Мистериозно изчезналите съкровища

Всеки мечтае да намери съкровище и да забогатее веднага. Опора за това са многобройните истории за загубени съкровища, които не са открити и до днес.

Кехлибарената стая

Една от теориите гласи, че Кехлибарената стая е създадена в Прусия от архитекта Йохан Фредерик Еозандер по време на управлението на крал Фридрих I, който не жалел средства за разкрасяването на своята столица. Според неговия замисъл Берлин трябвало да надмине френския Версай по разкош и богатство.

Затова кралица София-Шарлота поръчала кралски кабинет, целият украсен с кехлибар, който в онези времена не отстъпвал по ценност на среброто.Но поръчителите на Кехлибарената стая така и не видели резултата – кралицата починала през 1709 година, а кралят – през 1713. Техният син, практичният Фридрих Вилхелм I, се отказал да спонсорира повече скъпия проект и подарил кехлибарените пана за незавършения кабинет на Петър I.

Руският император написал на жена си Екатерина: „Кралят ми подари (…) кехлибарен кабинет, за какъвто отдавна мечтаех.“ През 1717 година кехлибарените пана пристигнали в Петербург с точната инструкция за техния монтаж.

Само дъщерята на Петър – Елизабета, успяла да се възползва от подаръка. През 1743 година тя заповядала паната да се монтират в Зимния дворец. Но очевидно съдбата била богатството на Фридрих I да се намира на едно място. Само след десет години паната били пренесени в Големия (Екатеринински) дворец, където под ръководството на архитект Растрели кабинетът бил допълнен с нови детайли.

По време на Втората световна война скъпоценната гарнитура на стаята била похитена и преместена от немците в Кьонигсбергския замък. Това било последното място, където стаята била демонстрирана. По време на нашествието на съветските войски в Кьонигсберг Кехлибарената стая изчезнала безследно и нейното местоположение и до днес е обвито в тайна.

През 1981 година било решено Кехлибарената стая да се възстанови в предишния вид и сега тя може да се види в Големия дворец.

Обирът в „Луфтханза“

Грабежът на терминала на компанията „Луфтханза“ се смята за един от най-големите в историята на САЩ. Той се случил на летище Кенеди (Ню Йорк) на 11 декември 1978 година. Били откраднати около 5 милиона долара и накити на стойност 875 000 долара.Ценностите и парите така и не били открити, което в голяма степен било свързано с безславния край на крадците. Джими Бърк, който се смята, че е ръководил грабежа, за всеки случай се отървал от другите участници на престъплението.

В крайна сметка той си присвоил цялата плячка, която пръснал по развлечения. Голяма част от това богатство така и не била открита.

Царско злато

В началото на Първата световна война Руската империя притежавала най-големия златен резерв в света (1311 тона злато). През Първата световна война Русия прехвърлила значителна част от него в европейски банки като залог за изплащането на доставките на оръжие, барут и продоволствия. След октомври 1917 никой не тръгнал да връща златото на новите власти. Очевидно то продължава да се съхранява в частни банки на САЩ, Великобритания и Франция.След февруарската революция от 1917 година временното правителство, за да съхрани останалата след преврата част от златния резерв, го евакуирала в дълбините на страната – в Нижни Новгород и Казан. След идването на болшевиките на власт казанското злато попаднало в ръцете на белогвардейците и било препратено в Омск на разпореждане на Александър Колчак (505 тона).

Той на свой ред депозирал част от националното богатство в чужди банки и по-нататъшната им съдба остава неясна.

Златото на Леон Трабуко

В началото на 30-те години на ХХ век мексиканският милионер Леон Трабуко извършил няколко тайнствени експедиции в пустинята Ню Мексико. По това време САЩ се намирали под влиянието на разразилата се през 1929-1934 г. Велика депресия – стойността на долара спаднала рязко, а златото скочило неимоверно. Затова Трабуко и партньорите му решили да припечелят, като купят в Мексико големи запаси злато, за да ги продадат изгодно в САЩ.Те си спретнали тайник в пустинята, но в резултат се наиграли. Според Закона за златния резерв от 1934 г. притежанието на големи запаси от злато от частни лица било незаконно. С това късметът буквално им обърнал гръб. През следващите пет години починали всички партньори на Трабуко, а самият Леон през целия си останал живот се опитвал безрезултатно да продаде нещастното злато.

След неговата смърт мястото на скритите съкровища така и останало неизвестно.

Съкровищата на тамплиерите

Орденът на тамплиерите е основан в Светите земи след Първия кръстоносен поход на малка група рицари начело с Юг дьо Пайен. Орденът богатеел от финансовата си дейност. Рицарите били големи кредитори на Европа – към тях се обръщали за пари много европейски монарси, което им осигурило голямо политическо влияние.Според историка Самуил Лозински главен ковчежник на ордена бил главният ковчежник на Франция. В резултат ги погубило собственото им богатство – в началото на XIV век френският крал Филип Хубави се възползвал от своето влияние върху папата и повдигнал процес срещу ордена.

Тамплиерите за миг се озовали извън закона. Част от натрупаните съкровища били пратени от спасилите се тамплиери с кораби в неизвестна посока. Впоследствие, ако се вярва на легендите, златото на тамплиерите се озовало в Нова Скотия – територия на съвременна Канада.

Смята се, че част от него е прехвърлена на канадския остров Оук, където потомци на рицарите го скрили в тайник с многобройни капани. Но всичко това са само догадки. Съществува ли до днес несметното богатство, или за изминалите векове то вече е разделяно много пъти – никой не знае.

Съкровището на Шулц

Холандецът Шулц бил един от най-известните американски гангстери. В епохата на „сухия режим“ в САЩ той натрупал огромно състояние от продажба на алкохол в различни градове на Щатите.Когато попаднал под зоркото око на следствието, Шулц скрил своето състояние в планината Кетскил (недалече от Ню Йорк). Всички сведения за точното място на богатството Шулц отнесъл със себе си в гроба.

В продължение на десетилетия след смъртта му (той починал през 1975 г.) тази област неведнъж е заливана, което трябвало да отмие съкровището. Но и до днес няма никакви сведения за него.