Слънчевата активност в текущия 24-ти слънчев цикъл възможно вече е достигнала своя максимум и започва да отслабва. Това означава, че сегашният слънчев цикъл е станал един от най-ниските за цялата история на наблюдения и близък до рекордния минимум на Далтон, казва Сергей Богачев от Лабораторията за рентгенова астрономия на Слънцето към Физическия институт „Лебедев” пред РИА Новости.
„Слънчевата активност традиционно се измерва по числото на Волф, което зависи от броя петна на слънчевия диск и количеството на техните групи. Този параметър се фиксира от 1750 г. В средата на XIX век е установено, че той се променя на периоди от 11 години, а от началото на наблюденията са регистрирани 23 такива цикъла. Ако в сегашния 24-ти слънчев цикъл броят на петната не превиши досегашните значения, това ще означава, че той е „най-спокойният” от времето на минимума на Далтон”, казва Богачев.
Сега средномесечното число на Волф е около 60-65, в максимума на предишния 23-ти слънчев цикъл се е равнявало на 125–150, а в средата на ХХ век е достигало 250. По време на минимума на Далтон – поредица от рекордно ниски максимуми на слънчева активност, фиксирани в периода от 1790 до 1830 година – числото на Волф е било около 63-62.
„Съдейки по динамиката на слънчевата активност, наблюдавана в последната половин година, броят на слънчевите петна сега се е стабилизирал и в близките няколко месеца ще започне да спада. Макар че някои учени все още се надяват идващата 2013-а да стане година на истинския слънчев максимум, няма никакви разумни основания за това. Очевидно в близките година-две ни очаква общо научно признание, че нашето светило е преминало през най-ниския си цикъл за последните 200 години, а също ни чакат спорове за това как да оценим това – като признак на ниска активност или като относително нормален цикъл, но с много ниска амплитуда”, добавя ученият.
Той отбелязва, че засега не може да се каже със сигурност как ще се „държи” Слънцето в бъдеще. „Мнението ми е, че за съжаление ни очаква поредица от много ниски максимуми”, казва Богачев.
И добавя, че това не означава катастрофа, както не значи катастрофа и високото ниво на слънчева активност. В определен смисъл ние очакваме такъв слънчев минимум. Вече е имало няколко такива в историята на Земята, наблюдавани са и на други звезди в галактиката.
„За науката такова състояние на Слънцето в известен смисъл представлява дори голям интерес, тъй като активното Слънце е изучено доста добре, а никой още не е видял как се държат звездите от слънчев тип в дълбоки минимуми”, казва ученият.
Според него известни опасения може да предизвика въпросът за възможното влияние на нивото на слънчева активност върху климата на Земята, чиито промени все още не са напълно разбираеми.
„В последно време много се обсъжда връзката между последния силен спад на слънчевата активност през XVII век – така наречения минимум на Маундер – и значителното застудяване, регистрирано през това време в Европа. Но дори тези събития да са свързани, сегашната ситуация не означава незабавни климатични промени. Ако продължителното снижаване на слънчевата активност наистина влияе на климата, то за да фиксираме достоверно това, ще бъде необходимо не по-малко от десетилетие”, заключава Богачев.
11-годишният цикъл
На всеки 11 години нашата звезда преминава в състояние на висока активност – това е един от най-достоверните факти за Слънцето и той се потвърждава без изключение вече 263 години наблюдения.
Точно преди толкова време, през 1749 г., в обсерваторията на Цюрих (Швейцария) започват непрекъснати наблюдения на слънчевата активност, които продължават и до днес. За това време човечеството е преминало през 23 цикъла, последният от които е достигнал своя максимум през 2000-2001 г. и е завършил през декември 2008-а. От втората половина на 2009 г. на Слънцето е регистриран нов ръст на активност, тоест началото на новия, 24-ти цикъл. Очакваният пик по елементарни сметки (2001+11) трябваше да се случи точно през 2012 година.
Началото на текущия 24-ти цикъл е съпровождано от доста сериозни прекъсвания. Около три години нашата звезда (от средата на 2006 до средата на 2009 г.) се намира в състояние на дълбок минимум, от който неуспешно се опитва да излезе няколко пъти.
За този период е регистрирана цяла поредица антирекорди на слънчева активност – достигнати са минималните в историята на наблюденията средни стойности на скоростта на слънчевия вятър; счупен е рекордът по брой дни без слънчеви петна и по най-продължителни паузи в образуването на петна; фактически до нула пада нивото на активността на изригвания.
Противоположни прогнози
Продължителната слънчева „зима“ поражда редица прогнози за характеристиките на предстоящия максимум, сред които може да се отделят два противоположни сценария, стана ясно по-рано през отиващата си година.
Според първия при всеки цикъл Слънцето трябва да освобождава сумарно равно количество енергия. Тоест, ако активността на Слънцето е била слаба няколко поредни години, то в следващите темпът на отделяне на енергия трябва да компенсира това изоставане и да бъде значително над средния. Следователно може да се очаква, че фазата на ръст в новия цикъл ще бъде необикновено бърза.
Вторият сценарий е основан на наблюдения, според които за цялата история на изследвания нито веднъж не е регистриран пределно висок максимум. Регистрирани са обаче два изключително дълбоки спада на активност.
Първият е измерен непосредствено – това е т.нар. минимум на Далтон, когато Слънцето се е намирало в своя 5-и и 6-и цикъл (1784-1810 г.). За втория минимум се съди по косвени данни (по ранни наблюдения на любители астрономи и радиовъглероден анализ) и е най-известният от всички. Това е т.нар. минимум на Маундер, продължил от 1645 до 1715 г., тоест повече от половин век, и съвпаднал с най-студената фаза от т.нар. малък ледников период.
Тъй като двата минимума са твърде близо един до друг, се смята, че минимумът на Далтон се явява като ехо (втора вълна) на минимума на Маундер. През следващите 200 години Слънцето е работило като часовник.
Трети дълбок минимум?
Вторият сценарий за развитието на слънчевата активност в новия цикъл предполага, че изключително дълбокият минимум през 2006-2009 г. може да е предвестник на нов голям спад с продължителност поне няколко слънчеви цикъла, тоест от 25 до 100 години.
Засега Слънцето още не е преминало в състояние на дълбок спад (за такива изводи не са достатъчни трите предишни години), но опасно балансира на тази граница. По прогнози на специалистите звездата все още има време да възстанови нормалния си ритъм на активност. В края на тази и първата половина на следващата година ще стане окончателно ясно колко дълбока е сегашната слънчева депресия и има ли все още шансове да излезе от надвисналия минимум. Ако повишаване на активността не бъде регистрирано, това ще означава, че Слънцето преминава през един от най-ниските цикли, а такива са съпровождани с резки промени на климата на Земята.
Вижте още:
През лятото на 2011 г., на конференция на хелиофизици в университета на Ню Мексико, също са представени резултати, според които слънчевата активност през следващите 20-30 години може рязко да се снижи, а следващият, 25-и слънчев цикъл да бъде значително по-слаб или дори да бъде пропуснат.
