Цветето на Живота. Сакрална геометрия

Цветето на Живота е единственото изображение, което съдържа в себе си до един аспектите на творението, всички математически формули, всеки закон на физиката, всяка хармония в музиката и всяка биологична жизнеформа, пише Друнвало Мелхизедек в книгата „Древната тайна на Цветето на Живота“.

Стенна резба, изобразяваща Цветето на Живота, е била открита в Абидос, в храма, построен от Сети I и посветен на Озирис. Цветето на Живота може да се открие във всички световни религии; в Израел то се среща в древните синагоги в Галилея и Масада. Изображения на Цветето на Живота са откривани в Ирландия, Турция, Англия, Израел, Китай, Тибет, Гърция и Япония. Почти навсякъде по света то носи това име – Цветето на Живота.

Сакралната геометрия има една особеност – тя е безупречна, всичко в света е свързано с нея, тя е основата на творението. Всичко, което съществува в света или някога е било сътворено, е създавано по този образец и има в основата си сакрална геометрия.

В сакралната геометрия съществува структура, наречена vesica piscis (рибешки мехур). Тя се образува, когато центровете на два кръга с равни радиуси са наложени един върху друг.

Площта, ограничена от пресичането на двата кръга, всъщност е vesica piscis, тя съдържа в себе си две измерения – едното преминава през нейния център, определяйки по-малката ширина, другото съединява през центъра едната точка на пресичане с другата – това са ключовете към великите знания, съдържащи се в тази информация. Тази конфигурация е една от преобладаващите и най-важните сред всички взаимовръзки в сакралната геометрия.

Целият модел на Цветето на Живота формира един кръг. Една окръжност – централна, а след това шест окръжности със същия радиус, с центрове във върховете на правилно вписан шестоъгълник. Тази част на Цветето носи названието Семейството на Живота.

Друга структура, скрита в Цветето на Живота, се нарича Дървото на Живота, тя не принадлежи на никаква култура, дори на египтяните, които издълбавали Дървото на Живота на колоните в Карнак и Луксор. Кабала също не е била източник на Цветето на Живота. Това е структура, явяваща се съкровена част на природата.

Всяка линия в Дървото на Живота има 10 или 12 кръга, измерва се или дължината, или ширината на vesica piscis в Цветето на Живота. И всички те следват пропорциите на Златното сечение.

Ако внимателно разглеждаме наложеното Дърво на Живота, то може да видим, че всяка от неговите линии точно съответства или на дължината, или на ширината на vesica piscis. Невероятната симетрия и хармония на Цветето на Живота далеч не са случайни. От древните легенди на Изтока до нас са достигнали наистина мистичните свойства на това Цвете, то съдържа в себе си всички известни закони и формули.

Построяването на Цветето на Живота завършва с построяването на още 12 окръжности, с центрове в съответните върхове на вписаните шестоъгълници, и така общият брой на върховете в Цветето на Живота е 19.

След създаването на Семейството на Живота същото спирално движение било продължено, създавайки следващата структура – Яйцето на Живота. Тази структура съответства на третия стадий на деленето на ембриона (яйцеклетката се дели на две клетки, след това – на четири, а след това – на осем). Продължавайки да се развива, тази структура създава човешкото тяло и всичките му системи.

Цветето на Живота съдържа в себе си таен символ, възникващ при съвместяване на 13-те кръга. Това е най-важната и свещена структура във Вселената, източникът на всичко – Плодът на Живота. В него са заключени 13 информационни системи. Съединявайки центровете на 13-те кръга, получаваме Куба на Метатрон.

В сакралната геометрия съществуват пет уникални форми, наречени Платонови тела. Те произхождат от първата информационна система – Плода на Живота – и са скрити в линиите на Куба на Метатрон.

Всички граници на Платоновите тела имат еднакъв размер (кубът има за всяка от границите си квадрат и всичките му граници са с еднакъв размер), всички ребра имат еднаква дължина (всички ребра на куба са с една дължина), всички вътрешни ъгли между границите имат еднаква величина (в случая с куба този ъгъл е равен на 90 градуса), и четвърто, ако Платоновото тяло се постави във вътрешността на сфера (с правилна форма), то всичките му върхове ще де допират до повърхността на сферата.

Само четири форми, освен куба, притежават всички тези характеристики – тетраедър (тетра означава четири), октаедър (окта означава осем), икосаедър – има 20 граници във вид на равностранни триъгълници при еднаква дължина на ребрата и ъглите; додекаедър (додека означава дванадесет).

Платоновите тела се явяват азбуката на сакралната геометрия. Питагор е смятал, че всяка от тези фигури представлява модел на съответен елемент: тетраедърът се смятал за модел на елемента огън, кубът – земя, октаедърът – въздух, исокаедърът – вода, и додекаедърът – етер. Тези елементи се явяват строителните елементи на Вселената.