набор от характеристики, но какви точно, е спорен въпрос.

Опирайки се на 30-годишния си опит изследвания, Роналд Риджио, психолог от колежа „Клермон Маккена” в Калифорния, е стигнал до извода, че основна роля в дадения случай играят шест черти на характера и умения. Това са емоционална изразителност, ентусиазъм, красноречие, увереност в себе си, проницателност и отзивчивост. Тук е много важно и наличието на определен баланс на всички тези съставки, смята ученият. Например излишната емоционална изразителност може да отслаби харизмата, ако си спомняте актьорите Робин Уилямс и Джим Кери.

В знаменитата концепция за харизматичното лидерство на Конгър и Канунго в качеството на задължителни се разглеждат пет компонента – проницателност, отзивчивост към другите, умение да се използват възможностите, способност за риск и нестандартно мислене.

Да допуснем, че харизмата е комплексно явление, тогава някои нейни аспекти може да се развият. Например умението да се говори красиво се постига с практика, а ентусиазмът лесно може да се изрази. Човек е способен да се научи да бъде по-чувствителен към другите. Дори емоционалната изразителност може да се засили, твърди Дийн Симънтън от Калифорнийския университет в Девис, САЩ, в знаменитата си книга „Защо президентите успяват”. Изследователят е открил, че най-популярните сред народа управници често използвали в речите си завои, предаващи основни емоции, такива като любов, ненавист и тем подобни. Това им помагало да поддържат тесен контакт с аудиторията. Така харизматичният лидер казва „аз чувствам вашата болка” вместо „ясна ми е вашата гледна точка”.

Проницателност или поне умението да изглеждаш прозорлив, също се поддава на развитие. Стив Джобс по десет часа се готвил за своите изглеждащи импровизирани десетминутни изявления, които играели особена роля в създаването на далновидния, харизматичен ръководител, отбелязва Майкъл Морис от Колумбийския университет, който миналата година публикува изследване на тази тема.

Предвидливост

Барак Обама също е прибягвал до някои трикове, подкрепящи неговия статус на проницателен лидер. „След операцията по ликвидацията на Осама бен Ладен президентът на САЩ заяви, че спецслужбите само 50% били сигурни в местонахождението на терориста, но самият Обама имал някакво предчувствие и то не го излъгало – казва Морис. – Изобщо, аз смятам, че точността на разузнаването е била над 99%, но версията на американския управник повишава неговият авторитет в очите на обществеността.”

На лидерите, умеещи да трогнат слушателите с речта си, не им е чужда известна театралност и заедно с дарбата за предвидливост въздействат на подсъзнанието, точно като шамани в традиционните общности, отбелязва Морис. Всичко това може да се научи – ученият води специален курс в бизнес школата в Колумбийския университет, призвана да помогне в овладяването на горните качества.

Подобни тренинги за ръководители се провеждат и в Масачузетския технологичен институт, но там, вместо да учат на проницателност, емоционалност или ораторско изкуство, Сенди Пентланд и колегите му прилагат друг подход. С помощта на специално оборудване за запис на различни сигнали – от жестове и тон на гласа до разстоянието между събеседниците – изследователите са отделили четири типа невербални признака, които според тях лежат в основата на харизмата.

Първият е мимиката. Общувайки с харизматичен човек, хората несъзнателно копират неговите движения, например усмихват се или кимат с глава след него. Вторият признак е високото ниво активност на индивида, енергичност и жив интерес към произтичащото. Третият сигнал е засилената връзка и скоростта на речта и движенията. И накрая – силата на влияние на човека върху околните може да се оцени, като се проследи как неговите събеседници може несъзнателно да приемат неговите езикови модели.

Анализирайки тези признаци, Пентланд може предварително да каже кой от участниците в тренинга ще има най-голям успех при презентацията на бизнес плана сред своите колеги. „Това, което казвате, не е толкова важно. Главното е как говорите – отбелязва изследователят. – Подобни социални сигнали доста трудно се правят съзнателно.” Неговата група сега се занимава с разработката на специален детектор, записващ звуците и фиксиращ преместването на всеки член от групата в пространството. Въз основа на получената информация устройството ще създава модел на взаимодействието на хората в режим на реално време, за да могат участниците в тренинга да коригират своето поведение.

Откритията на Пентланд не само помагат да се развие харизма, но и хвърлят светлина върху нейните източници. И ако нейни ключови компоненти се явяват невербалните знаци, то харизмата като феномен се е появила още на първите етапи от човешката еволюция. Изобщо социалните сигнали са призвани да спомагат постигането на консенсус между индивидите и като следствие поддържането на стабилност в обществени групи. В същото време обществото не трябва да бъде прекалено стабилно, иначе не го очакват технологични и социални революции. И точно тук на сцената излизат харизматичните личности – именно те стават двигатели на прогреса.

Харизмата не е гениалност

Теорията на Пентланд има много привърженици. Но някои изследователи смятат, че само лидерите, провеждащи радикални промени, могат да се смятат за истински харизматични. Такис Папас от Института към Европейския университет във Флоренция твърди, че в тази група влизат например Стив Джобс, Шарл дьо Гол, Маргарет Тачър, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Някои имена в този списък още веднъж потвърждават, че истинската харизма има огромна сила и може да стане причина за най-сериозни, а дори катастрофални последици. В демократичните държави действа системата „проверка и уравновесяване”, призвана да предотвратява злоупотребите с власт и все пак дори там харизмата е способна да оказва мощно, едва ли не хипнотично въздействие на хората.

Освен това следва да се отбележи, че зад харизмата невинаги стоят значителни способности. Както отбелязва Ракеш Хурана от Харвардската бизнес школа, американските компании се стремят да си подбират на ръководни длъжности на първо място ефектни и притегателни хора, но резултатът често се оказва плачевен. В условията на нестабилна ситуация на пазара с подобен директор предприятието може да вдигне цената на своите акции, но само за кратко време. Разбира се, и реално талантливият ръководител е способен да овладее науката, преподавана от такива специалисти като Морис и Пентланд. Но общо взето самият факт, че развитието на харизма днес се учи в бизнес школи, само усложнява ситуацията.

Не е за пренебрегване фактът, че харизматичният лидер може внезапно да загуби своята привлекателност. Така се случва с Тони Блеър и Бил Клинтън – непопулярна политика и лични слабости свалят от тях първоначалното им очарование. Такава съдба, изглежда, очаква и Обама. В началото на неговото президентство той е символ на надеждата. По-късно започват да го критикуват за високомерие, егоизъм и студенина. Естествено, какъвто е бил, такъв си е и останал, променило се е само възприемането на неговата личност. „Част от неговата харизма се намираше само в очите на поклонниците му”, коментира Джоузеф Най от Харвардския институт по държавно управление „Джон Кенеди”. „Много зависи от ситуацията. В период на икономическа криза е трудно да останеш харизматичен”, добавя той.

Същата гледна точка има и Роуч. „И все пак, сигурен съм, че ако Обама сега влезе в тази стая, вие за нищо на света не бихте казали, че той се е лишил от личния си магнетизъм”, казва изследователят. А изборите през ноември ще покажат. „В такива сложни икономически условия действащият президент никога не е бил преизбиран. Така че ако го изберат за втори мандат, той ще бъде задължен за това изключително на своята харизма”, смята ученият.

Материалът е публикуван в септемврийския брой на сп. New Scientist