Изследователи от НАСА и Лабораторията по приложна физика към университета „Джон Хопкинс“ в Лорел, Мериленд, съобщават, че потоците метеорити, които се сблъскват с Луната, освобождават в тънката лунна атмосфера краткотрайна водна пара.
Резултатите ще помогнат на учените да разберат историята на лунната вода – потенциален ресурс за поддържане на дългосрочни операции на Луната и човешко изследване на дълбокия космос.
Моделите бяха предсказали, че въздействието на метеорити може да освободи водата от Луната като пара, но учените все още не бяха наблюдавали явлението.
Сега екипът е намерил десетки от тези събития в данни, събрани от роботизираната мисия на НАСА Lunar Atmosphere and Dust Environment Explorer. LADEE е роботизирана мисия, която обикаляше Луната, за да събере подробна информация за структурата и състава на тънката лунна атмосфера и да определи дали прахът от повърхността й е издигнат в лунното небе.
„Проследихме повечето от тези събития с известни метеоритни потоци, но наистина изненадващо е, че открихме и доказателства за четири потока, които преди това не бяха открити“, каза Мехди Бена от космическия център на НАСА в Грийнбелт, Мериленд и университета. на Мериленд. Бена е водещ автор на изследването, публикувано в Nature Geosciences.
Новооткритите метеоритни потоци, наблюдавани от LADEE, са настъпили на 9 януари, 2 април, 5 април и 9 април 2014 г.
Има доказателства, че Луната има вода (H2O) и хидроксил (OH), по-реактивен род на H2O. Но дебатите продължават за произхода на водата, дали тя е широко разпространена и в какви количества може да присъства на повърхността.
„Луната не притежава значителни количества H2O или OH в атмосферата си през повечето време“, казва Ричард Елфич, учен от проекта LADEE в изследователския център на НАСА в Силициевата долина в Калифорния. „Когато обаче Луната преминава през един от тези метеоритни потоци, достатъчно пари биват изхвърляни, за да ги открием и видим. А след като, събитието свърши и потокът от метеорити си замина, H2O или OH изчезнаха“.
Учените често използват термина „вода“, за да обозначат и H2O, и OH. Задачата да разберат колко H2O и колко ОН присъстват, ще бъде част от бъдещите мисии на Луната.
LADEE, която е построена и управлявана от изследователския център на Амес в Силициевата долина в Калифорния, открива парата с помощта на нейния масов спектрометър – инструмент, построен от Годард. Мисията обикаля Луната от октомври 2013 г. до април 2014 г., време за което събра подробна информация за структурата и състава на лунната атмосфера, или по-точно, „екзосферата“ – слабата обвивка на газовете около Луната.
За да освободят водата, метеоритите трябва да проникнат на поне 8 сантиметра под повърхността. Под този сух горен слой се намира тънък преходен слой, а след това хидратиран слой, където водните молекули вероятно са прикрепени към парчета пръст и скала, наречени реголит.
От измерванията на водата в екзосферата, изследователите изчисляват, че хидратираният слой има водна концентрация от около 200 до 500 части на милион, или около 0.02 до 0.05 процента от теглото. Тази концентрация е много по-суха от най-сухата земна почва и е в съответствие с измереното от предишни изследвания. Толкова е сухо, че човек трябва да обработи повече от един метричен тон реголит, за да събере 470 милилитра вода.
Тъй като материалът на лунната повърхност е пухкав, дори един метеорит, който е с диаметър от 5 мм, може да проникне достатъчно дълбоко, за да освободи водни пари от реголита. С всяко въздействие малката ударна вълна изхвърля вода в околността.
Когато поток от метеорити пада върху лунната повърхност, освободената вода влиза в екзосферата и се разпространява през нея. Около две трети от тази пара излиза в космоса, но около една трета се връща на повърхността на Луната.
Тези находки биха могли да помогнат да се обяснят отлаганията на лед в студените капани в тъмните кратери в близост до полюсите на Луната. По-голямата част от известната вода на земния спътник се намира в тези студени капани, където температурите са толкова ниски, че водните пари и други летливи вещества, които срещат повърхността, ще останат стабилни за много дълго време, може би за няколко милиарда години. Метеоритните удари могат да пренасят вода както в студените капани, така и извън тях.
Екипът изключи възможността цялата открита вода да идва от самите метеорити.
„Ние знаем, че част от водата трябва да идва от Луната, защото масата на водата, която се освобождава, е по-голяма от водната маса в метеоритите“, казва вторият автор на статията, Дана Хърли от университета „Джон Хопкинс“, Лаборатория по приложна физика.
Анализът показва, че метеоритите въздействат по-бързо, отколкото може да се получи от реакции, които се появяват, когато слънчевият вятър срещне лунната повърхност.
„Водата, която се губи, е вероятно древна, или датираща от образуването на Луната или депозирана в началото на нейната история“, казва Бена.
Така и така си тук …
… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.
