Шокиращи подробности от експеримента „Биосфера 2“
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:26
Преди дни на Земята след едногодишна експедиция на МКС се завърна руско-американският екипаж в състав Михаил Корниенко и Скот Кели. Нито Роскосмос, нито НАСА крият, че тази продължителна мисия е репетиция за полет до Марс.
Според изчисленията изпращането на екипаж на Червената планета може да се състои в близките 15-20 години. Полетът на Кели и Кириенко трябва да отговори на главния въпрос: може ли да се защити организмът на космонавтите от космическата радиация през 15-месечен полет до съседната планета?
След едногодишната мисия медиците съобщиха, че са решили тази задача. Значи пътят към Луната и Марс е отворен? Но не всичко е толкова просто. Щом хората напуснат орбитата на Земята, може да ги очакват опасности, които учените сега не са в състояние да предвидят. Илюстрация на тази тема е прочутият експеримент „Биосфера 2“, състоял се в САЩ в началото на 90-те.
„Биосфера 2“
За създаването на затворена екологична система в пустинята Аризона милиардерът ентусиаст Едуард Бас е похарчил 200 милиона долара. Целта на експеримента: да се разбере, може ли човек да живее в изкуствено създадена среда. Грандиозният опит бил осъществен с прицел колонизирането на Марс или създаването на убежища на Земята в случай на глобална екологична катастрофа.
Wikimedia Commons
„Биосфера 2“ се състояла от павилиони с различни климатични зони (тропическа гора, пустиня, океан, савана, мангрова гора) и била заселена с повече от три хиляди представители на флората и фауната. А екипажът на изцяло херметичната гигантска капсула се състоял от учени от топ клас.
Когато експериментът започнал, мнозина си мислели, че колонизаторите отиват на 2-годишна райска ваканция. Но осмината учени трябвало да балансират на границата между живота и смъртта.
„Ядяхме от самите себе си“
Първоначално колонизаторите били увлечени изключително много от експеримента.
„Чак тогава осъзнах, че се явявам част от биосфера – разказва Джейн Пойнтър. – Това изобщо не са абстрактни думи. Въглеродният диоксид, който издишвах, се поглъщаше от листата на бататите. Ядяхме толкова много батати, че в края на краищата кожата ми стана оранжева от тях. И въглеродът от тези батати отново стана част от мен. Може да се каже, че ядях един и същи въглерод всеки път. Всъщност ядях от самата себе си.“
Няколко седмици след началото на експеримента станало ясно, че съдържанието на кислород в атмосферата на капсулата по неизвестни причини спада и след няколко месеца трябвало да настъпи кислороден глад. Впоследствие станало ясно, че при проектирането не било отчетено, че голямо количество от кислорода ще бъде поглъщано от бактериите, които се оказали прекалено много в специално приготвената плодородна почва. Освен това кислородът реагирал с бетонната облицовка във вътрешността на „Босфера 2“ и се отлагал по стените във вид на калциев карбонат.
Wikimedia Commons
Колонистите разчитали, че ще ги спасят зелените дробове – дърветата от тропическата зона. Освен това те засадили всяко парче земя с бързорастящи видове, за да увеличат фотосинтезата. Но лъснала още една пробойна на създателите на комплекса. Те не предвидили такова явление като вятър. А без редовно полюляване стволовете на дърветата станали крехки и чупливи. Периодично зелените дървета, на които се молели учените, падали с трясък, чупейки всичко наоколо.
Поради повишената концентрация на въглероден диоксид започнали да измират животните. Измрели повечето обитатели на фермата, изчезнали всички насекоми опрашители. Но затова в ужасни количества се развъдили мравки и хлебарки.
16 месеца след началото на експеримента нивото на кислорода спаднало толкова, че хората започнали да се задушават нощем, когато поради тъмнината изработването на кислород от растенията спирала. През деня те изпитвали хронична апатия и умора. В един прекрасен момент лекарят Рой Уолфорд се уловил, че не може да събере наум две двуцифрени числа. Чак тогава колонизаторите поискали помощ от Голямата Земя и въпреки условията на експеримента започнали да засмукват кислород под купола.
„И тук директорът по научни изследвания ме заплю в лицето“
Друго шокиращо събитие за екипажа станал гладът. В един прекрасен ден завеждащата фермата Джейн Пойнтър си признала, че целият селскостопански комплекс може да осигури на колонията продукти само 83% от планираната дажба. Тя направила тези изчисления няколко месеца преди началото на проекта, но лекарят Рой Уолфорд я убедил да мълчи за своите опасения.
Работата е там, че Уолфорд разработил теория за удължаване на живота на основа ограничение на калориите в храната (при условие все пак, че организмът получава всички жизненонеобходими вещества). Възползвайки се от случая, докторът искал да проведе в рамките на „Биосфера 2“ и собствения си експеримент. Неговите лабораторни мишки, на които намалил калориите с 50%, живеели двойно по-дълго. Но с хората се оказало съществено по-сложно…
За първата година от експеримента колонизаторите загубили средно 16-18 процента от теглото си, тоест почти една пета. След кражбата на банани от склада (никой не си признал „престъплението“), започнали да го заключват. Докторът обаче тържествувал – медицинските анализи доказвали, че при подопитните се снижило нивото на холестерол, стабилизирало се кръвното налягане, подобрил се метаболизмът и работата на имунната система. Мъжете и жените се подмладили и здравето им се подобрило.
Wikimedia Commons
Постоянният глад плюс недостига на кислород се отразили по драматичен начин на отношенията в екипа. Колонизаторите започнали да изпитват един към друг откровена вражда. Те категорично отказвали помощ отвън, позовавайки се на чистотата на експеримента, и криели от Голямата Земя проблемите, възникнали на станцията. Други начело с Джейн Пойнтър смятали, че експериментът няма да загуби нищо, ако престанат да се мъчат и се подпомогнат с продоволствия и кислород.
„Един ден чистех кошарите за животните на фермата – спомня си тя. – Нямаше какво да се диша и се чувствах много зле. В този момент чух стъпки. Обърнах се и видях Абигайл Айлинг. Имаше нещо в устата. Не успях да кажа нищо, когато тя ме заплю в лицето. Успях само да попитам: „Защо?“ Абигайл отсече: „Ти си знаеш!“ И отмина…
Екипът все пак успял да завърши експеримента. Макар че им се наложило да отворят неприкосновения запас от продоволствия и да напомпат допълнителен обем кислород. В условията на полет до Марс или колонизиране на Червената планета този трик няма да мине. Хората биха загинали, защото няма да има кой да им се притече на помощ.
„Биосфера 2“ е добър урок за бъдещите експедиции. Нашият свят е много крехък и за да се създаде копие на Земята на друга планета, ще се наложи да влезем в ролята на самия Творец.
Хронология на събитията
26 септември 1991 година – начало на експеримента. На екипа от 8 участници предстои да живеят в продължение на 2 години в изкуствено създадена биосистема, абсолютно изолирани от външния свят.
Ноември-декември 1991. Учените откриват, че нивото на кислород в атмосферата на капсулата започва да спада със скорост 0,5% на месец. Колонизаторите започват интензивно да отглеждат биомаса, за да покачат съдържанието на кислород във въздуха, но усилията им са напразни.
Януари 1992. Пред колонизаторите се задава продоволствена криза. Посевите от ориз се оказват унищожени от вредители. Шведската маса е отменена, въвеждат се дажби. Тяхната енергийна стойност е 1700 калории на ден на човек. Това е недостатъчно за хора, заети с тежък физически труд.
Wikimedia Commons
Април-май 1992. В резултат на постоянни конфликти екипът се разделя на две враждуващи групи. 4-ма души начело с Джейн Пойнтър настояват да се поиска помощ отвън. Другата половина на екипа е категорично против нарушаването на чистотата на експеримента.
Ноември 1992. Страдащите от глад обитатели на „Биосфера 2“ отварят аварийните запаси с храна. Джейн Пойнтър известява за това ръководството на проекта. Тя е уволнена незабавно, заповядват ѝ да напусне територията на експеримента, но тя отказва да направи това.
Към януари 1993 година нивото на кислород спада от 21 до 14,2%. Такава концентрация се наблюдава в планините на височина 4080 метра. Хората започват да изпитват силен кислороден глад. Ръководството на проекта взема решение тайно да напомпа 23 тона кислород.
Май-юли 1993. Колонизаторите успяват да отгледат добра реколта с общо тегло повече от тон. Това им позволява да увеличат калориите в храната и частично да компенсират значителната загуба на тегло, наблюдавана в първата година.
26 септември 1993 годна – край на експеримента.
Ресурсите
Новите Робинзоновци разполагат със земя с площ 1,27 хектара. Те отглеждат банани, папая, батати, цвекло, фъстъци, ориз, пшеница и други култури.
Във фермата има 4 кози и 1 козел, 35 кокошки и 3 петела, 2 свине и 1 нерез. Освен това колонизаторите разполагат и със собствено рибно стопанство, в което отглеждат непретенциозната риба тилапия.
Екипът
Група А*
Сали Силвърстоун, 36 години. Капитан на колонията, експерт по селско стопанство. Решава организационни въпроси.
Марк ван Тило, 30 години. Капитан на колонията, професионален механик. Отговаря за техническите въпроси.
Абигайл Айлинг, 31 години. Океанолог, директор по научни изследвания.
Марк Нелсън, 44 години. Отговаря за иригационните и асенизационните системи. Пиар директор на проекта, поддържа връзката на обитателите на „Биосфера“ с външния свят.
Група Б*
Джейн Пойнтър, 29 години. Специалист по интензивно селско стопанство. Ръководи фермата и подсигурява колонията с храна.
Табер Маккалъм, 27 години. Технически асистент.
Линда Лей, 39 години. Ботаник, отговаря за флората в „Биосфера“.
Рой Уолфорд, 67 години. Лекар на екипа.
*На тези два враждуващи лагера се разделили колонизаторите, когато се сблъскали с глад и недостиг на кислород.
