Решаването на две мистерии ще покаже има ли живот на Марс

През юни НАСА разкри два невероятни факта: първо, че на Марс има органична материя, и второ, че нивата на метан в атмосферата на планетата се променят във времето. Това са доста вълнуващи новини, които разтърсиха досегашното разбиране за астробиологията. И макар това да не е непременно доказателство, че извънземните са там, голяма част от земния метан е произведен от живи същества.

Неотдавнашните находки на метан „ни изправяха пред надеждни данни, които изискват тълкуване“, пише екип от международни учени в проучване, публикувано наскоро в изданието Astrobiology. Авторите на изследването са направили точно това – те са определили какви измервания, експерименти и мисии NASA и другите космически организации трябва да предприемат, за да подкрепят търсенето на живот на Марс.

Накратко, учените искат да проучат геоложката дейност на Марс. Те искат да разберат връзката между тези новооткрити органични съединения и променливия метан в атмосферата. Целта им е да намерят следи от други молекули и газове, които да направят възможно някои примитивни, микроскопични форми на живот да оцелеят под повърхността на планетата. Ето кои са двете мистерии, които ще се опитат да решат.

Първо: Redox Gradient*

Когато ядем, телата ни използват енергията от храната чрез химични реакции, които създават обратен поток от електрони и кислородни атоми между молекулите. Това движение назад и напред е необходимо за подхранване на тялото на всички живи същества. Но поради екстремната атмосфера на Марс, този баланс там не съществува. Атмосферата е толкова силно окисляваща, че тези реакции биха се случили само в една посока. Всяко живо същество на Марс би реагирало толкова силно с въздуха, че не би могло да оцелее. Изследователите търсят компоненти в атмосферата на Марс, които да балансират тази реакция, което би направило живота там възможен.

Второ: Източникът на метан

Следващата стъпка към разбирането дали на Марс някога е имало живот, предполагат изследователите, е да се сондира под повърхността на Марс, за да се разбере откъде идва този метан. Докато живите същества на Земята произвеждат метан като разграждат храната, това не е единственият начин газът да се появи в атмосферата.

Предстоящата мисия InSight на НАСА, ще направи точно това, ще изследва под повърхността на Марс. Тази мисия ще бъде насочена основно към изучаване на сеизмичната дейност на Червената планета, но кой знае какво може да открие по пътя си?

Най-доброто предположение на учените за това, защо нивата на метан на Марс се колебаят, е свързано със сезонното замразяване и размразяване на лед, който с течение на времето улавя и освобождава метан (това вече е известно от данните получени от роувъра Curiosity). Но все още не може да се каже колко дълго е бил там метанът или дали се генерира нов. И това означава, че намирането на източника на метан на Марс е доста сложно.

Чрез изследване на химическия състав на подземните проби и предприемането на повече атмосферни измервания, учените биха могли да научат дали този метан произлиза от биологични процеси или от сложни химични реакции, които изобщо не включват форми на живот.

Изследователите зад този проект не го осъществяват, защото има супер убедителни доказателства, че на Марс е имало или има условия поддържащи живота. Всъщност, както астробиологът Калеб Шарф твърди, „далеч по-разумно е да се предположи, че живот не съществува никъде другаде освен на Земята“.

Но ако по някакъв фантастичен начин се окаже, че има някакви микроби, които се крият под повърхността на планетата или ако на Марс има някаква форма на живот, стратегията на авторите на изследването вероятно представлява най-добрия шанс да бъде намерен.

Публикувано в изданието Futurism.com.

–––––––––––––––––––––
Redox Gradient* – Дихателна верига, поредица от няколко преносители, чрез които водородът, отделен при окислението на различни метаболити, се отвежда до крайния акцептор кислорода. Свързването на водорода с кислорода се осъществява с посредничеството на няколко междинни преносители, които преминават обратимо от окислено в редуцирано състояние. Те са универсални за всички аеробни организми и се наричат окислително-редукционни (редокс) системи с биологично значение.