И Индия ще каца на Луната

Следващият месец, ако всичко е наред, Индия ще се превърне в петата страна, която каца на Луната.

Тежката индийска ракета ще излети от космическия център Satish Dhawan в Шрихарикота в щата Андра Прадеш, като ще изведе в орбита на Луната безпилотния тежащ 3890-килограма космически кораб, наречен Chandrayaan-2, проектиран и разработен от Индийската организация за космически изследвания (ISRO).

За разлика от предшественика си, Чандраян-1, който е обикалял около Луната през март 2008 г., той ще спусне на повърхността на лунния южен полюс капсула с роувър, които ще събират данни за топографията на Луната, минералите и много тънката й атмосфера.

Докато обикаля в орбита, вграденият инфрачервен спектрометър на кораба ще започне да търси относително изобилие на хидроксилни йони и водни молекули.

Радарният инструмент ще сканира постоянно затъмнените кратерни основи в полярните региони, за да открие воден лед. Също така ще бъде картографирана дебелината на реголита – слоя отломки, който покрива твърдите скали, и ще бъде измерена електрическата проводимост.

На повърхността на Луната капсулата Викрам (Vikram), наречена така на индийския астрофизик Викрам Сарабхай, ще включи в действие редица високотехнологични уреди. Сеизмометър ще записва лунните вълни близо до площадката за кацане, предлагайки данни за лунното ядро.

Вградената термична сонда ще направи първите измервания на вертикалния профил на температурата и топлопроводимостта на почвата, изтласквайки се до дълбочина 10 сантиметра.

Роувърът, наречен Прагян (Pragyan), тежи 25 килограма и ще премине около 100 метра, за да анализира съдържанието на почвата и ще изпрати данните до кацналата капсула с помощта на малка радио антена на върха на вертикално монтиран слънчев панел. Капсулата от своя страна ще предаде информацията на Земята.

Две цифрови навигационни камери на предната страна ще помогнат на Pragyan да избегне препятствия като кратери, камъни и ями. Сгушен под палубата на роувъра, лазерен инструмент ще идентифицира и оцени следи от летливи елементи на лунната повърхност от разстояние от 200 милиметра.

„Инструментите на сондата и роувъра ще предоставят важни данни, които не могат да бъдат получени чрез дистанционно наблюдение, и могат да действат като начин за потвърждаване на истинската обстановка на повърхността на Луната“, казва Шрирам Бхиварасау от Лунния и планетарен институт на Университета за космически изследвания (Lunar and Planetary Institute of Universities Space Research Association -USRA) в САЩ.

„Чрез изучаване на полярните летливи отлагания на Луната, на минералите и наличието на химически елементи, на топографията и на екзосферата, Chandrayaan-2 ще предостави нови идеи за произхода на Луната и ранната й история.“

Chandrayaan-2 ще носи и ретро-отражатели, собственост на НАСА – огледала, които отразяват лазерни светлинни сигнали, изпратени от Земята. Сигналите ще помогнат да се определи точното местоположение на кабината кацнала на повърхността, което ще позволи на учените да изчислят по-точно разстоянието до Луната.

От създаването си през 1969 г. ISRO играе ключова роля в развитието на програмите за изследване на космоса в Индия. При успешно кацане на капсулата на Чандраяан-2 на Луната, Индия ще се присъедини към глобалния лунен клуб, следвайки Съветския съюз през 1959 г., САЩ през 1969 г., Китай през декември 2013 г. и Израел през 2019 г.

Следващата цел пред Индия е да изпрати астронавти в космоса до 2022 г. Научните изследователи на ISRO вече разработват и тестват ефикасността на Gaganyaan, напълно автономен 3,7-тонен космически кораб, предназначен да носи екипаж на орбита и да се върне на Земята след мисия от седем дни.