Цялата истина за вас (Стига мислене. Действайте!)

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

На 24 февруари Мегавселена публикува първата глава от книгата на Робърт Антъни „Отвъд позитивното мислене!” с предисловие от Джо Витале (можете да я прочетете тук). Оттогава получаваме писма с молба да продължим публикуването й. Уважаеми читатели, тъй като не притежаваме авторските права, си позволяваме да ви предоставим и втората глава , но няма да е възможно да продължим. Да се надяваме, че книгата ще бъде издадена на български език и ще достигне до по-голям кръг читатели, които се интересуват от аспектите, които тя засяга. Впрочем не сме проверявали дали не е издадена, но с друго заглавие.

Сега ви пожелаваме приятно четене.

Цялата истина за вас

Ако искате да вземете под контрол живота си, то на първо място трябва да разберете кой сте вие. Образът на собственото „Аз”, тоест мислената представа за самите себе си, играе решаваща роля в нашия живот. Всичките ни действия, чувства, мисли и дори способности се съгласуват с този измислен образ. Ние буквално играем ролята, която сами сме си измислили.

Но трябва да знаете, че докато се придържате към този образ, никакви усилия, никаква решимост и никаква сила на волята няма да ви помогнат да станете друг човек, тъй като винаги ще постъпвате в съответствие със собствените си представи за самия себе си. За да ги промените, отначало е необходимо да разберете как се формират те.

Мисленият образ

От ранно детство ние трупаме мисли за себе си като за добър или лош човек, умен или глупав, уверен или страхлив и т.н. В резултат на многократните повторения тези нерядко необосновани мисли постепенно се превръщат в твърда убеденост и се складират във въображаемия образ за себе си, който или ни позволява да живеем пълноценен и щастлив живот, или ни кара да се мъчим и страдаме. Всеки от нас има определени представи за самия себе си, дори ако не го съзнаваме. Този мислен образ е точен и нарисуван до последния щрих. Само че всъщност той представлява не нашето истинско „Аз”, а по-скоро това, което мислим за себе си.

Мненията или убежденията, въз основа на които се е формирал този образ, може изобщо да не съответстват на истината, но за нас те са станали истина. Ако тази информация се е отложила в подсъзнанието, ние вече не поставяме под съмнение нейната обоснованост. В повечето случаи дори не можем да си спомним как и откъде сме я получили. Ние просто се държим така, сякаш тя съответства на действителността. Дори ако тази информация не е истина, ние вярваме в обратното.

Вечната тайна

За съжаление голяма част от човечеството така и не разбира това, което от незапомнени времена се опитват да ни кажат всички велики учители. И тази вечна тайна, най-невероятната истина, която успяват да постигнат едва малцина, се заключава в това, че духовната същност на човека, наричана неговото висше „Аз”, е цялостна, завършена и съвършена. Във всеки от нас се отразяват всички качества на Твореца.

И естествените науки, и философията, и религията ни учат на това, че в цялата Вселена съществува само ЕДНА сила и че човекът и тази сила, или енергия (както ви харесва повече), представляват единно цяло. Всеки от нас е индивидуална проява на тази сила. Тя е и нашето висше „Аз”.

Невъзможно е да бъде нарушено висшето „Аз”. Може да го отричате, да се опитвате да се скриете от него, да лъжете за него, но фактът си остава факт: това „Аз” е нашата истинска същност. Трябва да го осъзнаем и да се научим да я насочваме с помощта на своите мисли.

Това, което сте и което правите, не е едно и също

Необходимо е да се разбира разликата между „да бъдеш” и да „правиш”. Духовната същност на човека е съвършена, но постъпките му невинаги са такива. Това, което той прави, се разминава с това, което е той, само поради незнание. Ако човек не осъзнае духовното си съвършенство, той се дължи далеч не идеално.

Кажете си сега: „Знам, че духовната ми същност е съвършена.” Сега се вслушайте във вътрешния си глас. Възможно е той да възрази: „Не, не си идеален.” Твърдението за съвършенството на висшето „Аз” на човека дискредитира собственото му „Аз”, тоест неговото его, и то започва да протестира: „Как така твоята същност е съвършена? Я се погледни. Помисли си как постъпваш с другите. Спомни си какви ги свърши вчера. Постоянно се оплакваш. А как се отнасяш към майка си, към баща си, към шефа си? Как се отнасяш към самия себе си? Помниш ли колко ужасно постъпи през 1986 година? Как можеш след всичко това да твърдиш, че си съвършен? Погледни се.”

Егото се опитва да ви измами

Ако разберете истината за себе си, собственото ви „Аз” може да пострада, затова ви кара да се отъждествявате не с това, което сте, а с това, което правите. То би искало да съдите за себе си по постъпките си и да изпитвате чувство на вина за това, че не оправдавате собствените си и чуждите очаквания. Трябва да разберете, че вашето его се опитва да ви заблуди. Образът на собственото „Аз” не е вашата истинска същност.

За излизането от този капан ще ви помогне твърдението за собственото ви съвършенство. Това не е егоизъм. По-егоистично е да не го направите. Помнете, че първата и най-важната крачка към промяната на живота е осъзнаването на истината за самия себе си, разбирането на това, че сте духовно цялостни, завършени и съвършени.

Как да заглушим гласа на егото

За да разрушите лъжливата представа за себе си, е необходимо да се обикнете безусловно. Любовта към себе си не е тъждествена със себелюбието или егоизма, напротив, тя заглушава измамния глас на егото.

Ние трябва да разберем, че битието се определя от съзнанието, тоест нашите убеждения се материализират. Нашият живот е такъв, какъвто осъзнато го възприемаме. С нас се случва само това, в чиято реалност сме убедени. Това е много важно и затова си заслужава да го повторим. С нас се случва само това, в чиято реалност сме убедени. Като си казваме: „Аз не мога да имам това, не го заслужавам, не съм добър човек” и т.н., ние продължаваме с ръцете си да създаваме обстоятелствата, съответстващи на тази убеденост. Изводът е следният: докато не приемем себе си, своите ценности и достойнства, ние не можем да признаем, че другите са не по-малко ценни и достойни.

За да решим този проблем, трябва да се научим безрезервно да обичаме себе си и околните. Това е единственият начин да придобием истинска свобода. Трябва изцяло и напълно да приемем първо самите себе си, а после и всички останали, като знаем, че всички хора са духовно съвършени.

Сами сте се създали

Разбирате ли, че сами сте създали себе си? Всички черти на характера, маниери, стил на общуване, походка, мимика, жестове, дори мисленето и представите ви за живота сте заимствали от някого или сте ги измислили сами. Образец за подражание може да са били родителите ви или други членове на семейството, любимият учител, приятел, герой от книга или филм.

Може дори да сте приели чертите на човек, който не предизвиква симпатията ви. Възможно е в неговото присъствие да сте изпитвали дискомфорт или страх и да сте започнали да му подражавате, за да се отървете от това чувство или да кажем – да го предизвикате у другите.

Никога не отхвърляйте себе си

Внимателно се вгледайте в човека, който сте създали със собствените си ръце. Възможно е досега да не сте искали да го направите, разбирайки, че просто подражавате на околните. Не придавайте на това особено значение. Разберете, че не е невъзможно да формирате личност с неповторими черти. Всички ние в нещо си приличаме един на друг, така че избираме от едни и същи присъщи на човека качества. Дори ако всяка черта от вашата индивидуалност е заимствана от някой друг, вие сте уникални, защото никой не е събрал тези отделни фрагменти в същата композиция. Не забравяйте, че в октавата има само осем ноти, но от тях са създадени безброй прекрасни и неповторими мелодии. Цялата работа е в съчетанието.

Това, че сте приели черти на други хора, не ви прави по-малко уникални. И което е най-важното, както сами сте се създали, така във всеки момент можете сами да се промените. Този процес може да продължава до безкрайност. Не е проблем, ако изведнъж откриете, че не сте такива, за каквито сте се смятали. Напротив, разбирането на това е първата крачка към решаването на проблема.

За да промените живота си и да отстраните от него всичко, което ви причинява болка и дискомфорт, отначало е необходимо ясно да осъзнаете, че е безполезно да отричате или отхвърляте която и да е част от себе си. Причината да не се обичате се заключава в това, че вашата представа за идеала на собственото ви „Аз” е основана на мнението на роднини, приятели, религиозни организации и обществото като цяло. Колкото и да е печално, ние никога не можем да станем такива, каквито според нашите виждания можем да сме. От гледна точка на психологията това е задънена улица.

Свободата започва с приемане на самия себе си

Попадайки в мрежите на собственото си его, ние се убеждаваме в собствената си некомпетентност, ненадеждност, глупост и други недостатъци. Това се нарича занижена самооценка или неадекватна представа за самия себе си. Нищо няма да се промени дотогава, докато не приемем осъзнато решение да променим мисленето си. Първата и най-важна крачка към позитивни промени е да приемем самите себе си, да се обикнем такива, каквито сме, да бъдем себе си. Само когато се обикнеш, започваш да обичаш и останалите хора.

Често чуваме, че е необходимо да забравим за себе си и на първо място да обикнем ближния. Всъщност това не е изход. На първо място трябва да приемем себе си с всичките си грешки, с така наречените грехове, с всичките моменти, когато сме се чувствали глупаво или не сме се държали както трябва. Трябва да можете да се изправите лице в лице със света и да не се оправдавате. Само тогава можете безусловно да се обикнете.

Представата за самите себе си управлява вашите действия, а от тях зависи резултатът, определящ живота ви. Ако се оценявате по постъпките и постиженията си, това няма да доведе до друго освен до разочарования. Колкото и усилия да сте полагали, ще си останете недостатъчно добри. Запомнете: винаги ще бъдете неудачник в нечии очи. Невъзможно е да се харесвате на всички едновременно или дори на повечето хора. Помислете за това какво място в живота ви заема стремежът да заслужите одобрението на околните и разберете едно: никога няма да го получите! Не можете да угодите на всеки, затова се научете да угаждате на себе си и да се обичате такива, каквито сте.

Не се отъждествявайте с неуспехите

Заслужава си да повторим още веднъж: вашата духовна същност е съвършена, но постъпките ви невинаги са такива. Действията ви може да се увенчаят с успех или да завършат с пълен провал, но вие не трябва да се отъждествявате с крайния резултат, като помните, че човек не е това, което прави или притежава. Успехът или неуспехът са съотносими с постъпките му, но не и с неговата същност.

Когато се обвинявате за действия или бездействия, когато обвинявате другите, че нещо не са ви дали, вие се обричате на страдания. А това е път към самоунищожението, към омразата към себе си. Тоест всичките ни страдания, нещастия и озлобление срещу околния свят идват от разочарованията от себе си заради несъответствието на собствените ни или чуждите очаквания.

Работейки с хора, склонни към саморазрушително поведение, съм стигнал до извода, че главната причина за подобно поведение е чувството на ненавист към самия себе си. Тази ненавист се поражда от осъзнаването, че не са оправдали нечии надежди. Повечето от нас оценяват себе си според това какво притежаваме или какво сме постигнали. Струва ни се, че когато търпим неуспехи, подвеждаме себе си и другите. Когато не успяваме да оправдаем очакванията на родителите си, работодателите, религиозните наставници, приятелите, любимите, ние стигаме до извода за своята нищожност и безполезност. Това се нарича самокритика.

Да се критикуваме, означава да мислим лошо за себе си. Осъждайки себе си за съвършените или несъвършените постъпки, вие преживявате отрицателни емоции. Самокритиката унищожава последните трохи от и без това мизерното самоуважение. Тя не носи нищо позитивно, последствията й са изцяло и напълно деструктивни.

Всеки от нас със сигурност е извършвал постъпки, за които е съжалявал, но в даден момент ние трябва да престанем да зацикляме в съжаленията и да продължим да живеем напред. Трябва да извлечем урок от грешките и да изхвърлим от главата си мислите за тях.

Докато сте против себе си, не можете да бъдете за някой друг. А да сте против другите, означава да сте против себе си. С това са съгласни не само езотериците, но и психолозите. Нищо не разрушава така човека, както критиката към околните. Да потискате чуждата индивидуалност и да подкопавате нечии жизнени сили, е най лошата проява на саморазрушителното поведение.

Забравете за обидите

Какво е да не съжаляваш за нищо? Опитайте се за миг да си представите, че сте простили на всички, които са ви обидили, независимо от степента на тяхната вина. Какви чувства бихте изпитали след това? Надявам се, че сега започвате да разбирате, че докато не можете да простите – на себе си или на някой друг, – нещастията, лишенията или недъзите няма да изчезнат от вашия живот.

Мнозина от нас отказват да простят чуждите грешки. Всеки, който може да ни навреди с нещо или да ни обиди, е потенциален враг. Но всъщност никой не може да ни обиди без личното ни участие. В повечето случаи околните изобщо нямат намерение да ни обидят. Ние сами показваме как да се отнасят с нас, а те просто следват тези указания.

Постарайте се точно сега да забравите за всички обиди, защото в противен случай те ще ви разрушат. „Да – ще кажете вие, – това го разбирам, но не знаете каква е моята ситуация. Наистина жестоко ме обидиха. Възможно е някога да забравя, но не и сега.” Разберете, че подобно мислене е по-пагубно и разрушително за самите вас, отколкото за този, който ви е обидил.

Знайте, че е невъзможно да забогатеете, като се обиждате на състоятелните; невъзможно е да постигнете успех, като се обиждате на преуспелите хора; невъзможно е да станете щастливи, обиждайки се на всеки, който е щастлив. Неприемането на каквото и да е говори за това, че вие нямате въпросното нещо. Освен това душевните преживявания се отразяват на физическото ви състояние. Вие не подозирате, когато се озлобявате срещу някого, колко негативните емоции понижават имунитета.

Помнете: на когото и да се обиждате, вие се обиждате на самите себе си, тъй като всички ние сме едно цяло. Вместо да се озлобявате срещу тези, които имат или правят това, което искате да имате или да правите вие, по-добре се учете от тях. Нека да ви бъдат наставници. Бъдете по-близо до майсторите, общувайте с тях. Възхищавайте им се, ценете ги, радвайте се на това, че имат това, което им е необходимо – и ще придобиете възможност да имате това, което на вас ви е необходимо.

Много философски и религиозни тези се основават на предпоставката, че едно нещо винаги е по-добро от друго. „А” винаги е по-добро от „Б”. Не си позволявайте да попаднете в този капан. Забравете за това, което другите смятат за „правилно” за вас. Просто помнете, че вие сте свързани с общ източник на сила и че сами знаете кое е най-добро за вас.

Стремежът да угодите на всички е психологическа безизходица

Тази история е на около 700 години. Велик учител, ползващ се с уважение и слава, лежал на смъртния си одър. Учениците и верните му последователи го попитали страх ли го е от смъртта. „Да – отговорил мъдрецът, – страхувам се от срещата с Твореца.” „Как така? – учудили се те. – Вие живяхте достоен живот. Изведохте ни от мрака на незнанието, както Мойсей своя народ. Решавахте споровете между нас като Соломон.” Когато чул тези думи, учителят тихо отговорил: „Когато застана пред Твореца, той няма да ме пита на кого съм приличал – на Мойсей или Соломон. Той ще ме попита: „Ти беше ли себе си?”

Както виждате, човек от незапомнени времена се опитва да бъде себе си. Защо до днес не е успял? Защото се стреми да угоди на всички.

Когато решаваме да живеем така, както смятаме за нужно, задължително се появяват обидени и недоволни – шефът, съпругът, родителите, децата. Отначало това чувство носи само чувство за самота и усещане, че всичко е против нас. Но ние отговаряме само пред самите себе си. Мнението или одобрението на околните няма никакво значение.

Вие носите отговорност за това, че сте решили да живеете по свой начин. Отговаряте за резултатите от своите постъпки и за обстоятелствата във вашия живот. Вината за вашите действия (или бездействия) лежи върху вашите рамене. Нерядко ценностите и убежденията на другите се разминават с вашите. Несъответствието на начина на вашия начин на живот с техните представи за това, което е правилно и което е неправилно, ги плаши, тъй като въз основа на тези представи е построен целият им живот.

При сблъсък на противоположни убеждения започва вътрешна борба. Човек се пита: „Може би другите са прави. Значи ли това, че аз греша?” Но този, който е познал своята същност, не може да се подведе от чуждите убеждения. Само съмняващият се в себе си и незнаещият истинското си „Аз” може да се изплаши от хората, които пряко или косвено поставят под заплаха системата му от ценности.

Как се отнасяте към себе си?

Кажете – обичате ли себе си? Доверявате ли си се? Изпълнявате ли дадените на себе си обещания? Смятате ли се за добър човек? Оставате ли верни на себе си във всекидневния живот, или угаждате на някого, криейки своята истинска природа? Ако имате приятел, който се отнася с вас така, както се отнасяте със себе си, така да разговаря с вас, така да ви предава, както предавате себе си, бихте ли запазили това приятелство? Признайте, че не бихте искали да поддържате такива отношения.

Замислете се за собственото си отношение към себе си. Това е много важно. Нерядко постъпваме със себе си по-лошо, отколкото би го направил най-заклетият ни враг. Страхуваме се да надникнем в душата си, подозирайки, че видяното там може да не ни хареса.

Често чувам от хората: „Искам да опозная себе си, но се страхувам от истината. Не знам какви чудовища може да открия в своята душа.” Трябва да разберете ясно, че истината за себе си не може да предизвиква страх. Колкото и ужасна да е тя, сама по себе си е безсилна и неспособна да ви изплаши или обиди. Причината за страха е нежеланието да приемем истината е неправилното й разбиране.

Първа стъпка към разбиране на себе си

Започнете да се изучавате още сега и това ще ви бъде само от полза. Разберете страховете си и ще се избавите от тях. Не мислете за това, което трябва да бъдете, за това, че сте по-добри или по-лоши от другите. Най-добре се постарайте да опознаете себе си такъв, какъвто сте, и такъв, какъвто бихте искали да бъдете.

Глупаво е да бракувате наполовина построената къща само защото още не е завършена. Няма да твърдите, че е по-лоша от друга или че не е красива, а ще признаете, че изисква допълнителна работа. Опитайте се да се отнасяте към себе си по същия начин. В каквото и състояние да се намирате сега, просто разберете, че е необходимо да поработите още върху себе си. Запасете се с търпение, но бъдете твърди и решителни в конструктивните си намерения.

Чувството за собствено достойнство е именно собственото чувство, а не чуждото. Оценявайки себе си от гледна точка на другите, вие никога няма да можете да се обикнете. Ако знаете истинската си цена, то знаете цената и на всички останали. Съзнателният човек познава себе си. Той знае истинската си същност и затова знае истината за всички останали, тъй като същността на всички е еднаква. Познайте себе си такива, каквито сте, и тогава ще познаете другите такива, каквито са те в действителност.

Никога не се страхувайте да покажете своята слабост. Да покажете слабост, означава да направите първата крачка към придобиването на сила. Помнете: знанието винаги е по-добро от незнанието. Колкото и горчива или неочаквана да се окаже истината, тя винаги е конструктивна. Винаги помнете това, особено когато новото знание за света встъпва в противоречие с убежденията ви, от които отдавна е трябвало да се откажете – сами го разбирате, но по някакви причини упорствате. Мъдрият човек винаги охотно ще пожертва въглена заради брилянта. Намерете смелост в себе си да направите тази крачка и ще застанете на пътя на истинското самоусъвършенстване.

За да промените живота си, не е необходимо да искате позволение от никого. Не задавайте излишни въпроси от рода: „Правилно ли постъпвам, тръгвайки срещу всичко, в което са ме учили да вярвам?” По-добре си кажете: „Ще видим дали ще ми стигне упоритост и усърдие за самопознанието”. Желанието да придобиете лична свобода е единственото, което ви трябва.

Помислете си какво си отказвате

Ако наистина решите да научите цялата истина за себе си и да живеете живота си така, както сте способни, това може да не се хареса на мнозина от обкръжението ви, тъй като те са избрали друг път. Ще се откажете ли от богатството, защото другите живеят бедно? Ще си откажете ли здраве, защото милиони хора страдат от неизлечими болести?

Внимателно помислете какво си отказвате и завинаги забравете, че е лошо да искате нещо.

По пътя към самопознанието ние неизбежно отстъпваме. Но всички т.нар. грешки, пропуски, грехове или постъпки – това не сте вие. Трябва ясно да разграничавате понятията „да бъдеш” и „да правиш” или „да имаш”. Вашата същност не е това, което правите или което притежавате. Издигнете се над всичко случващо се в живота ви, осъзнавайки, че това са само временни обстоятелства, които постоянно се променят. Много е важно да разберете, че висшето ви „Аз” остава неизменно. Ако се отъждествявате с временното си състояние, то ще започнете да вярвате, че постъпките ви и това, което имате, сте вие. За съжаление това е най-голямата грешка, на която е способен човек.

За да разберете истинското величие на човешката си същност, никога не отъждествявайте това, което притежавате или което правите, с това, което сте. Трябва да разбирате ясно къде е спектакълът, къде е актьорът, за да вземете непосредствено участие във всички събития в живота си, без да се отъждествявате с временната си роля.

Няма нищо лошо в това, докато стоите на морския бряг, да изпращате с поглед изчезващите в далечината кораби, при условие че просто стоите и наблюдавате отстрани. Но стига да започнете да се отъждествявате с някой от тези кораби, веднага възникват болка и страдания. „Това е моят кораб”, казвате вие и преживявате, докато го губите от поглед. „трябва да управлявам този кораб”, продължавате да си говорите и започвате да се терзаете от опасения, че някой друг може да заеме мястото на щурвала. Същото е и с нашите грешки и пропуски – безпристрастното им наблюдение отстрани предотвратява отъждествяването с временните неуспехи.

Единственият авторитет сте самите вие

Когато започнете да оценявате критично предишните си убеждения и честно да погледнете на живота си, в даден момент ще разберете, че единственият авторитет за себе си можете да сте само вие самите. Обикновено очакваме подсказване отстрани, но всъщност само сами можем да знаем как е най-добре да постъпим.

Никога ли не сте си задавали въпроса: защо някои хора толкова лесно се поддават на измами? Мошеникът никога не може да върти на пръста си съзнателния и здравомислещ човек. Мнозина от нас не могат да разберат защо толкова лесно си позволяват да бъдат използвани. Причината се крие в доброволния отказ от правото да вземат самостоятелни решения и в нежеланието да отговарят за собствения си живот. Но както се казва, дай пръст и ще ти откъснат цялата ръка. Позволете на някого да взема решения вместо вас и той ще започне напълно да контролира живота ви.

Защо искате да промените вашата действителност?

Лесно е да обвиним другите в нещастията си, но с такова мислене още повече връзваме ръцете и краката си, понеже доброволно поставяме прегради пред собствената си свобода. Още веднъж повтарям: правилното мислене подразбира разбирането на разликата между това, което имаме или правим, и това, което сме ние – тоест отделяне на действието от изпълнителя. Съществувайте в околния свят, но не му позволявайте да живее вътре във вас – ето я цялата тайна. Лодката трябва да бъде във водата, а не водата – в лодката. Попаднала вътре, водата започва да завлича лодката към дъното и за да останете на повърхността, ще ви се наложи да я изгребвате в лудо темпо. Нерядко ние се оказваме в ядрото на обстоятелства, които сами си създаваме. Когато започнем да потъваме, не виждаме друг начин да се задържим на повърхността, освен да се борим с тези обстоятелства, и ние се опитваме да ги променим.

Преди да продължим, позволете да ви попитам: защо искате да промените живота си? Всичките ни опити да променим обстоятелствата, било то в бизнес, кариера, политика, семейни отношения или заобикалящи ни хора, се основават на заблудата, че хората или обстоятелствата са способни да ни сторят нещо. Но не е нужно да променяте самите тях, а отношението си към тях.

Нито хората, нито обстоятелствата могат да ни сторят нещо. Те просто ни карат да изваждаме на показ чувствата, което се таят в душата ни. Спомнете си фундаменталния принцип на Вселената – с нас се случва само това, което отдавна сме приели за даденост в дълбините на съзнанието си. Колко пъти е казвано, че на човек му се дава това, в което вярва, и понякога тази вяра е много дълбока. Всичко, което се твори в душата ни, съответства точно на ставащото около нас, дори ако сами не го съзнаваме. Трябва да призная, че не е толкова лесно да се приеме този принцип, тъй като в живота на всеки от нас има нещо, срещу което нашето съзнание протестира. Но всъщност, ако нещо се случва с нас, това означава, че някъде в дълбините на подсъзнанието ни съществува такава потребност и ние просто я реализираме.

Представете си нещастен човек, който седи на прага на дома си и си мисли: „Искам да променя живота си.” Започва да ремонтира къщата си, но новата обстановка не му носи щастие. Той променя интериора няколко пъти, но не чувства промяна в душата си. Колко са тези от нас, които мислят, че могат да бъдат щастливи, като променят външните обстоятелства? Къде е грешката? Какво ще им помогне да се променят?

Бъдете пределно честни със себе си и внимателно анализирайте случващото се във вашия живот. Тогава рано или късно ще разберете как стоят нещата. Колкото и да се опитвате да поправите следствието (външното), ако не промените причината (вътрешното), то само отново и отново ще преживявате едно и също.

Ако сте престанали да разбирате как трябва да живеете занапред, то този процес на самооценка трябва да ви помогне да намерите себе си. Разберете, че механичното ви мислене не може да преодолее собствените ви ограничения и да излезе на ново равнище. Ако не сте сигурни в намеренията си или нещо ви тревожи, не се опитвайте да се отървете от това усещане. Просто проникнете в ситуацията и й позволете сама да ви подскаже правилното решение.

И така, цялата истина за вас се заключава в това, че вашата същност не е тъждествена на това, което имате или правите. Вие сте духовно цялостни и съвършени. А щастието и жизненият успех зависят само от способността ви да приемете тази истина за самите себе си.

Категории на статиите:
Съзнание

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори