Да търсим извънземни по „обратния метод“
Планетолози от Германия смятат, че човечеството следва да фокусира своите усилия по търсене на извънземни в тясна ивици на небето, в която обитателите на звездните системи могат теоретично да видят как Земята преминава по диска на Слънцето.
Астробиолози от ФРГ предлагат необичайна стратегия за търсене на извънземни – те твърдят, че можем да повишим шансовете за тяхното откриване, ако разберем как те могат да видят разумния живот на повърхността на Земята от своята звездна система и биха се опитали да се свържат с нас, става ясно от статия, публикувана в сп. Astrobiology.
„Ние не можем да предскажем със сигурност дали извънземните ще използват същите методи за търсене на живот извън пределите на своята планета, както нас. Но можем да кажем, че ще се сблъскват със същите физически проблеми като нас и наблюденията на преминаването на Земята по диска на Слънцето ще бъде най-очевидният начин за откриването на човечеството“, казва Рене Хелер (Rene Heller) от Института за изучаване на Слънчевата система в Гьотинген (Германия).
Хелер и колегата му Ралф Пудриц (Ralph Pudritz) предлагат да търсим извънземните не на случаен принцип, като „прослушваме“ целия околен Космос, а точно да фокусираме вниманието си върху тези планети и звездни системи, чиито хипотетични жители биха могли да ни открият и да ни изпратят сигнали.
Както разказват учените, днес планетолозите търсят планети извън пределите на Слънчевата система, като прилагат предимно два метода – транзитния метод, който се използва на телескопа „Кеплер“, и метода на лъчевите скорости, прилагани на редица наземни уреди от рода на спектрографите HARPS в обсерваториите на Новия свят.
Първият метод по същина е много прост – астрономите търсят планети, като наблюдават как яркостта на техните звезди периодично се снижава в момента, когато планета премине пред техния диск. Подобен начин позволява бързо да се откриват дори малки планети, сравними със Земята, а също и да се изучават техните свойства и да се търсят следи от разумен живот, като се наблюдава как се променя спектърът на светилото в момента на преминаването по неговия диск.
Ръководени от тази идея, учените се опитали да установят какви жители на какви звездни системи в близките околности на Земята, отдалечени от нас на не повече от 3200 светлинни години, принципно биха могли да видят как нашата планета преминава пред диска на Слънцето.
Както показали изчисленията, такива звезди са доста – около 10 000 светила, теоретично способни да поддържат живот в този вид, в който той съществува на повърхността на нашата планета. Около сто от тях принадлежат към жълтите и оранжевите джуджета, подобни на Слънцето.
Все още повечето от звездите от този списък така и не са изучени, но наскоро изстреляната сонда GAIA трябва да ги каталогизира и изучи в близките пет години.
Жителите на всички тези планети, ако те съществуват, трябва да виждат преминаването на Земята по слънчевия диск доста отдавна и да са разбрали по изместванията в спектъра на нашето светило, че на третата планета в тази звездна система има разумен живот. Част от тях, както и земляните, биха могли да се опитат да се свържат с откритите „извънземни“.
Поради тази причина авторите на статията предлагат да се обърне вниманието на Института по търсене на извънземен разум SETI и на наскоро откритата инициатива Breakthrough Listen към тясна ивица на небето, където са разположени тези звезди, за да се максимизират шансовете за откриване на братя по разум.