В неведение за слънчевото затъмнение

Слънчевото затъмнение възниква, когато Луната закрива от земния наблюдател Слънцето изцяло или частично. Сянката на Луната преминава по планетата, нейният диаметър не превишава 270 километра, затова затъмнението се наблюдава само в тясна ивица на нейния път.

Слънчевото затъмнение е възможно само на новолуние, когато Луната се намира между Земята и Слънцето. Затъмненията биват пълни, частични, пръстеновидни и хибридни.

Слънчевото затъмнение е резултат от действието на небесната механика и времето. Тъй като Луната се е образувала преди 4,5 млрд. годни, тя постепенно се отдалечава от Земята с 3,78 см на година. Сега тя се намира на идеалното разстояние, за да съответства изцяло на размера на Слънцето за земния наблюдател и да го закрива изцяло.

Последното пълно слънчево затъмнение беше на 20 март 2015 година, а следващото е на 9 март 2016 г. Луната ще бъде близка до своя перигей, благодарение на което пълната фаза ще продължи повече от 4 минути. Затъмнението ще започне над Индийския океан, след това ще могат да го наблюдават над Тихия океан, а краят му ще бъде северно от Хавайските острови.

Затъмнението няма да може да се наблюдава от територията на България, тъй като у нас тогава ще бъде нощ.

Голяма част от пътя на лунната сянка ще премине над акваторията. Частично слънчево затъмнение ще наблюдават в Южна и Източна Азия, Северна и Западна Австралия, а също и голяма част от акваторията на Тихия океан.

В първия есенен месец – на 1 септември, ще има пръстеновидно слънчево затъмнение, което ще се наблюдава на голяма част от Африка, южната част на Арабския полуостров и голяма част от акваторията на Индийския океан. Максималната фаза ще бъде над Антарктида.

Пълното слънчево затъмнение може да се нарече щастлива случайност на природата. Диаметърът на Слънцето (около 1 392 000 км) е 400 пъти по-голям от диаметъра на Луната (3476 км). Но Луната също така е 400 пъти по-близо до Земята от нашата звезда (съотношението варира, тъй като орбитите са елиптични). В резултат, когато се пресичат орбиталните плоскости и се достигне определено разстояние, Луната във фаза новолуние може изцяло да блокира Слънцето, което се случва приблизително веднъж на 18 месеца.Интересно е, че има два типа сянка – умбра и пенумбра. Например простиращата се в космическото пространство конусовидна сянка на Земята има две части – светлата външна част се явява полусянка (пенумбра), а също и вътрешна пълна сянка (умбра. По време на пълно слънчево затъмнение Луната хвърля своята умбра върху земната повърхност.

В краткия период на пълната фаза, когато Слънцето изцяло е закрито от Луната, се появява красива корона – външните слоеве на слънчевата атмосфера. Тази фаза може да продължи до 7 минути и 31 секунди, макар че повечето пълни затъмнения обикновено са много по-кратки.

Частично слънчево затъмнение протича, когато само полусянката (пенумбра) преминава над нас. В тези случаи слънчевият диск винаги остава в полезрението по време на затъмнение. Доколко ще бъде закрит слънчевият диск, зависи от конкретни обстоятелства.Обикновено полусянката се плъзва по планетата в регионите на полярните области, но в такива случаи дори в местата, отдалечени от полюсите, намиращи се в зоната на преминаване на полусянката, може да се види само как Луната е закрила известна част от Слънцето.

Друг сценарий предполага, че ако наблюдателят се намира в пределите на 3000 км от пътя на преминаването на сянката при пълно затъмнение, той ще види частично затъмнение. Колкото по-близко е наблюдателят до пътя на сянката, толкова по-голямо покритие на слънчевия диск от Луната ще види той.

Пръстеновидното затъмнение е вид частично затъмнение, а не пълно. Неговата максимална продължителност е 12 минути и 30 секунди. Макар че Луната се намира пред Слънцето, нейният диск е прекалено малък, за да го закрие напълно. Тъй като орбитата на Луната е елиптична, нейното разстояние от Земята може да варира от 355 000 км до 405 000 км.Но тъмният конус на Луната – умбра – може да се простира не по-далече от 378 000 км, което е по-малко от средното разстояние между Луната и Земята. Затова, ако Луната е разположена по-далече, върхът на конуса на умбра не достига Земята. По време на такова затъмнение – антумбра, теоретично продължение на умбра достига повърхността и всеки, който се намира в това поле, може да види „огнен пръстен“ около Луната.

Хибридни затъмнения възникват, когато разстоянието от Луната до Земята е пределно за достигането на умбра до повърхността на планетата. Хибридните затъмнения също така се наричат пръстеновидно-пълни. Върхът на конуса на сянката при затъмнението пресича земната повърхност на централната линия на затъмнението.

В такъв момент протича и изменение на характера на затъмнението от пълно на пръстеновидно или обратно. В повечето случаи тези затъмнения започват като пръстеновидни, след това преминават в пълни, а после се връщат към пръстеновидни.

От всички затъмнения 28% се явяват пълни, 35% – частични, 32% – пръстеновидни, и едва 5% – хибридни.