Слънцето започва да разкрива тайните си пред сондата Паркър

Слънчевата сонда на НАСА Паркър е оцеляла при първата си най-близка среща досега със Слънцето. Тя изпрати обратно „зрелищен набор“ от данни за слънчевата корона, супер горещия външен край на атмосферата на звездата, съобщиха учените в сряда, 04.12.2019г.

Сондата е с размер на автомобил и беше пусната през август миналата година. Тя ще достигне на около шест милиона километра от повърхността на Слънцето по време на серия прелитания на различни разстояния и траектории през следващите седем години.

В НАСА се надяват, че тази мисия ще позволи по-добро разбиране на слънчевия вятър и електромагнитните бури, които могат да причинят хаос на Земята, като могат да разрушат електропреносната мрежа.

Една от загадките засяга самата корона на Слънцето, която с един милион градуса е много пъти по-гореща от повърхността на звездата, където температурата е 6000 C. Очаква се тя да се охлади допълнително в бъдеще.

„Явно е, че короната намира начин да се нагрее. Ние разглеждаме физическите процеси, които позволяват това да се случи“, заяви Алексис Руалард от Националния център за научни изследвания във Франция (CNRS) и съавтор на един от четирите доклада за първоначалните открития направени от сондата, публикувани в списание Nature.

„Дори само след тези първи орбити в близост до Слънцето, бяхме шокирани от това колко различна е короната му, когато се наблюдава отблизо“, казва Джъстин Каспер, професор по климатични и космически науки и инженерство в Мичиганския университет.

Резюме от Мичиганския университет отбелязва, че се е смятало, че трептенията в магнитното поле на Слънцето може да са причинили нагряването на короната и учените са очаквали да получат данни, които да потвърдят това.

Вместо това те открили много по-мощни, „подивели“ магнитни вълни, достатъчно силни, за да обърнат изцяло посоката на магнитното поле, което може да е източникът на енергия за короната.

Учените също са били изненадани от откритото ускорение на слънчевия вятър, външния поток от протони, електрони и други частици. Досега се знаеше, че по-близо до Слънцето, неговото магнитно поле дърпа този вятър по посока на слънчевото въртене, така че екипът очаквал този ефект да отслабва още повече.

„За наша голяма изненада, когато сондата наближи Слънцето, открихме големи въртеливи потоци – 10 до 20 пъти по-големи от предвижданите от стандартните модели на Слънцето“, казва Каспер.
„Значи пропускаме нещо фундаментално за Слънцето и за това, как слънчевият вятър „бяга“ от него. Това има огромни последици. Прогнозирането на космическото време ще трябва да отчита тези потоци, ако искаме да можем да прогнозираме дали изхвърлянето на маса от короната на Слънцето ще удари Земята, или астронавтите, насочили се към Луната или Марс“, добавя Каспер.

Стюарт Бейл, професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли припомня, че „Голямото космическо метеорологично събитие“ през 1859 г. взриви телеграфните мрежи на Земята, а друго подобно събитие през 1972 г. откри американските военноморски мини в Северен Виетнам.

Тъй като обществото сега е още по-зависимо от усъвършенстваните технологии, „големите смущения от слънцето са потенциално много сериозно нещо“, казва Бейл.

„Ако можехме да прогнозираме космическото време, бихме могли да изключим или изолираме части от електрическата мрежа или да затворим сателитни системи, които могат да бъдат уязвими.“

Ники Фокс, учен на НАСА по проекта за сондата, каза пред репортери, че фактът, че човечеството е вкарало космически кораб в атмосферата на звезда, само по себе си е изумително постижение.

„Фактът, че това е най-близката ни звезда и има дълбок ефект върху нас тук, на Земята, е още по-добър, както и това, че мистерии, които се опитвахме да разберем десетилетия и десетилетия, сега започват да се разбулват.“

Сондата е кръстена на американския астрофизик, Юджийн Паркър, който пръв разработва теорията за слънчевия вятър, описвайки система от магнитни полета, енергийни частици и плазми, съставляващи явлението.