Оставяме отпечатък от своето биополе навсякъде

Може ли да се диагностицират болестите на хората по снимки? На този и други въпроси отговаря волгоградският учен Юрий Гуров, професор от Руската академия за естествени науки, пред изданието Vpravda.ru.

Г-н Гуров, вие определяте скрито протичащи заболявания при хората. Как го правите?

Най-простият и сигурен начин е да се измери електрическият потенциал на различни точки на ушната мида. Всяка от тях съответства на един или друг орган от нашето тяло, свързана е с него физиологично. И според величината на електрическия потенциал на всяка от тези точки не е трудно да се определи състоянието на самите органи.

Тези точки са разположени на нашата ушна мида в ред, обратен на този, в който, са разположени вътрешните органи на човешкото тяло, като се започне отдолу нагоре. Тоест долните точки на ушната мида съответстват на главата, средните – на поясната област, органите от коремната кухина. И така нататък…

Опитен екстрасенс може да определи заболяванията на човека и без да се докосва до биологично активните точки, по постоянното биополе, например. Това поле, разбира се, може да се възприема не само от човек, но и от много течности, кремове, восък, дори бои.

Затова ли най-силно възприемаме картините на известни художници, когато се намираме близо до тях?

Именно. Боите, нанесени на платното, съхраняват памет за биополето на художника в периода, когато е работил над картината. И изразът, който често се употребява: „Вложил е душа в картината“, в тези случаи съответства на истината практически буквално.

И при частично поляризирана (например при лунна) светлина това излъчвано от картината биополе на художника понякога може дори да се види като примигващи около картината проблясъци. В това е една от причините в старинните замъци, чиито стени са украсени с картини, хората нерядко да виждат нощем това, което се възприема от тях като привидения…

Да, но ако всеки човек излъчва свое биополе навън, то тези биополета трябва да си взаимодействат при нашите срещи…

И точно тона се случва. Това взаимодействие може да се прояви различно – от дълбока съвместимост между хората до пълна антипатия.

Картината на човешкото биополе обикновено има форма буквално на заобикалящи го от всички страни енергийни иглички, които може да се сравнят с бодлите на таралеж. И съвместимостта или несъвместимостта между хората може да се обясни с това, по какъв начин си взаимодействат „игличките“ на техните биополета.

При срещата между хора някой от тях неочаквано може да почувства дискомфорт. Затова екипите от хора, които в процеса на работа трябва много да си взаимодействат, следва да се формират, като се отчита съвместимостта на техните биополета.

Но и това условие не е единствено. При формирането на колективи от творчески хора следва да се отчита и нивото на екстровертност и интровертност на участващите в тях хора.

Може ли по-подробно да обясните на читателите смисъла на тези понятия?

Колкото по-екстровертен е човек, толкова по-изразена е у него насочеността към света, който го заобикаля. Човек с преобладаването на интровертност обикновено е вглъбен в себе си, в своите мисли и преживявания.

Кой от тези два типа е за предпочитане?

Изразено екстровертният човек може да предсказва бъдещето – дори до пророчества. Докато интровертният човек по-добре усеща миналото. Екстровертите обикновено могат по-добре от всички да определят болестите на човека дори в началния, скрит период на тяхното протичане. А на интроверта, на свой ред, е подвластен самият процес на лечение на другите хора.

За добрата работа на творческия екип съотношенията в него трябва да са такива: човекът, който генерира идеите, трябва да е екстроверт – също екстровертен трябва да е и критикът на тези идеи. Докато най-добри изпълнители на тези идеи ще бъдат интровертите.