Най-добрите космически снимки на 2012-а

Антония Михайлова

31 декември 2012 г. в 00:25
Последно: 1 януари 2013 г. в 23:16

Редакцията на National Geographic е избрала най-добрите според нея космически снимки на отиващата си година. Дойде време да ви покажем и тях.

Мъглявината Хеликс е заснета през януари от телескопа VISTA на Европейската южна обсерватория (ESO) в инфрачервения диапазон. Незабележимите в оптичния диапазон красоти тук се виждат добре – пръстен от сравнително студен газ и слаб ореол от разсеян газ, простиращи се на около четири светлинни години от ядрото на загинала звезда.

Алекс Чорни е качил тази снимка на нощното небе на дълга експозиция на сайта на проекта TWAN през ноември. Този вихър е попаднал в обектива на австралийския полуостров Морнингтон. Това не са звезди, а светене, причина за което е енергията, отделяна в резултат на сблъсъка на частици слънчев вятър с атоми кислород и азот в йоносферата над магнитните полюси на нашата планета.

Благодарение на доброто положение на обитателите на Международната космическа станция са заснети едновременно и зора на нов ден (вляво), и нощно полярно сияние. На изображението се виждат също южната част на Индийския океан, космическия кораб „Союз” и товарния апарат „Прогрес”.

Това е изображение на остатък от свръхнова, известно като „Метлата на вещицата”. То е направено от американеца Робърт Франк. На снимката се вижда това, което някога е било звезда от Млечния път, взривила се преди няколко хиляди години. То е част от мъглявината Воал – един от най-големите остатъци от свръхнови на нашето небе. Тя се намира на 1400 светлинни години в съзвездието Лебед.

Полярно сияние над Шпицберген в юнска нощ. Фотографът Макс Един твърди, че за тази красота е благодарен на пълнолунието, което остава зад кадър.

Какво е това? Несполучлив портрет на гълъб в едър план? Не. Това са марсиански пясъци близо до Северния полюс на планетата, заснети от сондата Mars Reconnaissance Orbiter през април. Тъмните петна по-скоро са утайка, изхвърлена на повърхността от възникващите при сублимацията на леда „гейзери” въглероден диоксид.

През май жителите на Гумака на Филипините можеха да наблюдават как при слънчево затъмнение нашето светило се превръща в усмивка. Снимката е направена от Булит Маркес от Асошиейтед прес.

През ноември 1966 г. небезизвестният Едуин „Бъз” Олдрин засне сам себе си на борда на космическия кораб „Джемини 12”. На преден план са попаднали част от фотоапарата и антената на ускорителния блок Agena, с помощта на който астронавтите отработват сближаването и скачването на космическите апарати. Снимката е публикувана през януари в рамките на проекта по дигитализиране на тази програма.

Мъглявината NGC 2359, известна още като „Шлемът на Тор”, плава на 15 000 светлинни години от Земята в съзвездието Голямо куче. Облакът прах и газ е придобил живописна форма благодарение на излъчването на масивните звезди, разположени в него. Снимката е направена през май от обсерваторията Черо-Тололо в Чили.

Стръмен наклон в орбитата на космическия апарат „Касини” позволи да се получи великолепен поглед върху пръстените на Сатурн. Снимката е направена на 19 август.

Това коронарно изхвърляне на маса е ускорило слънчевия вятър до 900 км/сек. Изригването не се е сблъскало със Земята, но се е срещнало с магнитното поле на нашата планета и в някои части на света е наблюдавано особено красиво полярно сияние. Изображението е публикувано от НАСА на 17 септември.

Цъфтеж на фитопланктона в Южния Атлантик на около 600 км източно от Фолкландските острови. Оцветяването на „осмицата” и околните области отразява количеството микроскопични организми и техните типове. Снимката е направена от европейски спътник през януари.

Фигурата, която е нарисувала ракетата, пусната по проекта ATREX за изучаване на реактивните струи, е много бързо движение на атмосферата на височина 80−145 км.

Три звезди, включително червеното джудже Глизе 667 C (вляво), над „суперземята” Глизе 667 Cc в представите на художника. Този скалист свят е открит през март от телескопа HARPS на Европейската южна обсерватория по гравитационното му въздействие върху светлината на звездата.

Автопортрет на марсохода „Кюриосити”. Изображението е събрано от 55 снимки, направени от намиращия се в „ръката” на марсохода инструмент MAHLI.

Дъното на този марсиански кратер, заснето от сондата Mars Reconnaissance Orbiter, е украсено от рисунка във форма на ветрило. На Земята подобни образувания възникват в речните делти – разделяйки се на множество ръкави, потокът отслабва и изхвърля утайка.

Февруарска снимка, получена от Very Large Telescope на Европейската южна обсерватория – това е детайлно изображение на мъглявината Кил. Дадената област на звездообразуване е разположена на 7500 светлинни години от Земята. Излъчването на горещите млади звезди кара мъглявината да свети ярко в оптичния диапазон. Инфрачервената снимка е позволила да се надникне зад праховата завеса и да се видят стотици хиляди по-слаби звезди.

Последната от петте совалки – „Индевър”, е изпратена официално в пенсия през септември и след последния си воаяж се намира в Калифорнийския научен музей в Лос Анджелис. Това е най-младата от совалките – тя е построена след гибелта на „Чалънджър” през 1986 г.

Млечният път, спорещ с огньовете на човешката цивилизация. Фотографът Тунч Тезел е направил тази снимка през една августовска вечер в парка Улуда близо до родния си град Бурса (Турция).