Малката Венера от степите
Деликатна палеолитна Венера току-що е открита в района на Брянск в Русия.
Статуетката е едва 5 см висока и е издълбана от слоновата кост на вълнест мамут. Новата „палеолитна Венера“ е датирана от преди 23 000 години. Открита е наскоро в Сибир.
С огромните си хълбоци и щедри гърди изящната кръгла фигурка, независимо от малкия размер, е в съответствие с „класическите“ критерии на тези женски статуетки.
В района Брянск в Западна Русия специалисти от катедрата по палео – археология на Московския институт по археология и етнография изровили фигурката на място, наречено „Котильово-2“, което проучват от 1993 г. насам.
Според Константин Гаврилов, автор на находката (публикация в Сибирски времена от 17 април 2017 г.), фигурката с огънатите крака е била в земята, близо до костите на мамути, на които все още се виждат следи от минерални пигменти. Скоро подобен артефакт е открит и близо до река Ангара, край езерото Байкал.
С огромните си форми и отсъстващо лице, подобни скулптури на женски тела са откривани още от 19 век на обширни територии от Атлантическия океан чак до руските степи. Към момента са открити общо около 250 такива фигурки, които учените наричат „Венера“.
Първата от тях е открита във Франция, в Лаугрия-Базе, в Дордоне, през 1864 г. Любопитно е, че нито една от тези статуи не е била намирана на Иберийския полуостров.
Размерът им варира от 4 до 25 см, а възрастта на най-старите от тях е повече от 35 хиляди години, какъвто е случаят на намерената през 2008 г. в Холе Фелсдепозит в Германия.
Интересното е, че за огромната част от тях е в сила извънредна последователност във външния вид в продължение на хилядолетия независимо от времето или мястото, на които са откривани.
Ролята и функцията на тези фигурки, оформени от слонова кост, меки скали или друг камък винаги са били обект на дискусия. Във Франция например последната Венера, известна като Renancourt, е висока 15 см, нарязана е от варовик и е открита през 2014 г. в района на Амиен.