Земята „завира“ – моделите ли са грешни или учените преиграват?

Има десетки климатични модели и десетилетия наред те се опитват да определят какво ще е необходимо за да се повиши температурата на планетата с около 3° по Целзий. Резултатът според повечето модели би бил опасен – наводнени градове, застрашено земеделие, смъртоносна жега…

От миналата година обаче, незабелязано и неясно защо, някои от моделите започнаха да дават много „по-горещи“ резултати. Учените, които моделираха тези системи, използват същите предположения за емисиите на парникови газове, както преди, но обявиха далеч по-страшни резултати. Някои създадоха прогнози за повишаване на температурата с над 5° C, определено един сценарий кошмар за планетата.

Учените участвали в тези симулации не могат да се споразумеят защо получават тези резултати и дали може да им се вярва, казва Андрю Гетелман, старши учен в Националния център за атмосферни изследвания в Боулдър, Колорадо, който изгражда високо -профилен климатичен модел.

„Въпросът е дали са прекалили“, каза Марк Зелинка, учен от Националната лаборатория на Лорънс Ливърмор.

Изследователите започват да събират отговори – задача, която в най-добрия случай ще отнеме месеци, като все още няма решение как да се интерпретират по-горещите резултати. Причината за притеснение е, че същите тези модели успешно проектираха глобалното затопляне в продължение на половин век. Резултатите от тях продължават да определят всички основни научни, политически и частни цели в областта на климата и дебатите, включително шестата енциклопедична оценка на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата, която трябва да излезе през следващата година. Ако същото количество замърсяване на климата ще доведе до по-бързо затопляне, отколкото се смяташе досега, човечеството ще има по-малко време, за да избегне най-лошите въздействия.

Засега обаче има само съмнения и притеснения. По-високата оценка за затопляне „вероятно не е правилният отговор“, казва Клаус Уайзър, старши изследовател в Шведския метеорологичен и хидрологичен институт. Моделът му даде резултат за затопляне с около 4,3° C, 30% скок спрямо предишната му актуализация. „Надяваме се, че това не е правилният отговор“.

Тази несигурност относно начина на разчитане на моделите подчертава едно от основните предизвикателства на изменението на климата. Все по-често политиците и обществеността се обръщат към учените, за да обяснят гигантските пожари, опустошителни суши и пролетни температури в средата на зимата. И данните с които разполага науката никога не са били по-солидни. Но основният от въпросите, на които експертите трябва да отговорят е – колко по-лошо може да стане и колко скоро?

Моделите на система са „работните коне“ на климатичните изследвания, помагащи на учените да тестват идеи за въздействието на топенето на ледниците, влагата на почвата и облаците. Има повече от сто модела, използвани за прогнозиране на връзката между въглеродния диоксид и затоплянето, разработени от около две дузини независими изследователски групи.

Моделирането може да помогне за отговора на един основен въпрос, наречен „чувствителност към климата“, оценка за това колко по-топла ще бъде планетата, след като се приспособи към атмосферния CO₂ при удвояване от пред-промишленото му ниво. (При сегашните темпове CO₂ може да достигне точка на удвояване през последните десетилетия на този век.) Най-известното, надеждно и старо число, което моделите дават е повишаване на температурата на планетата с 3° C за 40 години. Този резултат беше приет от всички за почти сигурен.

Моделът, управляван от NCAR, една от основните американски научни институции за климата, започна да произвежда необичайни данни миналата година, докато се опитва да възпроизведе близкото минало. „Имаме някои наистина странни резултати“, казва Гетелман.

Учените продължиха да опитват 300 конфигурации на дъжд, замърсяване и топлинни потоци, преди да приложат модела в историята. Но решавайки този пъзел се оказва, че екипът на Гетелман изпраща бъдещите прогнози нагоре с нечувана скорост. NCAR установява, че удвояването на CO₂ ще доведе до повишаване на средната температура на Земята с 5,3° C, което е 33% скок от предишния резултат получен от модела за глобалното затопляне.

Наскоро и множество други институции и екипи публикуваха нови резултати за чувствителността на климата, които изглеждаха като доста лоши сценарии. Центърът Metley Hadley, основната изследователска група в Обединеното кралство и САЩ, установи, че удвояването на CO₂ ще доведе до затопляне от 5,5° C. Екип от американското министерство на енергетиката прогнозира повишаване с 5,3° C, а канадският модел достигна 5,6° C. Националният център за метеорологични изследвания във Франция забеляза, че оценката му скочи до 4,9° C от 3,3° C.

Като цяло една пета от новите резултати, публикувани през последната година, са с аномално висока чувствителност на климата. Все още има десетки модели, които трябва да докладват резултатите си, и тези резултати ще определят дали мрачните прогнози са грешки или са значими резултати. Ако се окаже, че учените имат консенсус около тези нови, по-високи оценки, това би трябвало да има реално влияние върху начина, по който правителствата и бизнеса реагират на климатичния риск.