Пътят към Слънцето – „най-горещото нещо в Слънчевата система“

Южна Франция обикновено се свързва с почивка на Лазурния бряг, лавандулови полета и фестивала в Кан, но не и с наука, макар че недалеч от Марсилия от няколко години тече „строителството на века“ – до Изследователския център Кадараш се строи международният термоядрен експериментален реактор (ITER).

РИА Новости разказва как се осъществява най-мащабното строителство на единственото по рода си съоръжение и как хората изграждат „прототип на Слънцето“, способен да изработва 7 милиарда киловатчаса енергия годишно.

Проектът на международния термоядрен реактор е получил названието ITER, абревиатура от International Thermonuclear Experimental Reactor. Но след това името е получило и по-красиво тълкувание – названието се обяснява с превод на латинската дума iter – „път“, а някои страни започнали старателно да избягват думата „реактор“, за да не будят в умовете на хората асоциации с опасните ядрени реакции и радиацията.

Новият реактор се строи от цял свят. Днес в проекта участват Русия, Индия, Япония, Китай, Южна Корея и САЩ, както и Евросъюзът. Европейците, които влизат в единна група, отговарят за 46% от изпълнението на проекта, всяка от останалите страни участнички е взела по 9%.

За да се опрости системата на сметките, в организацията са измислили специална валута – изчислителната единица на ITER е IUA. Всички споразумения за достави от участниците се водят именно в тези единици. Така резултатът от строителството е станал независим от колебанията на валутните курсове и стойността на производството на детайлите във всяка конкретна страна.

За тези инвестиции, изразени не в пари, а в компоненти на бъдещата инсталация, участниците получават пълен достъп до целия спектър задействани в ITER технологии. По този начин във Франция сега се строи „международна школа по създаването на термоядрен реактор“.

Най-горещото нещо в Слънчевата система

Журналистите, пък и самите служители на ITER, толкова често сравняват проекта със Слънцето, че е трудно да се измисли друга асоциация на термоядрената инсталация. Ръководителят на един от отделите на ITER – Марио Мерола – е успял, като е нарекъл реактора „най-горещото нещо в нашата Слънчева система“.

„Температурата в устройството ще бъде около 150 милиона градуса по Целзий, което е 10 пъти повече от температурата на слънчевото ядро. Магнитното поле на инсталацията ще е около 200 000 пъти по-голямо, отколкото на самата Земя“, разказва Мерола за проекта.

В основата на ITER е системата токамак – тороидални камери с магнитни бобини. Идеята за магнитно удържане на високотемпературната плазма е разработена и за първи път и технологично реализирана в Курчатовския институт в средата на миналия век. Русия, която е край извора на проекта, освен останалите компоненти изработва една от най-съществените части на инсталацията – сърцето на ITER – свръхпроводящата магнитна система. Тя се състои от различни типове свръхпроводници, съдържащи десетки хиляди нишки със специална наноконструкция.

За създаването на толкова мащабна система се изискват стотици тонове такива свръхпроводници. С тяхното изработване се занимават шест от седемте страни участнички. Сред тях е и Русия, която изработва свръхпроводниците на основа на сплав ниобий-титан и ниобий-олово, оказващи се едни от най-добрите в света. С производството на такива материали в Русия се занимават Росатом и Курчатовският институт.

Съвместни трудности

Но Русия и Китай, изпълняващи своите отговорности в срок, неволно са станали заложници на други участници в проекта, които невинаги успяват навреме да довършат своята част от работата. Спецификата на проекта ITER е в плътното взаимодействие на всички страни, затова изоставянето на някоя от тях води дотам, че започва да „буксува“ целият проект.

За да поправи ситуацията, новият ръководител на организацията ITER Бернар Биго е взел решение да промени времевите рамки на проекта. Новият вариант на план-график, както се очаква, по-реалистичен, се очаква да бъде представен през ноември.

Заедно с това Биго не изключва и преразпределяне на работата между участниците.

„Бих бил радостен, ако изобщо нямаше задръжки. Но трябва да призная, че в известни области реализацията на нашия глобален проект среща трудности. Открит съм за всякакви решения, освен съкращаване на мощността на ITER. Не виждам нищо лошо в това да се преразпредели работата, но този въпрос трябва сериозно да се обсъди“, казва генералният директор на организацията.

Биго отбелязва, че работата по създаването на ITER се води от стотици компании и организации от седемте страни участнички. „Не може просто с щракване с пръсти да се изпълни планът. Всички мислехме, че ще бъде просто да се спазват поставените срокове благодарение на добросъвестността и добрите намерения. Сега разбираме, че без строг мениджмънт нищо няма да излезе“, подчертава Биго.

По думите му трудностите при строителството на ITER идват и от разликата в културите на страните участнички, и от това, че досега в света не е имало подобни проекти, затова много механизми и инсталации, произвеждащи се за първи път, изискват допълнителни изпитания и утвърждаване от регулатори, което отнема допълнително време.

Една от мерките на предложения от Биго „строг мениджмънт“ ще стане създаването на още един орган за управление, в който ще влязат директорът на националните агенции и генералният директор. Решенията на този орган ще носят задължителен характер за всички участници в проекта – Биго се надява, че това ще позволи да се стимулира процесът на взаимодействие.

Строителството на века

В момента на територията на ITER тече мащабно строителство. „Сърцето“ на обекта – самият токамак и служебните помещения – ще заемат площ с размери километър на 400 метра.

За реактора е издълбан ров с дълбочина 20 метра, на дъното на който по огледално гладък асфалт пристигат арматурата и другите необходими на този етап материали. Отначало сегментите на стените ще се сглобят хоризонтално, ще бъдат съединени металните конструкции със специални пластини. След това с помощта на четири строителни крана те ще бъдат поставени в необходимото положение.

Ще изминат няколко години и няма да разпознаем площадката. Заедно с огромната дупка в платформата над нея се издига гигант с размери около 40 метра височина.

Някъде на площадката строителството още не е започнало – и поради това другите страни не могат точно да изчислят срока на доставка на компонентите на термоядрения реактор, а на други места вече е завършило. По-конкретно за експлоатация са готови централата на ITER, сградата с намотките на полоидилните бобини на магнитната система, трафопостът, още няколко спомагателни постройки.

Щастието е в непрекъснатото опознаване на неизвестното

Във време, когато научната работа не навсякъде се ползва с популярност и уважение, ITER е обединил на своята платформа 500 учени, инженери и представители на много специалности от различни страни. Тези специалисти са истински мечтатели и предани на своето дело хора – точно както при Стругацки са „възприели работната хипотеза, че щастието е в непрекъснатото опознаване на непознатото и смисълът на живота е пак в същото“.

Но ето че условията на живот за служителите на проекта коренно се отличават от тези в НИИЧАВО – Научноизследователски институт по чародейство и вълшебство, – където се трудели героите от повестта на съветските фантасти „Понеделник започва в събота“. Общежития за чужденците на територията на ITER няма – всички те се настаняват в околните села и градове.

В едно от построените вече здания, освен работни помещения, има огромна столова, където за доста скромна сума всички могат да закусят или обядват. В менюто винаги има ястия от различните национални кухни.

На входа на столовата има дъска с обяви. На нея – търсене на съквартиранти и „уроци по френски език, качествено и евтино“. Откроява се бял лист: „Хор Кадараш набира участници. Елате в главната сграда на ITER”. Освен хор, чието формиране още не е приключило, служителите на проекта си имат и собствен оркестър. В него на саксофон свири и руснакът Евгений Вещев, който работи в Кадараш вече няколко години.

Пътят към Слънцето

„Как живеем тук? Работим, репетираме, свирим. Понякога пътуваме до морето или в планината, недалеч оттук – разказва Евгений. – Разбира се, мъчно ми е за Русия. Но това не е първата ми продължителна задгранична командировка, посвикнах.“

Евгений е физик и се занимава с интеграцията на диагностичните системи на проекта.

„От студентските си години съм вдъхновен от проекта ITER, от възможностите и перспективите, имах усещането, че зад това лежи бъдещето. Но моят път дотук беше трънлив, впрочем както и на мнозина. След дипломирането финансово не беше много добре, дори си мислех да премина от науката в бизнеса, да отворя нещо свое. Но заминах в командировка, после – в друга. Така, десет години след като за първи път чух за ITER, се озовах във Франция, на проекта“, казва физикът.

Според руския учен „всеки има собствена история за попадане в проекта“. Каквито и да са „пътищата към Слънцето“, дори след най-кратък разговор с всеки от тях става ясно – тук работят отдадени на делото хора.

Ето например американецът Марк Хандерсън – специалист по нагряване на плазмата на ITER. Късо подстриган, сух, с очила – той е влязъл „в образа“ на един от основателите на компанията Apple – Стив Джобс. Черна риза, избелели дънки, маратонки. Оказва се, че външното сходство между Хандерсън и Джобс не се ограничава със своеобразната прилика: и двамата са мечтатели, вдъхновени от идеята да променят света със своите изобретения.

„Ние, човечеството, все повече зависим от ресурсите и само това правим – изразходваме ги. Нима нашият колективен разум е еквивалентен на колективния разум на купчина дрожди? Необходимо е да мислим за следващите поколения. Необходимо е да започнем да мечтаем отново“, убеден е Хандерсън.

И те мислят, мечтаят, въплъщават най-невероятни и фантастични идеи. И никакви въпроси от външнополитическия дневен ред не могат да попречат на учените – разногласията рано или късно ще приключат, а получената в резултат на термоядрена реакция топлина ще топли всички, независимо от континента или държавата.