Известни учени за връзката между наука и духовност
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:25
Възможно е някои да смятат, че наука и духовност са несъвместими понятия, но сред великите учени на съвремието има и такива, които са смятали, че едното е неотделимо от другото.
Алберт Айнщайн
„Най-красивата и дълбока емоция можем да изпитаме в усещането за мистичното. То лежи в основата на религията и на всички най-дълбоки тенденции в изкуството и науката. То дава семена на истинската наука. Този, който не е изпитал това усещане, изглежда ако не мъртъв, то във всеки случай е сляп.
Алберт Айнщайн по време на лекция във Виена, 1921. (Ferdinand Schmutzer)
Знанието за съществуването на нещо, в което не можем да проникнем, ни изглежда невероятно измислено и възхитително красиво, при това е достъпно за нашия разум само в най-елементарните си форми. Това знание, това чувство се явява основа на истинската религиозност.“
„Космическият религиозен опит е главна движеща сила на научните изследвания.“
Робърт Ян, професор по аерокосмически науки и декан на Факултета по инженерство и приложни науки към Принстънския университет.
„Малцина от наистина великите учени от сегашната или предишните епохи са отричали важността на мистичния компонент в своите съзидателни способности.
Много е проблематично способна ли е съвременната наука да демонстрира, осмисли и включи такива трудни за разбиране фактори в тесните и систематични рамки на своята аналитична парадигма?“
Макс Планк – основател на квантовата физика
„Учените знаят, че началният етап на техните изследвания не се основава само на възприятието на сетивните органи и науката не може да съществува без малко метафизика. Съвременната физика повтаря истината на старата доктрина, която учи, че съществуват реалности, недостъпни за нашето сетивно възприятие. И съществуват проблеми и конфликти, за които тези реалности имат по-голяма ценност от всички съкровища от света на опита.
Немският физик Макс Планк, 1930. Авторът на снимката не е известен.
Вярата в чудото е много важен елемент в историята на културата на човешката раса… Съществуват ли някакви основания за тази вяра в чудото, независимо колко странни и нелогични форми приема тя?
Като физик, тоест човек, посветил целия си живот на абсолютно прозаична наука – изследването на материята, никой не може да ме нарече фантазьор. Изучавал съм атома и мога да кажа, че няма материя сама по себе си! Цялата материя е възникнала и съществува само благодарение на силата, която привежда в движение частиците и задържа тази малка слънчева система на атома заедно.
Ние трябва да приемем, че зад тази енергия стои дух, притежаващ разум и самосъзнание. Този разум се явява матрицата на цялата материя.“
