Село в Мианмар използва останки от предци за игри

На склон, от който се открива гледка към село Парте в планинския щат Чин в Мианмар, са разхвърляни човешки останки. Местните жители от десетилетия използват костите за зловещи игри.

Сред останките може да се открият части от гръбначни стълбове, бедрени кости, ребра и челюсти с пожълтели зъби, но учудващо малко черепи. Сякаш повечето тела са били захвърлени тук с вече отделени от тях глави след екзекуция. Но всъщност обяснението е много по-странно, пише Mashable.

„Хвърляхме черепи надолу по склона и гледахме кой ще стигне по-далече“, разказва възрастен местен жител и добавя, че децата, които си играят с костите, са приспособили пищяли на краката за палки на барабани.

© Charlotte England/Mashable

По такъв начин жителите на селото са направили нещо като игрална площадка в пещерата на склона. Останките принадлежат на техни дохристиянски предци, които вероятно са практикували анимизъм чак до края на Втората световна война.

Засега не е ясно защо жителите са оставили своите предци непогребани на върха на хълма. Възможно – поради уважение към вярванията на прародителите, които предавали телата на починалите на волята на природните стихии.

Освен това никой не знаел на кого точно принадлежат останките. „Няма никакви записки, тъй като нашите предци са били неграмотни.“

Представителите на съвременното общество вероятно ще се възмутят от подобно отношение към човешки останки, но разликата е само в отношението към починалите.

© Charlotte England/Mashable

Западната цивилизация провожда с почести починалите в последния им път, засипва телата в земята, а след години ги ексхумира за изследвания или на този участък се прокарва например магистрала, дава пример д-р Дънкан Сайер, от университетите Бат във Великобритания.

Този център е единственият в страната, където се изследват социалните аспекти на смъртта, умирането и скръбта. Във всеки случай наблюдението на общество, което реагира на неизбежната смърт с игра, а не с ужас и отвращение, освежава погледа към картината на света.