Разумни въпроси около убийството на Кенеди, от Джордж Фридман*

Петдесет и четири години след убийството на Джон Ф. Кенеди, разузнавателната общност на САЩ най-накрая разсекрети файловете, свързани със смъртта му. Само че не всички файлове – президентът беше призован да задържи разсекретяването на някои от тях.

Разузнавателните служби твърдяха, че досиетата съдържат изключително чувствителен материал, който би навредил на националната сигурност и че имат нужда от време, за да прегледат и премахнат тази информация. Предвид факта, че от самото начало са знаели, че файловете ще бъдат освободени някой ден и че са знаели от години, кога ще настъпи този ден, искането към президента беше още по-странно: Първо, че повече от половин век след убийството все още има толкова чувствителна информация, че трябваше да бъде задържана, и второ, че все още не са идентифицирали цялата критична информация.

Това е моментът, в който един разумен човек би предположил, че има нещо нередно. Разузнавателната общност иска обществеността да вярва, че материалът е много чувствителен и че сложността на отстраняването на тази информация е извън обхвата на обществеността. Обществеността приема това за логично заключение: че разузнавателната общност крие нещо важно. Спекулациите растат за това, какво може да е това нещо. И защо не? Това се нарича теория на конспирацията и всеки, който се присъединява към конспиративни теории, обикновено се описва като „откачен“.

Разумни въпроси

Все пак има разумни въпроси, които да бъдат зададени за убийството на Кенеди – мистерията, с която започна всичко – но и не само. Нека да дам два примера.

Лий Харви Осуалд живее в Съветския съюз. Съветите го изпращат в Минск, за да работи в радиофабрика. Среща се с Марина, която живее с чичо си, полковник в МВД, охраната на съветското министерство на вътрешните работи. Той се жени за нея след като я познава само от шест седмици, след това кандидатства за изходна виза от Съветския съюз и я получава за Марина и себе си. Това е време, когато изходните визи от Съветския съюз са толкова редки, колкото зъбите на кокошката. Въпреки това племенницата на един полковник от МВД има право да се ожени за американец и да си тръгне с него, защото е недоволен от живота в Съветския съюз. При връщането си в САЩ очевидно семейство Осуалд не са подложени на задълбочено проучване.

Джеймс Ърл Рей, убиецът застрелял Мартин Лутър Кинг младши (през 1968 г.), е бил избягал затворник, прекарал голямата част от живота си в затвора. След като избягал от затвора и преди стрелбата той придобил кола и пътувал. След убийството отишъл в Канада, където получил и канадски паспорт (след като вече имал американски). Според много доклади той е открит с около 10 000 долара в брой. Според цялата налична информация, Рей е бил далеч от това което наричаме „ум като бръснач“, а получаването на фалшиви паспорти под други имена си е доста сложно. Също така бих се усъмнил, че той е имал през целия си живот 10 000 долара преди да попадне в затвора.

Ако тези факти са верни – и изглежда, според доклада на Уорънската комисия и публикуваните доклади за Рей, те повдигат въпроси, на които разузнавателната общност трябва да отговори дори половин век след събитията. Вероятно разследванията не са могли да намерят отговори или може би официалните версии – дори да изглеждат твърде странни – са истината. Ясно е, че разузнавателната общност отхвърля с презрение теориите за конспирацията, но без никакъв отговор – не изграждат доверието у общността.

Аз лично намирам обяснението със самотния стрелец, което се дава и за двата случая, за недостатъчно. Разузнавателната общност не ми се струва, че се занимава с някаква огромна конспирация – те просто изглежда, че нямат улики. Нека категорично заявя, че нямам представа за какво говоря. Но предвид това, което мисля, че знам, това не са неразумни неща, които да се запитат.

*Джордж Фридман (на английски: George Friedman) e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Автор на няколко книги, сред които най-известните са „Тайната война на Америка“ от 2004 г. „Следващите 100 години“. В момента Фридман е основател и директор на друга, нова частна аналитична компания, която се нарича Geopolitical Futures.