Циклони на Юпитер, заключени в геометричен танц, бяха наблюдавани от Джуно

Космическият кораб Джуно – „Juno“ – е в орбита около Юпитер от 2016 г. и вече е предоставил богата информация за газовия гигант. Четири статии публикувани в списание Nature, описват нови наблюдения на Юпитер, които ни дават поглед върху полюсите на планетата и много по-добро разбиране за това, което става под повърхността му.

Полярните региони на Юпитер, която е най-голямата планета в нашата Слънчева система, са много малко изследвани. Това е така поради факта, че ротационните оси на Юпитер нямат наклон и полюсите остават невидими при наблюдение от Земята. Сега Джуно е първият космически апарат, който целенасочено прелита покрай полюсите на планетата.

Започвайки от повърхността, една от статиите описва особена активност, която се случва на полюсите на Юпитер. Досега беше известно, че най-северните и най-южните райони на планетата са терени на доста големи циклони. Новите изображения направени от Джуно обаче, показват, че тези циклони са подредени по доста странен начин – осем циклона обграждат един огромен на север, а пет заобикалят един централен циклон на юг.

Можете да видите южното разположение в изображението. Те са били разположени по този начин по време на множество орбити на Джуно, но защо са се подредили по този начин или защо не са се слели все още, не може да се разбере.

Две други статии хвърлят поглед върху известните ленти на повърхността на Юпитер, като се опитват да определят дали тяхната активност е свързана с това, което се случва под повърхността на планетата. Юпитер има много различен модел на повърхността със своите ярки и тъмни ленти от газове, всяка от които се характеризира със силни ветрове, протичащи в противоположни посоки.

Засега учените не могат да кажат дали тази дейност се простира и под повърхността на планетата. Въпреки това, чрез измерване на малки различия в сигналите, които Джуно изпраща обратно на Земята докато пътува около Юпитер, изследователите успяват да определят, че гравитационното поле на Юпитер не е еднакво на северното и на южното полукълбо. И тази липса на симетрия предполага, че това, което се случва на повърхността на Юпитер, се простира и в дълбочина.

За да могат повърхностните ветрове да засегнат нещо толкова важно, каквото е гравитационното поле на планетата, те трябва да се движат по-надълбоко в нея. На базата на това наблюдение, друга група изследователи успя да покаже, че повърхностните течения на Юпитер се простират на дълбочина около 3000 километра – много по-дълбоко от очакваното – и съставляват около един процент от масата на самата планета. Заедно тези статии отговарят на дългогодишния въпрос дали повърхностната активност на Юпитер продължава и по-надолу. Отговорът е утвърдителен.

И още нещо произтичащо от изводите направени в четирите статии. Макар че е известно, че ядрото на Юпитер е течност, основно съставена от водород и хелий, изследователите откриват чрез измерванията на Джуно, че течната сърцевина на Юпитер се върти и има поведението на твърдо тяло. Учените смятат, че газовете в сърцевината са електрически заредени и следователно се преместват заедно от масивното магнитно поле на планетата.

Тези нови проучвания позволяват да погледнем под повърхността на Юпитер и не само отговарят на някои въпроси за самата планета, но ни дават представа и за това как газовите гиганти като Юпитер функционират и се развиват. Мисията на Джуно вероятно ще продължи още няколко години и се надяваме, че ще има още открития за тази странна и прекрасна планета.