Вълнението на плазмата развълнува и учените

„Прибойните“ вълни в магнитосферата на Земята се образуват по-често, отколкото се смяташе преди, показва изследване на учени от университета на Ню Хампшър (Великобритания).

Тези вълни са подобни на океанските и могат да влияят на космическото време, създавайки полярни сияния и предизвиквайки проблеми с комуникациите и енергоснабдяването.

Така наречените вълни на Келвин–Хелмхолц се формират поради разликата в скоростта на два слоя вещество и се наблюдават в океана, облаците и дори на Слънцето. Това явление е открито и на края на магнитосферата, където пристигащите от Слънцето заредени частици се сблъскват с магнитното поле на планетата.

По-рано се смяташе, че вълните на Келвин–Хелмхолц в магнитосферата са много редки. Но последното изследване показало, че те може да се наблюдават в 20% от времето и се образуват при всякаква скорост на слънчевия вятър.

Още едно изследване смята, че един от регионите на магнитосферата може да има пряко влияние върху формирането на вълни на Келвин-Хелмхолц.

Учените от Бостънския университет и Политехническия университет на Вирджиния (САЩ) са открили, че плазмосферата (слой плазма в магнитосферата) изхвърля струя плазма към края на магнитното поле на Земята непосредствено преди появата на вълните.

В Центъра за космически полети „Годард“ смятат, че тази струя увеличава плътността на края на магнитосферата и създава условия за образуване на вълни на Келвин–Хелмхолц.

Разбирането на процесите, протичащи в магнитосферата на Земята, ще помогне на учените по-добре да предсказват космическото време, а следователно – да защитават енергосистемите и теле-радиокомуникациите от неговото разрушително влияние.

Движещата се плазма се състои от заредени частици и сама се явява източник на магнитно поле, така че играта на полетата в тази област е много сложна, те непрекъснато се променят и комбинират.

Силовите линии на магнитните полета на плазмата могат да се присъединяват към силовите линии на магнитосферата, създавайки тунел, по който заредените частици, като по релси, не носят през границите на „мехура“, който образува магнитното поле на планетата, и оказват сериозно влияние на всичко, което протича вътре.