Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Учените имат вече представа кога водата на Марс изчезва

8 октомври 2019 г. в 10:14
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:18

Може би сте го чували, при това много пъти – на Марс има вода. Или е имало отдавна, а сега се намира в изолирани джобове под повърхността. Последните 20 и повече години на мисии на Марс от НАСА, Европейската Космическа Агенция и други космически агенции, сочат един свят, който някога е бил топъл и мокър, а сега е студен и сух.

Сега, когато знаем, че Марс някога е имал вода, отключваме по-дълбоки въпроси – „кога“ и „за колко време“ е имало вода там. Ново откритие, докладвано в Nature Geoscience, дава поглед върху водното минало на Марс и може да посочи кога Червената планета започва да изсъхва.

Роувърът Curiosity изследва район на Марс, по-точно Кратера Гейл, за който се смята, че е бил древно езеро. Новите резултати идват от горната формация, която има оголвания, върху които учените от мисията всъщност могат да видят утаечни слоеве. Това го прави идеално място да се установи наистина как Марс се променя във времето.

Конкретните материали в новото изследване имат висока концентрация на сулфатни соли. Те са в по-голямо изобилие от другите материали, взети за проби досега, което означава, че произхождат от много особена епоха в историята на Марс – късната Хесперианска епоха.

Хесперианската ера е време, започнало преди около 3,7 милиарда години, когато на Марс е имало активни вулкани и много вода в плитки морета и езера. Точната крайна дата на този период не е определена, но според статията, това е станало преди около 3,3 милиарда години.

Епохата стигна до своя край, когато Марс губи атмосферата си, което затруднява задържането на моретата и езерата. Някои от тях са замръзнали и съществуват и днес като подземни ледници. Може дори да има някои подземни езера, които все още са течни. Но голяма част от някога изобилната вода на планетата се е изпарила, тъй като климатът на Марс е ставал все по-негостоприемен.

Високата концентрация на соли показва момент на бързо изпаряване. С други думи, пробата взета от Кратера Гейл идва от края на Хесперианската епоха, когато Марс започва прехода към студената пустиня, която познаваме днес. По това време планетата вероятно е била осеяна със солени езера, залепващи към повърхността по време на атмосферни загуби, като може би са били някои от последните повърхностни води на Марс.

Кюриозити

Марс има по-ниска маса и по-ниска обща гравитация от Земята. Точните оценки за това каква е била предишната му атмосфера варират значително. Някои смятат, че тя може да е била сравнително дебела, докато други смятат, че може да не е много съществена. Ако атмосферата е била сравнително гъста, това може да се дължи на вулкани.

Мисията на НАСА MAVEN изучава какво се е случило с атмосферата на планетата и пълната история все още не е ясна, но има няколко ключови неща, които са установени: в един момент Марс губи магнитното си поле. Това от своя страна прави планетата податлива на слънчевите ветрове, които помитат голяма част от атмосферата, оставяйки я само на 1 процент от налягането, както е днес.

Последните данни показват, че много от езерата пресъхват в края на Хесперианската епоха, но все пак е имало някои реки, които са текли все още до преди 1 милиард години. Но може би е имало и някои необичайни потоци дори преди 500 000 години. Било е кално, нещо като каша от лед, но все пак е било все още течно.

Това е непрекъснат пъзел, който се запълва от няколкото мисии, включително и планираните за следващите няколко години. Чрез констатациите направени от данните идващи от Curiosity знаем, че много от моретата и езерата пресъхват в края на Хесперианската епоха.

Сондата MAVEN ни дава представа за атмосферните фактори, които са довели до почти пълното изчезване на изобилната вода на Марс. Целта е да се открият области, които са издълбани от вода и които и до днес могат да бъдат повлияни от следите от вода. Сондата, която ще кацне на Марс, InSight би могла да ни даде улики какво се случва под повърхността на Марс, докато бъдещите мисии, като Роувър 2020, ще помогнат за изследване на други райони на Марс и създаване на по-обширна картина на миналия му климат. И това са само плановете и мисиите на НАСА. Обширни проучвания на Марс готвят и много други космически агенции.

Всичко става на малки, но постепенни стъпки. Историята на Марс се разкрива все повече и повече с напредването на годините.

Категории на статията:
Слънчева система