Доказано: Човекът е по-древен
Историята на човечеството, оказва се, е много по-древна, отколкото е прието да се смята, доказват немски учени.
Датата на рождението на Homo sapiens e уточнена от немски учени, разшифровали ДНК информацията на негов прародител. Сензационното откритие кара учените изцяло да преразгледат историята на човешката еволюция.
Предците на съвременните хора и техните „братовчеди“ (например неандерталците) са се разделили преди около 700 000 години, което e със 100 400 години по-рано, отколкото са смятали учените. Така че видът, към който ние принадлежим, е много по-стар, а това значи, че обликът на човека се е променял по-бавно и възможно по други закони на еволюцията.
До този извод са стигнали учените от Института за еволюционна антропология в Лайпциг.
Учените са уточнили рождената дата на Homo sapiens, като разшифровали ДНК информацията от костите на неговия прародител – хайделбергския човек, живял преди 430 000 години на територията на Европа. Останките му били открити в Испания в пещерата Атапуерка.
Това място е станало обект на вниманието на палеонтолозите още през 1976 г. За три десетилетия разкопки тук са открити около четири хиляди кости и тридесет пълни скелета на древни хора. Генетиците изяснили, че предците на човека са били доста по-близки от генетична гледна точка не към неандерталците, а към техните азиатски съседи – денисовците, чиито останки през 2010 година са открити от руски учени в Алтай.
Това е трети, неизучен по-рано вид хора. Освен това по-рано е направена още една сензация – в нашите гени са открити между 1 и 4 процента неандерталска ДНК.
„Сега са установени следи на хибридизация. Те не са били толкова примитивни – имали са свой сложен свят, често са споделяли с нас генетичното си наследство, в известен смисъл са укрепили нашия имунитет и някъде дори са предавали болести“, казва водещият научен сътрудник на Института по археология на РАН Мария Медникова пред Vesti.ru.
А именно – диабет от втори тип. Самите те не са страдали от затлъстяване, тъй като са водели подвижен начин на живот и са умеели да се адаптират към силен глад.
Всички тези революционни открития са направени въз основата на 4 зъба и малък фрагмент от детска кост, открити в Денисовата пещера в Алтай. Тогава в Русия дошли най-добрите палеонтолози от цял свят.
Там са открити оръдия на труда на нов вид човек, когото нарекли Нома Алтаенсис, или „денисовец“, по името на пещерата, където работели археолозите.
Новите данни на генетиците са помогнали на палеонтолозите да поставят всичко на място, като уточнили маршрутите на великото преселение на народите.
„В Европа предците на неандерталците са се появили преди повече от милион години, а нашите предци по това време са живели в Африка. И би било странно предците на неандерталците да се връщали обратно в Африка, за да станат там съвременните хора. Не е логично.
По-логично е те първоначално да са се разпръснали, а тези, които са останали, да са еволюирали в съвременния човек“, разсъждава антропологът Александър Соколов.
Сега е станало ясно, че „далечните роднини“ са се разпръснали да усвояват територията на планетата преди около 500 000 години. Повечето видове древни хора са изчезнали.
Да съхрани своите гени до днешния ден е успял само човекът с не най-голямата мускулна маса, но с развит череп – Homo sapiens.