НАСА засече движение на водни молекули на Луната

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Когато стане обяд на Луната, водни молекули започват да танцуват около светлата страна на спътника на Земята.

Това се случва, защото повърхността на Луната се загрява, молекулите на водата се отделят и намират друго, по-хладно място, където да останат, докато температурите се охладят, установиха учени, използвайки данни от Lunar Reconnaissance orbiter (LRO) на НАСА, който обикаля Луната от 2009 г.

Водата на повърхността на Луната съществува главно в две форми: замръзнала, тъй като ледените участъци винаги са обвити в тъмнина близо до полюсите и във вид на водни молекули, разпръснати по повърхността, свързани с пясъка в реголита или почвата на Луната.

На борда на LRO има UV спектрограф, инструмент, който измерва UV светлината (от слънцето), която се отразява от повърхността на Луната.

Чрез разделянето на отразената ултравиолетова светлина на различни дължини на вълната, инструментът създава „спектър“ на светлината, който се различава в зависимост от вида на материала, който светлината първо среща. Когато водата е налице, инструментът открива различен спектър от светлина, отколкото когато не е.

През деня повърхността на луната се загрява, като достига пикови температури около обяд. В резултат на това водните молекули се отделят от реголита, (повърхностният слой на лунната почва), стават газообразни и мигрират към по-студените зони, където са по-стабилни – както към близки, по-студени райони на повърхността, така и към тънката атмосфера на Луната.

По-късно през деня, когато температурите отново паднат, молекулите се връщат и се прикрепят отново към повърхностния слой на лунната почва. Екипът е установил, че това е вярно най-вече за хълмисти райони, познати като лунните планини.

И нещо друго: данните от LRO поставят под съмнение една теория за това, как молекулите на водата са се озовали на Луната.

Популярното обяснение е, че водородните йони попадат на Луната от входящи слънчеви ветрове и взаимодействат с кислорода от железния оксид в реголита, образувайки водни молекули или H2O.

Но ако това е така, когато Луната е защитена от слънчеви ветрове – когато тя се завърти така, че Земята директно блокира вятъра – количеството на тази вода трябва да намалее. При новото изследване, учените открили, че дори когато Луната е защитена, количеството на водните молекули не се е променя. Това показва, че лунната вода се натрупва с времето и не произлиза директно от слънчевия вятър, заключава изследването.

Въпреки това, учените не могат да изключат възможността, че това, което откриват със своя спектрограф, е всъщност вода и не е водороден оксид, който има подобна дължина на вълната и една молекула по-малко от водорода, обясняват авторите в списание Geophysical Research Letters.

„Тези резултати помагат за разбирането на лунния цикъл на водата и в крайна сметка ще ни помогнат да научим повече за достъпността на водата, която може да бъде използвана от хората при бъдещи мисии на Луната“, заявява в изявление водещият автор Аманда Хендрикс, старши учен в Планетарния научен институт.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори