Откриха олово в зъбите на неандерталци, живели преди 250 000 години

Изследователи от Катедрата по медицина на околната среда и общественото здраве в Icahn School of Medicine at Mount Sinai, съобщиха за най-ранните доказателства за експозиция на олово в изчезнал човекоподобен вид отпреди 250 000 години.

Това проучване е първото, което докладва за експозицията на олово в останките на неандерталци, и е първото, което използва зъбите за възстановяване на климата по време на ключови събития в развитието и определящи фактори за ръста на населението.

Резултатите от проучването бяха публикувани онлайн на 31 октомври в Science Advances, списание на Американската асоциация за напредък на науката.

Международният изследователски екип от биологични антрополози, археолози, учени и експерти по околната среда, са измерили равнището на барий, олово и кислород в зъбите на неандерталци, като доказателства за периода на кърмене, отбиване, растеж, както и за химическото въздействие върху организмите им.

С този метод е станало възможно да се съди и за определени изменения на климата в този период. Анализът на елементите намерени в зъбите е разкрил краткосрочно излагане на олово по време на студените сезони, вероятно от поглъщане на заразена храна или вода или вдишване от пожари, съдържащи олово.

По време на развитието на плода и детството всеки ден се образува нов слой на зъбите. По време на образуването на всеки един от тези „пръстени на растежа“, някои от многото химикали, които циркулират в тялото, са хванати във всеки слой, което осигурява хронологичен запис на експозицията. Изследователският екип използвал лазери, за да изпробва тези слоеве и да възстановява миналите експозиции заедно с нарастващите маркировки, подобно на използването на пръстени за растеж върху дървото, за да се определи историята на растежа на това дърво.

Тези доказателства са позволили на екипа да свърже развитието на отделните пра човеци с древните сезони, разкривайки, че един от неандерталците е роден през пролетта и че и двете деца на анализираните неандерталци по-често са били болни по време на студени периоди. Констатациите са в съответствие с модела на бозайниците, които носят поколението си по време на периоди на повишена наличност на храна.

Продължителността на кърменето от 2,5 години при един индивид е подобна на средната възраст на отбиване при пред индустриалните човешки популации. Изследователите отбелязват, че не могат да направят широки обобщения за неандерталците поради малкия размер на изследването, но техните методи на изследване предлагат нов подход към отговорите на въпросите за отдавна изчезналите видове.

„Традиционно хората смятат, че експозицията на олово е настъпила в популациите само след индустриализацията, но тези резултати показват, че това се е случило стотици хиляди години по-рано, преди оловото да бъде широко разпространено в околната среда“, казва Кристин Остин, един от водещите автори на изследването.

„Нашият екип планира да анализира повече зъби от нашите предци и да проучи как водещите експозиции може да са повлияли на здравето им и как това може да се свърже с начините по които нашите органи реагират на олово днес.“

„Моделите на хранене в нашето ранно детство имат далечни последици за здравето ни и като разберем как се развива кърменето, можем да помогнем на сегашното население да се насочи към добрата практика на кърмене“, казва Маниш Аурора, професор в Катедрата по медицината на околната среда и общественото здраве в Медицинското училище в Икан.

„Нашият изследователски екип работи върху прилагането на тези техники в съвременното население, за да проучи как кърменето променя здравословните траектории, включително тези на възпроизводството на нервите, здравето на сърцето и други резултати с висок приоритет в здравеопазването днес“.

„Това проучване показва сериозен пробив в реконструкцията на древния климат, който е важен фактор за човешката еволюция, тъй като температурите и валежите са повлияли върху пейзажите и хранителните ресурси, на които са се основавали нашите предци“, казва друг от авторите на изследването Таня Смит, доктор в Грифитския университет.

Други ключови автори на проучването са Даниел Грийн от института Forsyth и Рено Жан – Бойо от Южен кръст, университет в Австралия. Други институции, включени в това проучване, са Нюйоркския университет, Харвардския университет, Австралийския национален университет и Institut de Palentologie Humaine във Франция.