Можем ли да се спасим от изригването на супервулкан?
Да! – смята ново изследване. Анализирайки планински образци, покрити с вулканична пепел, Грег Валентин и колегите му от Нюйоркския университет в Бъфало (САЩ) са открили, че скоростта на разпространение на смъртоносния поток пепел е между 16 и 72 км/ч.
Сложно е да се избяга от такъв поток, но е напълно възможно с автомобил.
„Действително е интересно, че толкова мощно изригване произвежда толкова бавни потоци – казва Валентин. – Те опустошават огромна територия, но сами по себе си са бавни, концентрирани и плътни.“
Най-доброто решение при изригването на вулкан логично е бягството колкото се може по-далече от него. Бягството от чудовищния исполин ще предотврати най-разпространените причини за смърт, свързани с вулканите – задушаване с пепел, травми и изгаряния от камъните и горещите газове, които се изхвърлят от кратера със скорост 480 км/ч.
Истинските „убийци“ са пирокластичните потоци, а не лавата. Именно те са изтрили от лицето на Земята римския град Помпей. През 1902 година вулканът Мон Пеле на Мартиника е изплюл пирокластичен поток, който е убил 29 000 души.
Пирокластичният поток е смес от вулканични газове с висока температура, пепел и камъни, изхвърляни от вулкана.
Сложно е да се разбере какво ще се случи, когато супервулкан с размерите на Йелоустоун „излезе извън кожата си“. Последното суперизригване на Земята се е случило преди 74 000 години на вулкана Тоба в Индонезия. Слоят вулканична пепел от това изригване се нарича туфа Пийч Спрингс (Аризона) и достига 140 метра дебелина до вулкана и 3 метра дебелина на 160 километра от него.
Туфа ( от. итал. tufo и лат. tūfus, tōfus) е вулканична пореста планинска порода, която се състои от втвърдена пепел.
Изследователите са изучили планинската порода на дъното на туфата в Аризона и са идентифицирали източниците на нейния произход. Учените са изяснили, че основно камъните са преодолели разстояние, което не превишава дължината на футболно игрище.
Като се отчитат размерът и разположението на камъните, учените са пресъздали модел на „пътешествието“ на потока. Оказало се, че само плътният и бавно движещ се пирокластичен поток е могъл да захване късчета от скали. Скоростта на бързия и сравнително тънък поток – 2340 км/ч – не му е позволила да отнесе камъни със себе си.
Калдерата, известна като Сребърния залив, е изплювала магма в продължение на няколко дни и е изхвърлила пирокластичен поток с ширина 1000 пъти по-голяма от река Мисисипи. Изригването на Пийч Спрингс е съпровождано от изхвърлянето ан 300 куб. км раздробени на прах планински породи.
За сравнение: изригването на вулкана Сейнт Хелънс във Вашингтон през 1980 година е произвело 1 куб. км материал. Изригването на Пинатубо на Филипините през 1991 година е изхвърлило 10 куб. км вулканично вещество.